Решение № 11400 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Червенкова против решение 18 от 09.03.2021 г., постановено по адм. д. 252/2019 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на РДНСК Габрово, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - главният архитект на Община Севлиево не изразява становище по касационната жалба, а с писмена молба моли да бъде заличен като страна по делото, тъй като с обжалваното решение жалбата му срещу заповедта на РДНСК - Габрово е оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Габрово отхвърля жалбата на Р. Червенкова против заповед ДК-11-Г-1/15.08.2019 г. на началника на РДНСК Габрово, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ са отменени одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж на Вилна сграда в ПИ с идентификатор 65927.88.1, м. Балък ямаса, в землището на Община Севлиево. Оставя без разглеждане жалбата на главния архитект на Община Севлиево и прекратява производството по делото в тази му част и осъжда Р. Червенкова да заплати на РДНСК Габрово направените по делото разноски. Съгласно действащата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ от 18.12.2020 г., в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал.3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органа, издал разрешението за строеж и заинтересуваните лица. Съгласно чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с предвижданията на подробния устройствен план и в случай, че се констатират нарушения, водещи до незаконосъобразност на строителните книжа, по силата на ал. 3 началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за отмяната им. Съобразно сега действащата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 5, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. Съгласно правилото на чл. 156, ал. 5 ЗУТ при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ал. 2 на чл. 156 регламентира служебната проверка от органите на ДНСК за съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Оспорения административен акт е издаден на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ в редакцията му ДВ бр. 25/2019 г. т.е. обжалваното разрешение за строеж е отменено по реда на служебната проверка, а при разглеждане на делото, образувано по жалба на Р. Червенкова срещу заповедта, влиза в сила цитираната норма, която е процесуална и има незабавно действие. Следователно обжалвано решение е недопустимо като постановено спрямо ненадлежна страна, а именно началника на РДНСК-Габрово. В случая съгласно цитираната норма като надлежна страна-ответник по делото е следвало да се конституира Дирекцията за национален строителен контрол, макар да не е издател на акта. След като конкретната правна норма посочва коя е надлежната страна-ответник, то тя следва да бъде конституирана в производството по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж, макар и издадени от началниците на съответните регионални дирекции за национален строителен контрол. Производството пред първоинстанционния съд е проведено обаче срещу началника на РДНСК-Габрово, а не срещу ДНСК. Ето защо в случая решението е постановено спрямо ненадлежен ответник, поради което същото е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Габрово, като при новото разглеждане на спора като ответник следва да се конституира Дирекцията за национален строителен контрол, съобразно изискването на чл. 215, ал. 5 ЗУТ. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 236, ал. 3 АПК. Искането на главният архитект на Община Севлиево за заличаването му като страна по делото, е неоснователно. Действително неговата жалба срещу заповедта на началника на РДНСК Габрово е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част, като решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Фактът, че главният архитект няма право на жалба срещу заповедта на РДНСК, не обосновава извод, че същият не следва да е страна по делото, тъй като неговото участие е гарантирано в качеството му на издател на разрешението за строеж съобразно нормата съгласно чл. 215, ал. 5 ЗУТ, поради което същият следва да участва като заинтересувано лице в първоинстанционното производство и съответно в настоящия случай като ответник по касационната жалба в касационното производство. Ето защо искането на главния архитект по делото за заличаването му като страна в касационното производство, е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,