Решение № 16376 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2013 г.

Решение № 16376 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена от мл. юрисконсулт Татяна Кулинова, против решение № 1295 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 758/2013 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отменено решение № 817 от 04.12.2012 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Мариам Фирузи Бостанабад, гражданка на Иран. В касационната жалба поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приел, че съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Ответницата по касационната жалба - Мариам Фирузи Бостанабад, гражданка на Иран моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд, защото е правилно. Смята, че първоинстанционният съд е възприел правилно бежанската й история и добавя като ново обстоятелство, че със съпруга й вече имат и новородено дете в България и неговите интереси също трябва да се защитят. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, защото съдът неправилно е преценил фактите и е направил незаконосъобразни правни изводи за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на касаторката. Поради това иска съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отхвърли изцяло жалбата на касаторката. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът, в производство по чл. 87 ЗУБ, във вр. с чл. 145 и сл. АПК, е отменил, по жалба на чужденката, решение № 817 от 04.12.2012 г. на председателя на ДАБ, в частта за хуманитарния статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. Съдът е приел, че издателят на акта не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, касаещи актуалната обществено - политическа ситуация в Иран, относима към преценката за приложението на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Няма противоречия в бежанската история на чужденката, в проведените с нея интервюта през 2009 г. и през 2012 г. Бежанската история на кандидатката се е потвърдила и от удостоверение № 25 от 08.06.2009 г. на Център за подпомагане на хора, преживели изтезание. В юношеските си години е била обект на тормоз от публичните власти и е била жертва на насилие причинено от представители на официалната власт в Иран. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че чужденката е преследвана заради семейството на съпруга й. Бежанската й история се потвърждава и от удостоверение № 25 от 08.06.2009 г. на Център за подпомагане на хора, преживели изтезание. Към Удостоверението са приложени и експертно заключение изготвено от Ал. Петров, М. Димитрова и К. Гологанова. Според това удостоверение и експертното заключение към него, бащата на съпруга й е отслужил военна служба при шаха на Иран, а след ислямската революция от 1979 г. семейство Абриз е подложено на системно преследване. Братът на бащата на съпруга й бил убит. От друга страна тя произхожда от семейство със светски ценности, възпитана е жената да е равнопоставена с мъжа. В юношеските си години е била обект на тормоз от публичните власти. От заключението на експертите се установява, че чужденката разказва достоверна история на преживяла системен тормоз. В настоящия момент съпругът й също се намира в България и също търси закрила. Първоинстанционният съд е приел, че при гореизложените факти относно бежанската история на жалбоподателката и представената справка за положението на жените в Иран, за жалбоподателката и нейното дете, съществува реална опасност за живота и здравето им. С завръщането й в страната по произход ще бъде лично заплашена, а с това ще се заплаши и живота на детето й. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е правилно. Фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - София - град правилно е приел, че бежанската история на чужденката е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Спрямо нея, съпругът й и детето съществува заплаха от преследване и завръщането й в Иран крие опасност, както за нейния живот, така и за живота на детето й. Причината за напускането й на страната си по произход е, че чужденката е преследвана заради семейството на съпруга й. Бежанската й история се потвърждава и от удостоверение № 25 от 08.06.2009 г. на Център за подпомагане на хора, преживели изтезание. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е нарушена нормата на чл. 9 ЗУБ, тъй като на чужденката не е предоставен и хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства от смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Чужденката има причини да не живее със семейството си в Иран, защото спрямо тях има реална заплаха за живота им. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,