Решение № 7131 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15431/2009 г.

Решение № 7131 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15431/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Виолета Христова чрез пълномощника си адв. Диди Вулджева, против Решение от 12.06.2009 г. по адм. дело № 3261/2005 г. на Софийски градски съд, III "ж" административно отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот по Заповед № РД-54-434/15.10.99 г. на Кмета на СО. Жалбоподателката счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди, че имота на наследодателя й Янчо Йотов е заграбен от държавата и общината след 1957 г. Не оспорва мотивите на СГС, че нямало данни за наличие на регулационни планове за местността, в която попада процесното място, представляващ бивш имот № 1250 и че спорния имот е извън очертанията на този план, както и че действително няма съставена отчуждителна преписка за мероприятията и че няма данни да е изплатено обезщетение във връзка с отчуждаването. Счита обаче за незаконосъобразно съображението, че няма място за уважаване на искане по чл. 4 от ЗВСВНОИ от административния орган именно защото липсвали отчуждителни процедури за конкретния имот. Твърди, че съдът неправилно е приложил относимата материално-правна норма на реституционните закони и е решил делото в противоречие с практиката на ВКС и ВАС и конкретно по ТР № 6/10.05.2006 г. на ВКС по гр. дело № 6/05 г. на ОСГК. Моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира направените деловодни разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От ответника - Кмета на Столична община чрез процесуалния му представител са постъпили писмени бележки, в които се моли решението на СГС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, постановено при условията на подробно изследване на доказателствения материал по делото, представен в пълнота и съобразено с основната и допълнителната СТЕ, като съдът е изследвал и съобразил и цялостната съдебна практика за конкретния казус. Твърди, че самото отчуждително мероприятие - разширение Юбилейна гора, е реализирано. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Изводите си е изградил въз основа на събраните доказателства и заключението на СТЕ, което е прието от страните като обективно и правилно. По безспорен начин е установено, че за претендирания имот никога не е провеждана отчуждителна процедура и не е изплащано обезщетение, а съгласно чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, отмяна на отчуждаването могат да искат лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и условията на чл. 1, ал. 1, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този закон в сила. Установено е, че имотът се намира в границите на Западен парк на столицата. Предвид на това, съдът правилно е отхвърлил жалбата против отказа на Кмета на СО да отмени отчуждаването на имота като неоснователна. Решението му е съобразено и с практиката на ВАС, която в тази връзка е неизменна и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да остане в сила. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение от 12.06.2009 г. по адм. х. дело № 3261/2005 г., в производство по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и други закони, във връзка с чл. 33 - чл. 45 ЗАП, отм., във връзка с § 4 ПЗР АПК, Софийски градски съд, Административно отделение, III "ж" състав отхвърля като неоснователна жалбата на Виолета Цветкова Христова против отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-434/15.10.1999 г. на кмета на Столична община. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е констатирал, че отказът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му, като е мотивиран така: "липсват данни за проведени отчуждителни процедури в лицето на молителите и техния наследодател; мероприятието предвидено по ОГП е осъществено за Западен парк - разширение и Юбилейна гора; извършено е залесяване". От събраните по делото доказателства, включително и съдебно-технически експертизи съдът е направил извод, че актът с този мотив се явява правилен и законосъобразен - постановен в съответствие с приложимия конкретен материален закон - реституционен, чл. 4 ЗВСВНОИ. В чл. 1, ал. 1 от последния са посочени ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, укази и ДР. нормативни актове. Също така са посочени в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ, на основание на който закон - чл. 3, ал. 3 е издаден в изпълнение ЗОСОИ, чл. 1 от последния. Само когато отчуждаването е в обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ, само тогава искането по чл. 4 от последния се решава по същество по реда и условията на тази правна норма. Доколкото безспорно установен факт по делото е, че спрямо процесния имот отчуждаване в обхвата на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ и то конкретно в лицето на заявителите, респективно наследодателя им, няма, то и правилно реституционното искане по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ административният орган не е уважил с постановения и обжалван отказ и това е достатъчно основание последният да е постановен в съответствие с приложимия материален закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка Софийски градски съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството пред СГС е с правно основание чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС). По този реституционен закон може да се иска отмяна на отчуждаване извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в чл. 1, ал. 1 териториално - устройствени и благоустройствени нормативни актове. Друго условие е молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването - тоест имотите да са отчуждени или от тях лично, или от наследодателите им. Тези предпоставки в случая не са налице. Твърдение, че няма отчуждителна преписка и не е получавано обезщетение не е в полза на жалбоподателката, защото неотчужден имот не може да бъде предмет на възстановяване по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като по този реституционен закон се отменя отчуждаването само върху отчуждени недвижими имоти. При положение, че имотите не са отчуждени по някой от конкретно посочените нормативни актове, то не може да се претендира отмяна на отчуждаване, тъй като при наличие на условията за това, може да се отмени отчуждаването и да се възстанови собствеността само върху отчужден имот. Отмяната на отчуждаване на неотчужден имот е недопустима поради липсата на предмет за отмяна. Само спрямо отчужден имот може да се извършва преценка дали са налице законово регламентираните предпоставки за отмяна на отчуждаването по някоя от хипотезите: чл. 1, ал. 1 - при съществуваща сграда; по чл. 1, ал. 2 - съборена сграда; по чл. 1, ал. 3 - сграда останала с временен режим; по чл. 2 - незастроен недвижим имот и по чл. 3 - имоти, отчуждени за държавни нужди по чл. 26 от ЗДИ или по чл. 101 от ЗС. В тази връзка следва да се отбележи, че ако имотът е отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред, то собствеността върху него се възстановява съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), но този начин е извън предмета на реституционното административно производство по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и защитата на такива нарушени права се осъществява по други реституционни закони или по общия исков ред. Позоваването в касационната жалба на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК на Върховния касационен съд е неоснователно, защото видно от т. 1, това реституционно основание по алинея 2 на чл. 2 ЗВСОНИ - нова, обн. в ДВ, бр. 107/18.11.1997 г. (§ 1 от ПЗР на ЗОСОИ) се прилага само в случай, че имотът не може да бъде реституиран като отчужден по някой от визираните в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ и чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ... изброително посочени нормативни актове. Двете основания за реституция са несъвместими и не могат да се разглеждат в едно и също производство - нито в административното пред административния орган, нито в съдебната му фаза, каквото е настоящото по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За прецизност следва да се добави още, че т. 4 от цитираното ТР не касае конкретния случай. С оглед изложеното, решението на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,