Решение № 7899 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 163/2011 г.

Решение № 7899 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 163/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Генчев Желев, от с. Крушари, област Добрич против решение № 237/18.11.2010 г. по адм. дело № 635/2010 г. на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 237/18.11.2010 г. по адм. дело № 635/2010 г. Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на Димитър Генчев Желев, от с. Крушари, област Добрич срещу решение № 7а/15.04.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич и потвърденото с него разпореждане № 4406307906/19.02.2010 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради непрекратено осигуряване. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след като жалбоподателят не е прекратил дейността си като земеделски производител не е реализиран фактическия състав от хипотезата на чл. 94, ал. 1 от КСО. Изследвал е и е установил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че Димитър Желев е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 4.12.2009 г. Към него не е приложил доказателства за прекратено осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице - земеделски производител, както и заверена осигурителна книжка за придобития в това му качество осигурителен стаж. С разпореждане № 4406307906/19.02.2010 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ на Желев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради непрекратено осигуряване. Пред първоинстанционния съд е представена справка за история на осигуряването на самоосигуряващото се лице, от която е видно, че Димитър Генчев Желев е започнал дейност като земеделски производител на 1.01.2002 г., а със декларация от 26.02.2010 г. е прекъснал тази дейност, но няма данни по административната преписка и административното дело да я е прекратил. Развитите от касатора съображения, че с прекратяване плащането на осигурителните вноски е налице прекратяване на осигуряването са незаконосъобразни. Съгласно чл. 94, ал. 1 предл. първо от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. За да е налице последното условие в случая, жалбоподателят е следвало да реализира фактическия състав по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и да подаде заявление в ОД "Земеделие" - Добрич за отписване от регистъра на земеделските производители. Неангажирането на доказателства в тази насока сочи обоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че не е реализиран фактическия състав от хипотезата на чл. 94, ал. 1 от КСО. Правилно при тези обстоятелства на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради непрекратено осигуряване. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,