Решение № 6368 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2010 г.

Решение № 6368 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Младен Найденов Младенов, Иван Найденов Младенов, Валери Стефанов Панкев и Пламен Стефанов Панкев чрез адв. Мандиков срещу Решение № 311 от 19.01.2010 г. постановено от Административен съд - Перник по адм. д. № 464 по описа за 2009 г., с което е отхвърлено оспорването им срещу Заповед № 2360/02.10.2009 г. на кмета на община Перник. С нея е одобрено Решение по Протокол № 38-2/14.09.2009 г. на комисия по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на незастроената площ в имот, подлежащ на възстановяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и оспорената заповед В о. с. з. на ВАС, чрез представителя по пълномощие - адв. Мандиков поддържат жалбата, правят и искане за разноски по процеса. Ответникът Кметът на община Перник не заявява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, предвид приетото без възражения заключение на СТЕ, и обоснования извод, че посочената площ от 537 кв. м. е застроена, тъй като върху нея са реализирани строителни дейности /бетонова алея/ по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Предлага да се отхвърли жалбата срещу обжалваното решение . Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдебно-административното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е образувано по жалба на Младен Найденов Младенов, Иван Найденов Младенов, Валери Стефанов Панкев и Пламен Стефанов Панкев срещу Заповед № 2360/02.10.2009 г. на кмета на община Перник, с която е одобрено Решение по Протокол № 38-2/14.09.2009 г. за определяне на 454 кв. м. като незастроена площ в имот, подлежащ на възстановяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, представляващ част от имот планоснимачен № 2061, съгласно помощния кадастрален план от 2009 г. по плана на кв. "Изток" гр. Перник. Комисия, назначена със Заповед № 2086/16.10.2008 г. на кмета на община Перник е констатирала по установения ред, че имот 2061 от помощния план, с площ 991 кв. м., м."Богоина воденица" попада съответно в УПИ I кв. 236 по плана на град Перник - отреден за спортен комплекс/търговия и обслужващи дейности/, в имот пл. № 6761 са незастроени 382 кв. м., в УПИ I кв. 236- отреден за спортен комплекс търговия и обслужващи дейности имот пл. № 6764 са незастроени 72 кв. м., и УПИ I кв. 236 - отреден за спортен комплекс търговия и обслужващи дейности, в имот пл. № 2052 са застроени 537 кв. м., тъй като има реализирано мероприятие- бетонова алея. Техническата комисия приела, че незастроената част от имота е с площ от 454 кв. м. с ограничение на ползването -съгласно предвижданията на действащия подробен устройствен план и канализация, минаваща през имота, а в останалата част - 537 кв. м. имотът е застроен. Решаващият съд потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. Назначил и кредитирал неоспорената съдебно техническа експертиза, с която установил, че бившият земеделски имот, собственост на жалбоподателите, по приетия помощен план е отразен в контура между буквите АБВГДЕЖЗИКЛМА на приложената към заключението комбинирана скица/л. 91 от делото/, извадка от действащия ПУП на гр. Перник, кв. "Изток", одобрен със заповед № 2322/22.12.1978 г. и от одобрената със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. кадастрална карта. Посочил, че площта от имота от 382 кв. м., очертана по комбинираната скица в зелен цвят между букви ЕЖЗИКЛМНЕ, попадаща в имот с идентификатор 55871.514.6764 по кадастралната карта и в УПИ I кв. 236, отреден за спортен комплекс търговия и обслужващи дейности е незастроена. Също незастроена е площта от 72 кв. м., попадаща в имот с идентификатор 55871.514.6764 по кадастралната карта и в УПИ I кв. 236 отреден за спортен комплекс търговия и обслужващи дейности, отразена на комбинираната скица също в зелен цвят между буквите БВГОПБ. А частта от имота, очертана в кафяв цвят между букви АБПОГДЕНМА от същата скица представлява застроена площ от 537 кв. м. - бетонова алея, попадаща в имот с идентификатор 55871.514.2052 по кадастралната карта и в УПИ I кв. 236, отреден за спортен комплекс, търговия и обслужващи дейности. По отношение на тази част приел, че в нея няма реализирано строителство от типа на сгради, но е изградена и преминава през имота бетонна алея, водеща към спортно съоръжение"Хокейна площадка", която към момента на огледа не се поддържа- като има частични следи от разкопаване. При тази установеност по делото съдът е стигнал до правен извод, че тази спорна част от 537 кв. м. е застроена, тъй като върху нея са реализирани "други" строителни дейности - бетонова алея по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Обосновал този извод като посочил, че спорната част от имота в размер на 537 кв. м. между букви АБПОГДЕНМА от комбинираната скица, върху която е изградена бетонова алея, обслужваща хокейна площадка, представлява мероприятие с препятстващо възстановяването в реални граници на тези части от имота действие по смисъла на чл. 106 от ЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ. Обосновал решаващ извод, че е налице реализирано в процесния имот мероприятие, включващо изградената бетонова алея. Така обосновал извод за материална законосъобразност на оспорената Заповед № 360/02.10.2009 г. на кмета на община Перник, респ. неоснователност на жалбата срещу нея. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани, съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие и гори /сега Общинска служба "Земеделие"/ постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от същия нормативен акт. Производството за определяне на застроената, респективно свободната от застрояване площ в тези имоти е междинно, обслужващо производството по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и в него не се разглеждат въпроси за наличие или липса на материалните предпоставки, относими към реституцията на имотите. Това междинно производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се развива преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи. То представлява сложен фактически състав, който включва решение на техническата служба на общината. То следва да бъде одобрено със заповед на кмета и с него съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват и въпроси, свързани със законността на строителството, по арг. от чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В това производство единствения релевантен въпрос е наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. С разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Предвид обстоятелството, че процесният имот се намира в строителните граници на гр. Перник, кв. "Изток", той попада в хипотезата на чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно - в границите на урегулирани поземлени имоти /парцели/ и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство. Съгласно ал. 4 на чл. 11 от ППЗСПЗЗ застроената част, която не се възстановява на собствениците, се определя служебно от техническата служба на общината. Комисията, чието решение кметът на общината е потвърдил, правилно е определила наличието на застроена площ в процесния имот, предвид неоспореното заключение на вещото лице, установило по безспорен начин, че имотът на жалбоподателите по действащия регулационен план попада в имоти, отредени за спортен комплекс, търговия и обслужващи дейности. Предвид на тези съображения, са неоснователни доводите на жалбоподателите, че съдът потвърдил незаконосъобразен, необоснован и неправилен административен акт, с твърдения, че свободната за възстановяване площ е повече от 454 кв. м, съответно застроената-много повече от 537 кв. м., както и че не било реализирано мероприятие, още по-малко пък то било изпълнено. Както бе посочено по-горе, съобразно приетото по делото заключение определената като застроена част попада под изградената бетонова алея именно с площ от 537 кв. м., което обосновава извод за законосъобразност на оспорения акт. Постановеното решение е правилно и е постановено при спазване на материалния закон, а основният довод за противното не намира опора в доказателства по делото. Решението е съобразено с практиката на ВАС . Така напр. в Решение № 5544 от 14.05.2008 г. по адм. д. № 874/2008 г Решение № 12879 от 02.11.2009 г. по адм. д. № 5690/2009 г., Решение № 5544 от 14.05.2008 г. по адм. д. № 874/2008 г., Решение № 3980 от 20.04.2007 г. по адм. д. № 540/2007 г-всички-на IV отд. на ВАС. По останалите съображения в жалбата: Предвид съдържанието на оспорената заповед, съдът правилно е приел, че в оспорения акт са посочени фактически обстоятелства, поради което първият довод - че тя била немотивирана, а съдът игнорирал този порок, е неоснователен. Другият довод-че не било посочено какво мероприятие е изпълнено е неоснователен, тъй като в заповедта изрично е посочено, че е изградена бетонова алея. Третият довод че тази алея била "несъществуваща" се опровергава от експертизата, която пълномощникът на оспорващите изрично е поискал да се приеме. Следващият довод-че не било изяснено дали тази алея е "част от някакъв проект и дали той е въведен в експлоатация съгласно ЗУТ" е ирелевантен за спора, тъй като разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не поставя условия застрояването върху имота да бъде в изпълнение и съгласно плановите и регулационни предвиждания, както и изискване за законност на извършеното строителство, т. е. релевантно е реалното фактическо застрояване на имота със сгради и сервитутите към тях, както и наличието на елементи от инфраструктурата, строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, които са пречка за възстановяване на собствеността. Аргументът, че самият административен орган издал удостоверение, че върху процесния имот няма реализирани мероприятия не отговаря на действителното положение-видно от съдържанието на представеното с жалбата до АС-Перник удостоверение на л. 79 от делото. Освен това, посоченото удостоверение, с оглед отдалечената дата на издаване- 19.9.2005 г. е неотносимо към спора, предвид факта, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена по искане от 20.03.2009 г. Аргументът, че оспорващите финансирали изцяло изработването на помощен план е недоказан, а и неотносим към спора за законосъобразността на заповедта. Съображенията за невръчване на протокол на комисията, удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ и цветна скица, довели до "затрудняване на организацията на правната защита" са ирелевантни към спора за законосъобразността на заповедта. По отношение на последният аргумент, посочен в пледоарията пред ВАС, че преписката не била представена в пълнота, следва да се посочи, че непълнотата на доказателствата, по арг. от чл. 209, т. 3 АПК не е касационно основание. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд съответства на материалния закон и е обосновано При служебната проверка не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение