Решение № 289 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 612/2014 г.

Решение № 289 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 612/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Ч. Ч., В. Н. Ч., Д. П. Ч. и С. П. Ч., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 140 от 30.09.2013 г. по в. гр. д. № 309 по описа за 2013 г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение № 2488 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 863 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Варна като е отнето имущество в полза на държавата на стойност 279 790.55 лв. и са присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 045.81 лв. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на направеното искане.

С определение № 459 от 26.03.2014 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните два въпроса: 1. Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнеман в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на З. (отм.) и 2. Достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на З. (отм.), за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност? Делото е било спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 7/14 г. на ОСГТК на ВКС и възобновено след постановяването му.

В съдебно заседание касаторите не се явяват, но се представляват. Изразеното от процесуалния им представител становище е за основателността на подадената жалба.

Становището на ответната страна - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] /К./, наричана по-долу Комисията е за неоснователност на подадената жалба, като желае въззивния акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване са разрешени с постановеното тълкувателно решение по т. д. № 7/14 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Подлежащото на отнемане имущество следва да е от конкретна престъпна дейност, която е сред изрично определените в чл. 3, ал. 1 от З. (отм.) и престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК /или в изключението по чл. 3, ал. 2 от З.(отм.) от граждански съд, по мотивирано предложение на Комисията/. Съдът в производство по чл. 28 З.(отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност извън горепосочените хипотези /установено по реда на НПК или чл. 124, ал. 5 от ГПК и извън изброените в закона състави/, дори да е придобито от друга незаконна дейност, включително такова с неустановен произход. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е пряко или косвено /опосредено/ от престъпна дейност, но във всички случаи тази връзка трябва или да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението е достатъчно за целите на закона, ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението /разбирано като вероятност, възможност/ е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Заключението за връзката се прави въз основа на преценка на вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки.

Имайки пред вид така дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за правилен.

Предмет на разглеждане е искане, внесено от К. срещу П. Ч. Ч., В. Н. Ч., Д. П. Ч. и С. П. Ч. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност от 279 790.55 лв., представляващо:

• парична равностойност на дружествени дялове от капитала на [фирма], [фирма], получените суми от продажбата на предприятията [фирма], от продажба на дяловете от капитала на [фирма], [фирма],

• отнемане на налични суми по банкови сметки,

• за отнемане на суми: 67 252.35 лв. -от продажба на имот в [населено място], 55 376.80 лв. - от продажба на апартамент в [населено място] [улица], 11 430 лв. -от продажбата на вилно място от 500 кв. м., във вилната зона на [населено място], 10 032.50 лв. - от продажбата на 467 кв. м. от останалата част от същото вилно място ведно с построената в него вила, 9 180 лв. - от продажба на магазин в [населено място] [улица], за отнемане на суми от продажби на леки автомобили,

• отнемане на л. а. марка "ВАЗ"рег. [рег. номер на МПС],

• за отнемане на придобитото от непълнолетните дъщери на проверяваните лица - вилно място от 467 кв. м., заедно с масивна сграда, находящо се във вилната зона на [населено място].

П. Ч. Ч. е бил осъден с влязла в сила на 1.01.2008 г. присъда по н. о. х. д. № 695/2005 г. на В. за деяние, включено в обхвата на чл. 3, ал. 1 от З. - по чл. 243, ал. 1 изр. 1 от НК за това, че през периода 4.04.2003 г. до 4.07.2003 г. в [населено място] и в [населено място] участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, ал. 1 изр. 1 от НК- като изготвят неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина - общо четири броя неистински банкноти, от които три броя банкноти с номинал 500евро, без серии и номера и един брой банкнота с номинал 100 щатски долара, емисия 1996 г., поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години.

В. съд е приел за основателно направеното искане с правно основание чл. 28 от З.(отм.), мотивирайки се, че лицето е осъдено за деяние, включено в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 от Закона, че е налице придобито имущество на значителна стойност, за което не е установен законен източник /за проверявания период от 1984 г. до 2008 г. е налице отрицателна разлика от 3 139.82 М./ и че въз основа на вида на престъплението и характера на осъществената през 2003 г. престъпна дейност може да се направи основателно за целите на закона предположение за наличие на косвена връзка между имуществото, което е предмет на иска и установената престъпна дейност.

Така постановения въззивен акт е правилен. С касационна си жалба- касаторите оспорват наличието на третата от изискуемите се предпоставки за уважаване на иска по чл. 28 от З. (отм.) - наличие на връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Аргументите им са, че се касае до еднократно деяние, извършено през 2003 г. /при проверяван период от 20години/, което не е свързано с имотна облага, защото банкнотите, предмет на престъплението са унищожени. Изложени са доводи и че имуществото следва да се оценява по цената, посочена в нотариалните актове /а не по пазарната такава/, както и че в случая е налице съществен принос на съпругата в придобиване на имуществото, което е съпружеска имуществена общност, който не е отчетен.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касаторите.

Безспорно е установено наличието на първите две предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от З.(отм.)- с влязла в сила присъда П. Ч. е осъден за деяние, посочено в чл. 3, ал. 1 от Закона и е налице установено придобито имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР /над 60 000 лв./. По спорния по делото въпрос за наличието на третата, настоящият съдебен състав приема, че въз основа на вида и характера на установената престъпна дейност и с оглед липсата на установен законен източник в придобиване на имуществото, в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че цялото незаконно придобито имущество е придобито в резултат на осъществената престъпна дейност, поради което и подлежи на отнемане. Заключението си съдът прави по правилата на логиката, имайки пред вид вида и характера на установената престъпна дейност и способа за придобиване на имуществото /главно чрез сделки и заеми, част от които са връщани в периода на осъществяване на престъпната дейност/. П. Ч. е осъден за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл. 243, ал. 1 изр. 1 от НК, като същият е изготвял неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина с номинал 500евро и 100 щатски долара. Обстоятелството, че от неистинските банкноти са установени едва четири броя, които са унищожени - не променя извода, че се касае за тежко, умишлено деяние, което е в състояние да генерира приход, осъществявано по организиран начин.

Неоснователни са и останалите възражения на касаторите, изложени в подадената касационна жалба. Правилно въззивният съд е оценявал имуществото по пазарната цена на имотите, вместо по тази, която е посочена в нотариалните актове. В установената по реда на чл. 290 от ГПК /например с решения № 89/10 г. по гр. д. № 717/09 г., № 66 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 863/10 г. и № 471 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 641/09.г. на III г. о./ практика единно и непротиворечиво се приема, че стойността на имуществото за проверявания период е обективна сумарна величина /а не цената по отделните сделки като показател за приходите на лицето/, която е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив, установена с помощта на експертни заключения.

Неоснователно е и възражението за наличие на съществен принос на съпругата на осъденото лице в придобиване на имуществото, което е съпружеска имуществена общност, който не е отчетен. С постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС /например № 156 от 29.05.2013 г. по гр. д. № 890/12 г. на IV г. о., № 66 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 863/10 г./ многократно е приемано, че понятието "принос" по чл. 10 от З.(отм.) е различно от смисловото съдържание на същото понятие по чл. 21, ал. 2 от СК (отм.) За оборване на законовата презумция по чл. 9 от З.(отм.) проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник. В хипотеза на чл. 10 от З.(отм.) приносът на другия съпруг в придобиване на имуществото не може да изрази чрез личен труд, грижи за деца или работа в домакинството. В случая ответниците не установиха по делото В. Ч. да има собствен принос в придобиването на посоченото имущество, представляващо СИО. Обратно - видно от заключението на възприетия от съда вариант едно на икономическа експертиза през по-голямата част от проверявания период получените от Ч. приходи не са били достатъчни да покрият разходите.

Пред вид направеното искане, с оглед изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК-в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсулско възнаграждение пред настоящата инстанция, изчислени съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение на 6 045 лв.

С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение