Решение № 8983 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12636/2016 г.

Решение № 8983 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12636/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 38920 гр. В. против решение № 1823 от 27.09.2016 г., постановено по адм. д. № 3489/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - К. Д. Т., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отменя заповед № ЛС-01-39/03.11.2015 г. на командира на военно формирование 38920 гр. В., с която на К. Д. Т. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. За да постанови този резултат съдът прави изводи, че оспорената заповед е издадено от компетентен орган, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на императивното изискване на чл. 246, ал. 2 вр. ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) от Тодоров не са искани писмени обяснения и същият не е изслушан от дисциплинарно наказващият орган, не е запознат с изготвената справка и не е проведена беседа. Нормата на чл. 246, ал. 2 вр. ал. 4 ЗОВСРБ възлага именно на последния да изслуша военнослужещия или да приеме писмените обяснения. От събраните по делото доказателства е установено, че по време на ползване на отпуск по болест К. Т. е поканен във военното формирование да се яви и да се запознае с изготвената справка от назначената комисия, но същият заявява, че е в отпуск по болест. Впоследствие военнослужещият е посетен в дома му от членове на комисията, с цел да бъде запознат със справката, но Тодоров заявява, че е в невъзможност поради заболяването му да се придвижи и им отвори вратата. От събраните по делото свидетелски показания по несъмнен начин е установено, че военнослужещия не отказва да се запознае със справката, не отказва провеждане на беседа и даване на обяснения, а е в невъзможност да стори това. В нарушение на чл. 144, ал 1 и 2 от ППЗОВСРБ с военнослужещия не е проведена беседа от длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице, като Тодоров не е запознат със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание и не е изслушан и съответно не са искани и не са дадени писмени обяснения. По време на извършване на проверката, изготвяне на протокола и посещението в дома на военнослужещия, както бе посочено по-горе същият е бил в отпуск по болест. Приложените болнични листове са официални документи и тяхното съдържание не е опровергано, поради което е налице уважителна причина военнослужещия да не се яви на изслушване или да представи писмени обяснения. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 249, ал. 4 ЗОВСРБ, съгласно което сроковете за налагане на дисциплинарното наказание спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск. Този факт определя поведението на същия като безвиновно и обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Доводът в касационната жалба, че Тодоров не представя медицинско удостоверение по образец съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, е неоснователен. Съгласно посочената норма при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Следователно разпоредбата е относима единствено за удостоверяване на невъзможност за явяване пред разследващите органи и пред органите на съдебната, но не и пред работодателя. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 247 ЗОВСРБ, съгласно който при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. В случая в оспорената заповед това не е сторено. Правилно съдът отбелязва, че след като дисциплинарно наказващият орган не възприема становището на назначената комисия за налагане на по-леко наказание, то в заповедта същият следва да изложи съображения, обосноваващи вида на наложеното наказание като вземе предвид предпоставките по чл. 247 ЗОВСРБ. Това нарушение също обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо като приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна първоинстнационният съд постановява решение, което е съответно на материалния закон. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се подкрепят от всички събрани по делото доказателства в т. ч. и с показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което обосновано първоинстанционният съдебен състав приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани пред съда и пред административния орган доказателства. Изложени са и мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед. Позоваването на касатора на приложената съдебна практика е неоснователно, тъй като същата е неотносима към допуснатите в настоящия случай съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложено съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди военно формирование 38920 гр. В. да заплати на К. Д. Т. сумата 720 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,