Решение № 268 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8857/2008 г.

Решение № 268 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8857/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Асенов Недялков от гр. Пазарджик против решение № 200/4.06.2008 г., постановено по адм. д. № 243/2008 г. от Административен съд гр. Пазарджик. Касационният довод е за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът-директорът на Областна дирекция "Полиция" гр. Пазарджик не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С оспореното решение административният съд отхвърля жалбата на Александър Асенов Недялков против заповед № З-111/24.01.2008 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" (ОДП) Пазарджик, с която на основание чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) му е наложена принудителна административна мярка-забрана за напускане на страната, както и забрана за издаване на паспорти и други заместващи ги документи, до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че са налице материалноправните предпоставки на хипотезата на чл. 76 т. 2 от ЗБДС, т. е. лицето да е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и за това деяние то да не е реабилитирано, които да обосноват прилагането на ограничителната мярка по чл. 75 т. 2 от ЗБДС. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материаноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа нарушение на материалния закон от решаващия съд, поради приетото спазване на административнопроизводствените правила от административния орган при издаване на заповедта. От доказателствата, съдържащи се в административната преписка безспорно се установява уведомяването и осигурената правна възможност на Недялков да участва в производството по издаване на ограничителната мярка спрямо него (писмо № 2213/17.01.2008 г.). Процесуалното му бездействие в хода на административната процедура не я опорочава, както неоснователно твърди касаторът. Касационната инстанция намира, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган. Спазени са и процесуалноправните и материалноправни разпоредби за издаването и. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, ответникът по касация е осъден за престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Срокът на наложената принудителна административна мярка е до реабилитацията му. Административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. В хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС за законосъобразността на издадения акт е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат и липсата на допуснати съществени нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила по време на административното производство. Други фактически основания, освен съдържащите се в хипотезиса на разпоредбата, административният орган няма задължение да излага. След като с оспорената заповед административният орган отказва издаването на задграничен паспорт при наличие на фактическите обстоятелства, субсумиращи се в приложимата правна норма, същият упражнява властническите си правомощия в рамките на предоставената му от закона целесъобразност. Разсъжденията на първоинстанционния съд са в този смисъл, поради което решението за отхвърляне на жалбата на Недялков против принудителната административна мярка като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Водим от горното на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение