Решение № 15312 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2017 г.

Решение № 15312 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Я., против решение № 30/23.02.2017 г. по адм. дело № 17/2017 г. на Административен съд - Я., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: "ЕВН Б. Е." ЕАД, редовно призован, не се представлява. От същия е постъпил отговор срещу касационната жалба и молба-становище, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е уважена жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., като е отменено Решение по Протокол № 2/21.12.2016 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ при община-Я., с което е определено обезщетение за възникнал сервитут, на основание чл. 64, ал. 4 ЗЕ за трасе на Кабел 1 кV, КРШ и електромерно табло ТЕПО за присъединяване на "Пететажна жилищна сграда с магазини" в УПИ VII-2942, кв. 58 по плана на гр. Я., през ПИ 87374.535.65 по КК на гр. Я. - публична общинска собственост, за "второстепенна улица" и ПИ 87374.535.143 по КК на гр. Я. - публична общинска собственост, за "второстепенна улица", в размер на 150 лева, изчислено в съотвествие с чл. 7, /1/1 и чл. 7 /2/ от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. За да постанови този резултат е прието от съда, че оспореното решение е издадено от компетентен органи и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, което го прави незаконосъобразно, на основание чл. 146, т. 4 АПК. Според съда оспорващото дружество е субект по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, в полза на който закона предвижда учредяване на сервитут - право на прокарване на електропроводи през чужди имоти. Когато тези имоти, както е в случая са публична общинска собственост, специалната норма на чл. 67, ал. 2 ЗЕ изключва възмездния характер на това ограничено вещно право. За съда разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ следва да се тълкува, че когато сервитута възниква в полза на лица, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, каквото лице безспорно е оспорващото дружество, то учредяването и използването на сервитута през имоти - публична държавна или общинска собственост, е безвъзмездно. Поради това и оспореното решение по чл. 210, ал. 3 ЗУТ, с което е определено обезщетение за учредения сервитут - право на прокарване на трасе за електропровод през имоти - публична общинска собственост на община-Я., се явява незаконосъобразно, в нарушение на нормата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че ответното дружество е лице по чл. 64, ал. 1 ЗЕ, което ще изгражда и експлоатира описания по-горе енергиен обект. За да е възможно това е необходимо да му бъде учреден сервитут по ЗЕ. Сервитутите по ЗЕ са изчерпателно изброени в чл. 64, ал. 2 от с. закон, като в случая става въпрос за "правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи" по т. 2, представляващ законен сервитут. Установено е по делото, че този законен сервитут е в тежест на имот 87374.535.65 и на имот 87374.535.143, които са публична общинска собственост на община-Я.. При тези данни законосъобразен е извода на решаващия съд, че съгласно чл. 67, ал. 2 ЗЕ учредяването и използването на този сервитут от "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., като лице по чл. 64, ал. 1 ЗЕ, е безвъзмездно, а не срещу заплащане на обезщетение по реда на чл. 210 и сл. ЗУТ. В случая привилегирования режим на чл. 67, ал. 2 ЗЕ измества общите правила и дерогира изискването на чл. 64, ал. 4 ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникване на сервитута. От друга страна публичната собственост върху двата имота, възпрепятства определянето на вида и обема на ограничение в ползването им, както и пазарната цена на обезщетението по критериите на чл. 65, ал. 1 ЗЕ. Поради това, като е приел, че оспореното решение на комисията при община Я. по чл. 210, ал. 3 ЗУТ противоречи на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ и е незаконосъобразно, съдът е приложил правилно закона. Поради това неоснователно е оплакването на касатора, че нормата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ не е специална и не намира приложение в случаите на учредяване на законен сервитут по чл. 64, ал. 4 ЗЕ, а само при използването му. Това оплакване, като възражение, е правено и пред решаващия съд, който е изложил подробни мотиви за неоснователност, които се споделят изцяло, без да е нужно да се повтарят. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по жалбата, на ответното дружество съобразно направеното искане, се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение