Решение № 5627 от 9.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ срещу Решение 171 от 02.02.2021 г., постановено по адм. д. 1040/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на К. Циканделов е обявена нищожността на Решение 2-1864/29.09.2020 г. на Комисията. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводственитеи правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на К. Циканделов от гр. Петрич срещу решение 2-1864/29.09.2020 г. на Комисията в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на К. Циканделов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касационният жалбоподател, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, не изпраща представител. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касация, К. Циканделов се явява лично. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Благоевград в производство по чл. 29, ал. 6 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е обявил за нищожно по жалба на К. Циканделов от гр. Петрич решение 2-1864/29.09.2020 г. на Комисията в частта, с която е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона лица в качеството му на [заличен текст]. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решение 2-1864/29.09.2020 г. на Комисията е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че въпросът относно принадлежността на Циканделов е разрешен с две предходни решения на същата Комисия, с които е установена и обявена принадлежността му към органите по чл.1 от Закона, а именно с решение 272/18.10.2011 г. по отношение кандидати за местни избори 2011 година и решение 316/22.02.2012 г. по отношение кандидати за местни избори 2011 година. Съдът е посочил, че решенията на Комисията са влезли в сила административни актове, с които е установена и обявена принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от ЗРДОПБГДСРСБНА въз основа на едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона, посочени в решението на Комисията, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд и в същото качество на лицето. Не са налице нови доказателства , които да не са били известни към момента на постановяване на предишните решения на Комисията, поради което за същата не е налице материалната компетентност да се произнася отново по същия въпрос. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилен е решаващият извод на административния съд за това, че постановеният от Комисията административен акт в обжалваната му част е нищожен. Видно от съдържанието на обжалваното решение 2-1864/29.09.2020 г. на Комисията, К. Циканделов от гр. Петрич като [заличен текст] е обявен за принадлежащо към органите по чл. 1 от Закона лице в качеството му на [заличен текст] въз основа на следните документи: регистрационен дневник, картони обр. 4 4 бр., според които на 30.06.1987 г. е бил [заличен текст]т с псевдоним [заличен текст], лично дело IА-2983, както и документи от ръководилия го щатен офицер от [заличен текст],включително и негов рапорт за вербовката. В цитираното по-горе решение на Комисията изрично е посочено, че за същото лице вече е била обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона в същото качество на [заличен текст] и на база същите документи, видно от решения 272/18.10.2011 г. и 316/22.02.2012 г. на Комисията. С тълкувателно решение 12 от 09.12.2021 г. по тълкувателно дело 9/2019 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд е прието, че Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност, извън случаите по чл. 28 от ЗРДОПБГДСРСБНА, да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив обявява установената и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, поради което издадените от тези органи актове следва да им съответстват. Предвид наличието на стабилни административни актове по въпроса за принадлежността на лицето към органите по чл.1 от закона - решения 272/18.10.2011 г. и 316/22.02.2012 г. на Комисията, повторно такова решение на същия административен орган с адресат същото лице, установяващо принадлежността му към органите по чл. 1 в същото качество на [заличен текст] и на база същите документи, се явява постановено извън материалната компетентност на административния орган, предоставена му по закон. При наличието на стабилен административен акт за принадлежността на К. Циканделов към органите по чл.1 в същото му качество и при същите документи, установяващи тази принадлежност, без значение се явява фактът в какво качество на лицето по см. на чл. 3 от Закона е станало разкриването на тази принадлежност. Комисията не е разполагала с правомощието да се произнесе за пореден път по принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, след като вече е установила и обявила неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество: [заличен текст], нито да обявява повторно вече установената и обявена негова принадлежност. Комисията има законовото правомощие да постанови последващо решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се установят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на лица, за които вече се е произнесла. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,