Решение № 4511 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Х. Г., чрез адв. Александрова, против решение № 5507 от 12.12.2025 г. по адм. дело № 742/2025 г. на Административен съд- Благоевград, с което жалбата на Г. против заповед № 211 от 17.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна или евентуално – отменена, като му се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез юрк. Илиева, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, с което изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед в съответствие с материалния закон е направен в противоречие с нормативната уредба и събраните доказателства. При неправилно тълкуване и прилагане на закона решаващият съд приема, че заповедта е издадена след осъществяване на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 103, ал. 1, т. 8 ЗДСл, посочена като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Според цитирания текст служебното правоотношение се прекратява със смъртта на държавния служител. В случая е установено, че жалбоподателят Г. е възстановен на длъжност „инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“-София към главна дирекция „Автомобилна инспекция“ по заместване на Г. Р. М., длъжност, която Г. заема до прекратяване на служебното правоотношение с предходна заповед на органа по назначаването, отменена с влязло в сила решение № 1084/ 28.02.2025г. по адм. дело № 1154/2024г. на Административен съд – Благоевград (заповед № 210/ 17.04.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“). След констатация, че заместваният служител Г. Р. М. е починал, за което е съставен акт за смърт № 0518/ 01.08.2024г., органът по назначаването издава заповед № 211/ 17.04.20025г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която отново прекратява служебното правоотношение със жалбоподателя Г. на основание чл. 103, ал. 1, т. 8 ЗДСл поради „смъртта на титуляра“. При тези факти съставът на административния съд неправилно приема, че изискванията на чл. 103, ал. 1, т. 8 ЗДСл са изпълнени и са налице предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗДСл регламентира общите основания за прекратяване на служебното правоотношение, едно от които е смъртта на държавния служител. Този текст се отнася за хипотези, при които лицето, страна по служебното правоотношение, възникнало с акта за назначаване, е починало. В случая посочените условия не са изпълнени. Със смъртта на замествания служител се прекратяване само служебното правоотношение с него, но няма основание за прекратяване на служебното правоотношение със заместника или в случая с жалбоподателя Г.. Последният е назначен на държавна служба на самостоятелно основание при условията на заместване съгласно заповед № 381/ 28.02.2024г. и неговото служебно правоотношение е отделно от това на замествания служител със всички права на редовно служебно правоотношение (чл. 84, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 и ал. 4 ЗДСл). Следователно предпоставките на чл. 103, ал. 1, т. 8 ЗДСл не са изпълнени и не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение на служителя Г. на това основание. Обратно на направения в оспорения съдебен акт извод, отпадането на основанието за заместване не води до прекратяване на служебното правоотношение на заместващия служител, още по- малко на основанието, посочено в заповедта, а е условие за изменение на служебното правоотношение със заместващия служител, тъй като длъжностната позиция, на която последният е назначен, не е премахната като система от функции, задължения и изисквания. Съображенията, че след като заместването не е ограничено със срок, то това служебно правоотношение не би могло да бъде прекратено, също не могат да бъдат споделени. Както вече се посочи в случаите на заместване страните имат същите права като при редовно служебно правоотношение, което означава, че служебното правоотношение се прекратява на всички основания, предвидени в ЗДСл. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Благоевград е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с което заповед № 211/17.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да бъде отменена. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в чиято структура е административният орган, издал оспорената заповед, следва да заплати на жалбоподателя Й. Г. общо сумата 1160.64 евро разноски по делото за двете съдебни инстанции, включващи 35,79 евро държавна такса за касационното производство и 1124,85 евро възнаграждение за адвокат за двете инстанции, от които 613,55 евро адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция и 511,30 евро за касационната. Разноските за адвокатско възнаграждение в касационното производство следва да бъдат присъдени в минималния размер за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед фактическата и правна сложност на спора, определен съобразно характера на производството, приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства. По тези съображения възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за касационната инстанция се явява основателно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,