Решение № 2553 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 63/2015 г.
ВАСII отделение10.03.2015 г.докладчик т Георги Чолаков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2554 от 07 ноември 2014 г., постановено по адм. дело № 1858/2014 г., по описа на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Общински съвет - Варна да заплати на Теменуга Стефанова Филчева, от гр. Варна, ул. "Петър Берон" № 22, ет. 2, ап. 4, сумата 250, 00 (двеста и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 2553 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 63/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна, депозирана чрез пълномощника му - адв. Росица Николова, срещу решение № 2554 от 07 ноември 2014 г., постановено по адм. дело № 1858/2014 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № 797-5, по протокол 14 от 19 декември 2012 г. на Общински съвет - Варна. С това решение е одобрен ПУП-ПУР на селищно образование "Под село", с. Звездица, Община Варна, в частта относно поземлен имот № 505.856, собственост на Теменуга Стефанова Филчева като делото е върнато под формата на преписка на административния орган за ново произнасяне в отменената част на плана при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Също така с обжалваното решение Общински съвет - Варна е осъден да заплати на жалбоподателката Теменуга Стефанова Филчева сумата от 270, 00 (двеста и седемдесет) лева, представляващи направените от нея съдебно-деловодни разноски за една съдебна инстанция. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника Теменуга Филчева, чрез пълномощника й адв. Константин Смолецов, е постъпил писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред настоящата касационната инстанция разноски за адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна се е развило по реда на чл. 226 от АПК, като с решение № 7203 от 28 май 2014 г., постановено по адм. дело № 253/2014 г., състав на Върховния административен съд, е отменил решение № 2899 от 15 ноември 2013 г., постановено по адм. дело № 1410/2013 г., по описа на Административен съд - Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при спазване на дадените указания - за да се определи квадратурата на имот 854 и дали след като бъдат отнети части от площта му ще отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, включително и да се установи при отнемане на площ от имоти 853 и 903 каква част от тях ще се отнеме за улица. Жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционният съд е срещу решение № 797-5, по протокол 14 от 19 декември 2012 г. на Общински съвет - Варна, с което се одобрява ПУП-ПУР на селищно образование "Под село", с. Звездица, Община Варна, в частта, касаеща поземлен имот № 505.856, собственост на Теменуга Стефанова Филчева. За да постанови обжалваното решение, инстанцията по същество е установила нарушение на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и чл. 6 от АПК, представляващи неправилно приложение на материалния закон, водещо до отмяна на ПУП-ПУР в обжалваната му част досежно поземлен имот № 505.856, находящ се в селищно образование "Под село". При съобразяване указанията на касационната инстанция, Административен съд - Варна е назначил съдебно-техническа експертиза и въз основа на нея и другите събрани по делото доказателства е приел че при разгледаните предложения за приемане на оспорения ПУП - ПУР за улица ще се отнеме 1/3 от площта на поземлен имот № 505.856, което е в разрез със заложения в чл. 108, ал. 5 от ЗУТ принцип за икономичност и целесъобразност. Прието е също, че засягането само и единствено на процесния имот, не отговаря на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Поради това съдът е отменил решението на ОбщС - Варна, в оспорената му част, за приемане на ПУП-ПУР, за селищно образование "Под село". Решението е правилно. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени факти се подкрепят от доказателствата по делото, като по отношение на тях е приложил правилно материалния закон. Изводът на наличие на отменителни основания по отношение на решението на Общински съвет - Варна в оспорената му част е законосъобразен. С решението - предмет на настоящето дело, общинският съвет е одобрил ПУП - ПУР на селищно образование "Под село", с. Звездица, Община Варна и съответните схеми. По делото е прието, че поземлен имот № 505.856, собственост на Теменуга Стефанова Филчева, е засегнат от одобрения план като част от него е засегнат от одобрения план за уличната регулация от о. т. 271 до о. т. 278 и о. т. 202 - о. т. 294 - о. т. 293. От съдебно-техническата експертиза се установява, че с плана се предвижда да се отнемат 535 кв. м, представляващи 36% от площта на имота, възлизащ на 1491 кв. м. Това, както обосновано е приел и административният съд, не е в противоречие с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. С тази норма законодателят е въвел следните размери, които следва да се спазват при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота в селищни образувания трябва да имат най-малко 16 м. лице и 500 кв. м повърхност. Следователно, за процесния имот не се създават условия за нарушение на посочената разпоредба, но отделно от това по безспорен начин е установено, че одобреният ПУП - ПУР в обжалваната му част е неправилен, тъй като е в противоречие с разпоредбите на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и с чл. 6 от АПК. Първата разпоредба въвежда принципа за икономично осъществяване на предвижданията на плана и възможност за целесъобразно устройство на територията, а втората за принципа на съразмерност, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права и законни интереси са засегнати от административния орган. В този смисъл правилно, Административен съд - Варна е мотивирал контролно-отменителния си акт и е посочил, след приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза че е налице по-благоприятна възможност за процедиране, а именнно проектът на улицата между имоти 856 и 977 трябва така да бъде разработен, че да се отнеме по равно и от двата имота като осевата линия да минава по имотната им граница. За това вещото лице е посочило, че оспореният вариант за обслужваща улица не е възможно най-икономичния и съразмерен, а е възможен друг обективен вариант, който е по-икономичен и по-благоприятен. За това и административният орган следва да приложи принципа, уреден в чл. 6 от АПК и да изготви такава промяна, която да удовлетвори заложеното изискване за съразмерност, след са обективно възможни и други технически варианти. Предвид изложеното се налага правилен изводът на съда за несъответствие на плана с изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. С оглед на гореизложеното, като е отменил акта в обжалваната му част, Административен съд - Варна е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото и с оглед направеното искане за разноски в писмения отговор на ответника, касаторът - Общински съвет Варна, следва да бъде осъден да му заплати разноски пред касационната инстанция в размер 250, 00 (двеста и петдесет) лева за адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 30 октомври 2014 г. (лист 8 от настоящето дело). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,