Решение № 3707 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12495/2016 г.

- В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Решението, с което не се допуска кандидат до участие в избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 182, ал. 6. Според разпоредбата на чл. 182, ал. 6 от ЗСВ,

Решението по ал. 5 (с което се отхвърля жалбата срещу списъка на недопуснатите кандидати или се допуска кандидатът) може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му. Във втората хипотеза - съгласно разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 ЗСВ,

Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1, като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2. Съгласно чл. 194б, ал. 5 ЗСВ. Съгласно чл. 194б, ал. 5 ЗСВ

Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 4 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187. Решението по т. 2.1 по протокол № 21/25.10.2016 г. на СК на ВСС не попада в категориите решения, подлежащи на оспорване по чл. 194а, ал. 5 и чл. 194б, ал. 5 ЗСВ. Същото има характер на вътрешнослужебен акт, не е израз на властническо волеизявление и не създава права и задължения за граждани и организации. Решението има характер на вътрешноорганизационен акт на системата на съдебната власт, който не засяга права или законни интереси на лица, имащи качеството на страни в административния процес съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК във вр. с § 1, т. 2 от ДР на АПК. Независимо от организационната им обособеност като юридически лица, в този специфичен случай съдилищата, които са органи на съдебната власт, не могат да бъдат квалифицирани като "организация" по смисъла на АПК. Съгласно чл. 1 от ЗСВ предмет на правната уредба, дадена със закона, е устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им. Отношенията между отделните органи на съдебната власт, вкл. и с Висшия съдебен съвет по повод упражняваните от него организационни правомощия, не са административноправни в уредените от АПК хипотези. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, петчленни състави /решение № 5776 от 16.05.2016 г. по адм. д. № 3777/2016 г., решение № 5187 от 3.05.2016 г. по адм. д. № 352/2016 г. и определение № 9160 от 25.07.2016 г. по адм. д. № 7908/2016 г., VI отд. на ВАС/. Оспореното решение на СК на ВСС по т. 2.1 от протокол № 21/25.10.2016 г. е част от процедурата по провеждане на конкурса, но нямат белезите на индивидуални административни актове по смисъла на АПК и за жалбоподателя липсва правен интерес да оспорва актовете, тъй като същото няма самостоятелно значение, а на оспорване подлежи крайният акт по чл. 194б, ал. 5 ЗСВ за назначаване на спечелилия участник в конкурса, или респ. на акта - решението за недопускане на участник в конкурса по чл. 194а, ал. 5 ЗСВ. Видно от доказателствата по делото Пензов е допуснат до участие в конкурса, а неявяването му на събеседването без уважителни причини, е довело до решението да не се проведе гласуване по кандидатурата му и за прекратяване на конкурсната процедура по отношение на него. Решение по т. 2.1 има вътрешно-организационен характер, отбелязващ факта на непродължаване на конкурсната процедура поради неявяване на участника, като част от работата на СК, провеждаща събеседването с участниците. Актът няма самостоятелно значение, не създава задължения и не засяга защитени от закона интереси на административната структура в съдебната система. По изложените съображения оспорването срещу решението по т. 2.1 е недопустимо поради липса на годен за оспорване административен акт. Следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати в тази му част на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Жалбата срещу решение по т. 2.2 от протокол № 21/25.10.2016 г. на СК на ВСС е допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна срещу акт подлежащ на оспорване, на основание чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата е неоснователна, а оспореното с нея решение на Висшия съдебен съвет е законосъобразно, поради следните съображения:

, е предвидено, че свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в "Д. вестник" и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, и се заемат след избор. В чл. 194а, ал. 2 се изисква от кандидатите:

За участие в избора кандидатите подават подробна автобиография, концепция за работата си и други документи, които по тяхна преценка имат отношение към професионалните и нравствените им качества. Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет извършва проверка на документите и допуска до участие в избора кандидатите, които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1. Според ал. 3 на чл. 194а ЗСВ,

Имената на кандидатите се оповестяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет с кратка автобиография и концепция за работата им. Според чл. 194а, ал. 4, списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в избора кандидати се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 14 дни преди датата на провеждане на избора. Според чл. 194а, ал. 5 ЗСВ В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Решението, с което не се допуска кандидат до участие в избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 182, ал. 6. Съгласно чл. 194а, ал. 6 от ЗСВ, Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации, както и професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите не по-късно от 7 дни преди събеседването по чл. 194б могат да представят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата. Съгласно чл. 194а, ал. 7 от ЗСВ, Кандидатите за административни ръководители на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Прокурорите при съответната прокуратура могат да изразят становище за кандидата за административен ръководител. Според разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от ЗСВ - в редакцията му

За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164. Според разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 от ЗСВ -

Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез събеседване. В рамките на събеседването се прави преценка на кандидата за: 1. професионалната му подготовка като съдия, прокурор или следовател въз основа на резултатите от извършените до момента атестирания; 2. управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт; 3. нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията по професионална етика към съответната колегия. Съгласно чл. 194б, ал. 2 ЗСВ, становището по ал. 1, т. 3 се предоставя на кандидатите не по-късно от три дни преди датата на събеседването. В ал. 3 на чл. 194б ЗСВ, се посочва, че по време на събеседването членовете на съответната колегия на ВСС могат да отправят въпроси към кандидата и въз основа на становищата по чл. 194а, ал. 6. Според чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ,

съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1, като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2. Съгласно чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ, Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 4 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 194г от ЗСВ, , че редът за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет. След влизане в сила на изменените процедури за провеждането на конкурсите за избор на административен ръководител, към момента до приключването на процесния конкурс за избор на председател на Районен съд Б., Пленумът на ВСС не е приел такава наредба. СК на ВСС е одобрил (на л. 15-18 по делото) Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2-4 от ЗСВ приети с решение на СК на ВСС по Протокол № 19/11.10.2016 г.). В § 1 от Преходните разпоредби на тези правила е предвидено, че откритите процедури за избор на административни ръководители след изменението на ЗСВ с ДВ, бр. 62/9.08.2016 г. се довършват по новия ред от фазата, до която са стигнали. От доказателствата по делото се установява следното:

Общото събрание на районния съд: 2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати. Видно от тази разпоредба, е предвидена възможност, а не задължение за общото събрание да прави предложение за назначаване на председател на съда. Тази възможност - предвидена с изменението на чл. 79, ал. 2, т. 2 от ЗСВ е съществувала още към датата на влизането му в сила - 9.08.2016 г., но не е била използвана от общото събрание на съдиите на РС Б., което не опорочава процедурата по провеждането на конкурса. От волята на общото събрание зависи дали да използва или не дискреционното си право да номинира кандидат за участие в конкурса. Неупражняването на това правомощие не може да е основание за незаконосъобразност на конкурсната процедура, каквито твърдения навежда жалбоподателят. В случая, видно от доказателствата по делото, общо събрание на съдиите в Районен съд Б. е било проведено на основание чл. 194а, ал. 7 от ЗСВ. На проведеното на 25.10.2016 г. заседание на СК на ВСС кандидатурата на съдия Коева е получила 8 гласа "за" и 5 "против", като е налице законово основание за постановяване на решение, съгласно което съдия Коева да бъде назначена на длъжността "Административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Б.". Относно направеното с процесното решение назначение на съдия Коева, като избрания кандидат в конкурса, безспорно е, че съдия Коева е получила положителна оценка от последното си периодично атестиране в съответствие с изискването на чл. 169, ал. 1 от ЗСВ . От мотивираното становище на Комисията по предложенията и атестирането е видно, че липсват данни, които да поставят под съмнение високите професионални качества на съдия Коева. Положителна е и оценката на Комисията "Професионална етика" относно притежаваните от кандидата нравствени качества. Тези оценки не следва да се приемат като условия, при наличието на които кандидатът следва непременно да бъде назначен на длъжността "административен ръководител". Тези оценки са законов способ, чрез който ВСС преценява професионалните и нравствени качества на кандидата, като с въвеждането им законодателят е определил средствата за упражняване на оперативната самостоятелност на органа. Волята на колективния орган се изразява чрез резултата от проведеното гласуване, като всеки един от членовете на ВСС обективира във вота си своята лична преценка относно управленската компетентност, професионална подготовка и нравствени качества на кандидата. При решаването на кадровите въпроси, в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, ВСС се води от вътрешната убеденост на всеки от членовете си. Осъществявайки кадровата политика в съдебната власт ВСС следва да назначи за административен ръководител кандидат, който притежава съответните нравствени и професионални качества, но извършвайки преценката относно неговата управленска компетентност не може да пренебрегне своето основно конституционно правомощие - да представлява съдебната власт и да осигурява нейната независимост. Оспореният в настоящото производство акт е надлежно мотивиран - съгласно фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, за мотиви на решение на СК на ВСС, прието с явно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете му отрицателни становища, ако има такива; за мотиви на решение на ВСС, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. В конкретния случай мотивите към оспореното решение се съдържат в изложените положителни становища на членовете на СК на ВСС Г. К., Г. Г. и С. П. В случая професионалният опит и личностните качества на кандидата са подложени на обсъждане от членовете на кадровия орган, след което е проведено гласуване, като протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол /в същия смисъл Решение № 2743/1.03.2010 г. по адм. д. № 13500/2009 г., Решение № 10012/19.07.2010 г. по адм. д. № 9378/2009 г. Решение № 10086/6.10.2008 г. по адм. д. № 7899/2008 г. на ВАС/. Безспорно, така установените граници на оперативна самостоятелност предоставят на ВСС широка дискреция, като законодателно решение. Проверката в рамките на настоящото производство касае спазването на границите на оперативната самостоятелност и спазването на закона при избора. Преценката на органа за наличието на нравствените, професионални и управленски качества на магистрата не подлежи на съдебен контрол/ в този смисъл Решение № 10831/30.07.2012 г. по адм. д. № 14043/2011 г., Решение № 8013/12.06.2014 г. по адм. д. № 2691/2009 г., Решение № 12560/22.10.2014 г. по адм. д. № 5827/2014 г., Решение № 12908/29.10.2014 г. по адм. д. № 16728/2013 г. на ВАС/. В случая органът е спазил границите на оперативната си самостоятелност - правото да назначи или да не назначи, е негово / чл. 171 от ЗСВ /. Целта на закона е не заемането на вакантния пост на административен ръководител на всяка цена, а назначаването на най-подходящия кандидат за съответния пост, като решението за това е предоставено на СК на ВСС в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Дейността на членовете на СК на ВСС във връзка със събеседването, както и преценката им относно кандидатурата, не подлежи на съдебен контрол. Тази дейност не е административна, а оценъчна, резултатът от извършването на която е елемент от фактическия състав на избора на административни ръководители по реда на чл. 194б от Закона за съдебната власт. Като действа в условията на оперативна самостоятелност, в рамките на събеседването СК на ВСС прави преценка на кандидатите и резултатът от вота на ВСС е израз именно на свободната преценка на неговите членове, в рамките на предоставената от закона дискреционна власт на колективния орган, а протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол. Обжалваният в настоящото производство акт е израз на свободната преценка на решаващия орган, базирана на субективното възприятие на всеки от членовете на органа, участвали в приемането на този акт. Това именно възприятие обуславя свободата в избора на колективния орган - да уважи или да отхвърли разглежданата кандидатура. Съществуващата правна уредба определя формата за провеждане на избора - събеседване, и предмета на преценката - професионалната подготовка на кандидата, управленската му компетентност и нравствените му качества. В съществуващата правна уредба липсва регламентиране на мярката за оценка, която именно е оставена на свободната воля и преценката на членовете на колективния решаващ орган. Като гаранция за избягване на субективизма, принципно присъщ на всяка оценъчна човешка дейност, законодателят е предвидил тази дейност да се извършва въз основа на събеседване, проведено от колективния орган при спазване изискванията за кворум, и да бъде обективирана в решение, прието с определено в закона мнозинство. Съдебният контрол по отношение оспореното решение е контрол за спазване на установените в ЗСВ условия и ред за провеждане на избор на административен ръководител. Извън обхвата на този контрол остава оценъчната дейност, резултат от изявената свободна воля на членовете на колективния решаващ орган, както и оценъчната дейност на членовете на този орган, в качеството им и на членове на двете помощни комисии, подготвящи провеждането на избора - Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към ВСС. В този смисъл е и установената практика на ВАС - напр. Решение № 2242 от 29.02.2016 г. по адм. д. № 394/2016 г., VI Отд. на ВАС. С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното решение на СК на ВСС, с което съдия В. К. е назначена на длъжността "Административен ръководител - председател на Районен съд Б.", е съобразено с обективните изисквания за заемане на длъжността, поставени от чл. 169, ал. 1 от ЗСВ и чл. 170, ал. 1 от ЗСВ, за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества, която преценка е в компетентността единствено на СК на ВСС. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗСВ,

За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1. Според разпоредбата на чл. 169, ал. 1 ЗСВ -

За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164. В рамките на настоящото производство е недопустимо да се извърши проверка дали решението е най-благоприятно за държавата и обществото, по смисъла на чл. 6, ал. 4 от АПК, защото това би означавало да бъде заместен СК на ВСС в преценката му за нравствените и професионалните качества на кандидата /в същия смисъл Решение № 8427 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 848/2010 г., VII отд./. Посочените в жалбата доводи и доказателства относно недостатъци в системата за разпределяне на делата, относно неправомерности при провеждането на конкурса за административен ръководител на окръжен съд Б., относно интернет сайта на Районен съд Б., наведените общи доводи за липса на прозрачност и пр. не са конкретизирани към предмета на настоящия правен спор, не са доказани с факти и обстоятелства и не са пряко относими към предмета на настоящото дело. Неявяването на кандидата В. П. на събеседването и то без своевременно посочване на конкретни уважителни причини, не е основание за незаконосъобразност на проведения конкурс, нито може да е причина за отлагане на съответната фаза на конкурса -в случая на събеседването с кандидатите и приемане решение на СК на ВСС за избор на административен ръководител. Представянето на доказателства за провеждането на съдебно заседание по наказателно дело от съдия Пензов на датата на събеседването - 25.10.2016 г., което той твърди и ангажира за това свидетелски показания и доводите му, че не е бил в състояние да пренасрочи за друга дата, не е достатъчно основание за отлагане на събеседването и забавяне на конкурсната процедура, каквото може би е очакването на жалбоподателя. Същият е могъл да отсрочи заседанието по наказателното дело за друга дата, като въпрос на лично приоритизиране от негова страна е да определи дали за него е важно участието му в конкурса. В случая се касае за провеждане на конкурс за избор на административен ръководител на Районен съд Б., който е от съществено значение за региона, за съдебната система и правораздаването в Р. Б. Определянето на датите за провеждането на конкурса от такава обществена значимост, практически не може, а и не следва да е поставено в зависимост от личните програми и ангажираност на отделните кандидати. Разбира се, житейски би могло да се очакват съвпадения или неудобства, които обаче следва да се преодолеят с усилията и добрата воля на участниците, а не само на административния орган. Противното би могло да доведе до невъзможност за определяне на дати за провеждане на конкурсите, които да са удобни за всеки един от участниците и би довело до фактическото осуетяване на провеждането им. В случая не може да се направи извод, че се касае за непреодолима пречка пред съдия Пензов за явяване на събеседването. Принципите на бързина и икономия, а и разпоредбите на ЗСВ и Правилата, уреждащи процедурата по провеждане на конкурса, не предвиждат възможност за отлагане на конкурсната процедура или на етап от нея поради личната ангажираност на някой от кандидатите. Това би довело и до ограничаване на принципа на равенство и справедливост спрямо всички участници в конкурсната процедура. Презумпцията при определяне на дата за провеждане на събеседване или друга фаза от конкурса е, че тази дата е еднаква спрямо всички кандидати и техен е ангажиментът и решението да решат ще присъстват или не, както и да приоритизират ангажиментите си спрямо желанието си да участват в конкурсната процедура. Очакването, което е имал кандидатът Пензов, че процедурата по провеждане на конкурса ще бъде прекратена или отложена поради подаване от негова страна на жалба срещу решението за определяне на дата за събеседването или поради подадената от него молба за прекратяване на конкурсната процедура, са основани на негови лични хипотези и предвиждания, които попадат извън рамките на определените процедури в разпоредбите на ЗСВ и Правилата за провеждане на конкурсите за административни ръководители на съдилищата. Разширеното и гъвкаво тълкуване на тези правила предложено от жалбоподателя, не може да се възприеме като правилно, законосъобразно и съответно на принципите и правилата на административното производство, залегнали в АПК, законовите и подзаконови нормативни актове. Несъгласието на кандидата с реда и процедурата по провеждане на конкурса не води автоматично до извод за опорочаването й, то не може да е основание за прекратяване на конкурсната процедура или за отлагането й, докато се приемат такива правила, с които кандидатът би бил съгласен. По друг ред на оспорване подлежат разпоредбите на законовите и подзаконовите актове, включително и правилата уреждащи процедурите по провеждане на конкурсите за административни ръководители на съдилищата, който не е предмет на настоящото съдебно производство. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че жалбата на В. П., съдия в Районен съд Б., срещу решението по т. 2.2 на протокол № 21 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.10.2016 г., с което В. К. е назначена на длъжността "Административен ръководител - председател на Районен съд Б.", е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението е законосъобразен акт на компетентен орган на основание чл. 30, ал. 5, т. 4 ЗСВ в предписаната от закона форма, съответства на материалния закон /чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ/ и на неговата цел, и е прието при спазване на правилата по глава IХ раздел IIа от ЗСВ. В хода на неговата цялостна служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК не се установи отменително основание по чл. 146 АПК.