Решение № 1153 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4722/2007 г.

Решение № 1153 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4722/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. А. Ц. от с. Н., общ. Кюстендил, срещу решение от 28.05.2007 г. по гр. д. № 161/2007 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 26.10.2004 г. по гр. д. № 467/2004 г. на Кюстендилски районен съд, с което е уважен предявения от Р. А. Ц. от гр. К., срещу С. А. Ц. иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Р. А. Ц. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Р. А. Ц. срещу С. А. Ц. иск за ревандикация на 1/2 ид. част от стаята със светли размери 2,90/1,72кв.м., находяща се до тоалетната и с отделен вход откъм страната на УПИ ХVIII, която стая е една от трите стаи на сградата - масивна лятна кухня от 25кв.м. по скица, състояща се от три стаи и тоалетна, която е изградена в УПИ I-3606, кв.373 по плана на гр. К.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени предпоставките на чл. 108 от ЗС. Решението е правилно. Съдът е сезиран с иск за ревандикация, предявен от Р. А. Ц. срещу С. А. Ц. по отношение на 1/2 ид. част от една от трите стаи на масивна лятна кухня, изградена в УПИ I-3606, кв.373 по плана на гр. К., със светли размери 2,90/1,72кв.м., с посочено местонахождение. Поддържа, че е изключителен собственик на стаята /яхърче/ на основание нотариален акт за замяна от 1996 г., като спорното помещение е придобил в обема на получената тогава лятна кухня. Ответникът по иска С. А. Ц. оспорва активната легитимация на ищеца като изключителен собственик на помещението и претендира, че ползва 1/2 ид. ч. от процесното помещение на правно основание - сключения от него договор за заем за прослужване със съсобственичката на това помещение Е. Ц., която притежава 1/2ид. част от собствеността върху него. Релевирал е възражение за нищожност на извършената с н.а. № 98/96 г. замяна поради невъзможен предмет-реална част от лятна кухня, която част не представлява самостоятелен обект, което да бъде разгледано ако не бъдат възприети доводите му, че упражнява фактическата власт върху имота на правно основание. Установено е, че Р. А. Ц. притежава 1/2 ид. част от УПИ/парцел/ I-3606 от кв.373 по плана на гр. К. въз основа на н.а. № 175/88 г. за дарение и на втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в същия имот въз основа на отстъпено и реализирано право на строеж по н.а. № 15/83 г. Собственик на останалата 1/2 ид. част от поземления имот и на първия етаж от сградата на основание н.а. № 175/88 г. за дарение, е Е. С. Ц. С н.а. № 175/88 г. Александър и Н.Ц. са дарили на внуците си Е. Ц. и Р. Ц. - общо на двамата стопанската постройка в парцела, а само на Е. Ц. - лятната кухня в парцела. С н.а. № 98/96 г. е сключен договор за замяна между Е по отношение на притежавания от Ц. масивна лятна кухня и притежаваната от Ц. североизточна сутеренна стая, представляваща едно от придобитите от Ц. по н.а. № 175/88 г. мазета, ползвано за сутеренна стая. С договор от 5.03.2004 г. Елка С. Ц. отстъпила на ответника С. А. Ц. правото да ползва безвъзмездно нейната част от имота. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на въззивния съд, че процесното помещение е било изградено по време на изграждане на лятната кухня и е съществувало в обема й към 1988 г., когато е извършено дарението на лятната кухня на Е. Ц. За да приеме, че процесното помещение не е самостоятелна постройка въззивният съд е съобразил установеното по делото обстоятелство, че помещението има обща ел. и ВиК инсталация с останалите две стаи на лятната кухня, а също и това че от декларацията от 1.03.1992 г., подписана от Р. Ц. и Е. Ц. за ползването на това помещение отделно от лятната кухня, не може да се обоснове извод, че това помещение е самостоятелна постройка, именно защото е третирано единствено ползването му. Видно е и от уточнението на заключението на вещото лице, че лятната кухня е изградена като една масивна постройка, което кореспондира и с данните в скицата към н.а. № 98/96 г. за замяна. При така установените фактически данни въззивният съд правилно е приел, че с договора за замяна Р. Ц. е придобил собствеността върху лятната кухня в имота, една от трите стаи на която представлява процесното помещение, а Е. Ц. - собствеността върху сутеренна стая, представляваща едно от придобитите от Ц. по н.а. № 175/88 г. мазета, ползвано за сутеренна стая. Възражението на ответника по иска за нищожност на договора за замяна поради нищожен предмет - помещение, което не е самостоятелен обект на собственост, е неоснователно. Собственика Е. Ц. се е разпоредила с постройката, част от която е процесното помещение, в полза на ищеца Р. Ц., поради което правилно е приета за установена активната материалноправна легитимация по иска. С оглед разпореждането с вещта от собственика Ц. в полза на ищеца, правилно е прието, че ответникът по иска С. Ц. ползва 1/2 ид. част от процесното помещение, представляващо една от стаите на разпоредената вещ, без правно основание. Сключеният от ответника облигационен договор с Е. Ц. не може да се противопостави на собственика на имота като правно основание за ползването на имота му. Ползването от ответника на процесната 1/2 ид. част от помещението е без правно основание. При установено наличието на предпоставките на иска с правно основание чл. 108 от ЗС правилно е прието, че същият е успешно проведен. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение