Решение № 101 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2017 г.

Решение № 101 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на З. Б. срещу решение № 140/07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 60/2017 г. по описа на Административен съд – П. (АС-П.). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът О. Й., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 140/07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 60/2017 г. по описа на АС-П. е отменена Заповед № 1458/29.12.2016 г. на началника на З. Б., с която на О. Й. е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при липса на фактическите основания, посочени в нея, немотивирана е и противоречи на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че не е установено по категоричен начин, че на наказаното лице О. Й. е дадено разпореждане, което той не е изпълнил. При задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства решаващият съд е обосновал извод, че дори да се приеме, че гл. инспектор Джантов е дал разпореждане надзирателите, които са приключили своето дежурство, да си тръгнат след пристигане на новата смяна и след получаване на изрично разпореждане за тръгване, то няма никакви данни, че това разпореждане е отправено лично към О. Й. и той го е възприел. При липсата на доказателства, че разпореждане в подобен смисъл е отправено към О. Й., АС-П. е правилно е обосновал извод, че не е изпълнено фактическото основание за издаване на оспорената заповед – неизпълнение на разпореждане. Действително по делото е установено по категоричен начин начина на предвижване на наказания служител и неговите колеги от първи обект на затвора, но в наказанието е наложено за неизпълнение на разпореждане, каквото не е установено, че е получил. Допълнително съдът е изложил мотиви и относно липсата на нормативно установено задължение или задължение, произтичащо от вътрешнослужебен акт/длъжностна характеристика, от което да следва, че за напускане на първи обект на затвора да е необходимо допълнително изрично разпореждане след освобождаването от наряд, което се извършва в дежурната стая, намираща се в същия този първи обект. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение с позоваване на обясненията на служителите от смяната на О. Й.. В тези обяснения и от обясненията на инспектор Джантов се установява, че инспектор Джантов е разпоредил на мл. инспектор И. Тодоров да приключващата смяна да не тръгва преди допълнително изрично разрешение, но останалите (включително и О. Й.) не са знаели, че е необходимо изрично разпореждане за тръгване. В този смисъл те заявяват, че не са получили разрешение за тръгване, но не са били и със съзнание за необходимост от такова, което обичайно не е било давано, а и нормативно не се изисква. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Ответната страна О. Й. е направил разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на Главна дирекция "изпълнение на наказанията" на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,