Решение № 8757 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2011 г.

Решение № 8757 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Кирилова, срещу решение № 2356/18.10.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 790/2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за частична недопустимост и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е недопустимо в частта му, в която е прогласено за нищожно решение № 9300-127-1/30.03.2011 г. на началника на МП Варна Запад и незаконосъобразно в останалите му части. Незаконосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че двете решения на началника на МП Варна Запад са нищожни, тъй като не е проведена процедурата по чл. 99 от АПК. Производството по чл. 834 от ППЗМ е особено производство, уредено в специален закон, което изключва приложението на общите правила на АПК. Освен това, ЕАД и решение № 9300-733/20.09.2010 г. на началника на МП Варна Запад нямат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. С решението не се определя нова митническа стойност и допълнителни задължения, различни от декларираните с ЕАД. Претендира се обезсилване като недопустимо на обжалваното решение и евентуално отмяната му като незаконосъобразно, включително в частта му за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - "Девненски захарен завод" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Девня, Промишлена зона юг, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Миленов и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е било решение № 9300-127/16.02.2011 г. към ЕАД № 10ВG002002Н0073596/17092010 на началника на МП Варна Запад, с което е определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 нова митническа стойност и съответно - допълнително задължение на "Девненски захарен завод" ЕАД за заплащане на ДДС в размер на 149 315.47 лв., както и решение № 9300-127-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 10ВG002002Н0073596/17092010 на началника на МП Варна Запад, с което допълнително е определено задължение за лихва в размер на 8 147.12 лв. Административният съд е прогласил за нищожно решение № 9300-127/16.02.2011 г. към ЕАД № 10ВG002002Н0073596/17092010 на началника на МП Варна Запад, като е изложил следното в мотивите на своето решение: С ЕАД № 10ВG002002Н0073596/17092010 жалбоподателят е внесъл сурова тръстикова захар в насипно състояние. С ЕАД въз основа на декларираната от него стойност на стоката са определени задължения за мито 2 714 086.86 лв. и ДДС - 2 171 799.17 лв. С решение № 9300-733/20.09.2010 г. началникът на МП Варна Запад е определил задължения за мито 2 714 086.86 лв. и ДДС - 2 171 799.17 лв. Решението е станало известно на жалбоподателя на датата на издаването му. Въз основа на това решение дължимите публични държавни вземания са били заплатени и е било разрешено вдигането на стоката. Вземането под отчет е действие по определяне на размера на дължимите митни сборове. С подаването на ЕАД, определянето на дължимите митни сборове и вписването им в Регистъра за вземане под отчет към съответното митническо учреждение следва да се приеме, че ЕАД в частта му, обективиращ публичните държавни вземания, има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Още повече, че в случая към ЕАД има издадено решение за вземане под отчет. Поради това, всяко следващо изменение на така установените публични държавни вземания следва да се извършва по реда на чл. 99 и следващите от АПК. Решението от 16.02.2011 г. е издадено също от началника на МП, а не от горестоящия орган, каквото е изискването на чл. 99 от АПК. Не е спазен и едногодишният срок по чл. 102, ал. 2 от АПК, който тече от възникване на основанието. Поради същите обстоятелства е прогласено за нищожно и решение № 9300-127-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 10ВG002002Н0073596/17092010 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която са определени задължения за мито 2 714 086.86 лв. и ДДС - 2 321 114.64 лв. По отношение на решение № 9300-127-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 10ВG002002Н0073596/17092010 на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която е определено задължение за лихва в размер на 8 147.12 лв. върху ДДС, съдът е приел, че същото е незаконосъобразно, поради това, че в обстоятелствената му част не е посочен размер на главницата и период, за който се дължи лихвата. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, основателни са наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на решението в частта му, в която е прогласено за нищожно решение № 9300-127/16.02.2011 г. към ЕАД № 10ВG002002Н0073596/17092010 на началника на МП Варна Запад, с което е определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 нова митническа стойност и съответно - допълнително задължение на "Девненски захарен завод" ЕАД за заплащане на ДДС в размер на 149 315.47 лв. Правилно е прието от съда а и този факт не се оспорва от жалбоподателя, че посочените в решение № 9300-733/20.09.2010 г. задължения за мито 2 714 086.86 лв. и ДДС - 2 171 799.17 лв. са определени на базата на декларираната стойност на стоката и съответстват на посочените в самия ЕАД. Същите са взети под отчет с рег. № 7654/7680/20.09.2010 г., заплатени са и е разрешено вдигането на стоката. Следователно, определено е митническо задължение при приемането на митническата декларация и същото е взето под отчет в хипотезата на чл. 832, ал. 1 от ППЗМ. Според чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета и чл. 84, ал. 1, чл. 84а от ЗМ след вдигането на стоките митническите органи имат право служебно да извършат повторна проверка на декларацията или последващ контрол на декларирането. Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията като отчитат новите данни, с които разполагат. Според чл. 834, ал. 1 от ППЗМ, в случай че размерът на митните сборове, произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет, съгласно чл. 832 и чл. 833 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер или на остатъка до пълния размер се извършва в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това обстоятелство и са в състояние да изчислят дължимия размер. Основателен е доводът на касатора, че при определяне на допълнителни митнически задължения в резултат на установени обстоятелства при извършване на последваща проверка на декларацията или последващ контрол приложими са разпоредбите на специалните митнически закони, а те не съдържат изискване решението, с което се определят тези допълнителни задължения, да е издадено от непосредствено по-горе стоящия орган. Производството по възобновяване на производство за издаване на административен акт по чл. 99 и следващите от АПК, в което може да бъде изменен или отменен индивидуален административен акт, необжалван по съдебен ред, не намира приложение в случая, доколкото в специалните закони се съдържат съответните норми, уреждащи реда за установяване на допълнителни митнически задължения след приемане на митническата декларация. Неправилно е прието също така от първоинстанционния съд, че писмената декларация по чл. 62 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, в частта й, в която се обективират публичните вземания, има характер на административен акт на митническия орган, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Съгласно чл. 71, § 2 отРегламент /ЕИО/ № 2913/92 когато не се извършва проверка при приемането на декларацията по чл. 68, разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който се поставят стоките, посочени в чл. 71, § 1, се прилагат въз основа на данните, обявени в декларацията. Както беше посочено по-горе, чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 регламентира възможността за извършване на последваща проверка на декларацията след вдигането на стоката и определяне на допълнителни митнически задължения, ако са налице условията на чл. 78, § 3. В решение № 9300-127-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 10ВG002002Н0073596/17092010 на началника на МП Варна Запад е посочено следното: Във връзка с решение № 9300-127/16.02.2011 г. към същата ЕАД и софтуерен проблем на системата БИМИС, изразяващ се в невъзможност за начисляване на лихви: 1. се вземат под отчет следните митни сборове: А10 - 2 714 086.86; В00 - 2 321 114.64; D00 - 0; В20 8 147.12; 2. Държавните вземания са както следва: мито - 2 714 086.86 лв.; ДДС - 2 321 114.64 лв.; лихва мито - 0; лихва ДДС - 8 147.12 лв. В жалбата на "Девненски захарен завод" ЕАД е заявено недвусмислено, че се обжалва решението, в частта му, в която е определена лихва в размер на 8 147.12 лв. върху допълнително определеното ДДС с предходно решение в размер на 149 315.47 лв., като спорът за увеличаването на ДДС с посочената сума е предмет на образувано друго дело. Затова е заявено искане за обединяване на двете дела. Както по отношение на решение № 9300-127/16.02.2011 г. е било ясно, че спорът е за допълнително определеното задължение за ДДС в резултат на определена по-висока митническа стойност, така по отношение на решение № 9300-127-1/30.03.2011 г. жалбоподателят ясно и точно е заявил, че оспорва определеното с него задължение за лихва. Никъде в жалбата не се твърди, че с това решение повторно се определят задължения за мито и ДДС и че решението се обжалва в тази част. С оглед на изложеното, основателен е доводът на касатора, че решението на АС - Варна в тази част е недопустимо, тъй като прогласявайки за нищожно решение № 9300-127-1/30.03.2011 г. в частта му, в която са определени държавни вземания за мито 2 714 086.86 лв.; ДДС - 2 321 114.64 лв., съдът се е произнесъл свръх петитум по искане, каквото не е било заявено пред него и е извън предмета на спора. Решението е незаконосъобразно в частта му, в която е отменено решение 9300-127-1/30.03.2011 г. на началника на МП Варна Запад, в частта му, в която е определено задължение за лихва върху ДДС в размер на 8 147.12 лв. Действително, в него не е посочен размерът на главницата, във връзка с който е определено задължението за лихва, нито периодът, за който е изчислен размерът на лихвата. Видно обаче от изложеното в мотивите на това решение, лихвата е определена във връзка с допълнителното задължение за ДДС по решение № 9300-127/16.02.2011 г. и според изложеното в жалбата, оспорва се главницата по това решение и във връзка с нея и задължението за лихва по второто решение. Доколкото безспорно е установена датата на връчване на покана за доброволно плащане на главницата - 21.02.2011 г., като в придружителното писмо е определен 10-дневен срок за доброволно изпълнение, а според данните по делото, главницата е внесена на 28.03.2011 г., така установените обстоятелства би следвало да се вземат предвид при определяне законосъобразността на решението, с което е определено задължение за лихва и по отношение на нейния размер в зависимост от изхода на спора относно дължимостта на допълнителното задължение за ДДС. С оглед на така изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение