Решение № 14327 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14491/2012 г.

В периода 2007 - 2011 г. дейността по дистрибуция на дребно на нови МПС от марката Хюндай, предоставяне на сервизни услуги и продажба на оригинални резервни части и аксесоари в България се осъществява чрез 10 (през 2007 г.), 13 (в периода 2008 - 2010 г.) и 10 (през 2011 г.) търговски обекта, разположени в по-големите градове и областни центрове в страната, включително в С., П., В., Б., С. З., Р., В. Т., В. и Я. По-малки търговски обекти, осъществяващи само продажба на резервни части и сервизни услуги, също така извършват дейност и в градовете П. и К.

Продажбите на нови МПС от марката Хюндай на крайни клиенти в България се извършват както пряко от И. К. чрез собствени на дружеството търговски обекти, така и чрез собствени на дилърите или ползвани от тях търговски обекти. Част от дилърите, които участват в дейността по продажба на нови МПС от марката Хюндай, извършват тази дейност в собствени търговски обекти (Технокар - В., Кармобил - В., М. Х. - В. Търново, К. К. - Я.), а друга част от дилърите, извършват тази дейност в търговски обекти собственост на И. К., на основание на Договори за наем на съответните търговски обекти, приложени към сключените Договори за дилърство (Алексиев - П.).

В рамките на търговските обекти за дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай, както И. К., така и дилърите извършват и трите основни вида дейност, включително: дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай, предоставяне на сервизни услуги и продажба на оригинални резервни части и аксесоари. Всяка от тези дейности е обособена в самостоятелни помещения в рамките на всеки търговски обект, включително: изложбена зала (шоурум) за излагане и продажба на нови МПС, автосервиз за предоставяне на сервизни услуги и продажба и монтаж на резервни части, както и други прилежащи обслужващи помещения и площи, като складове, паркинги, автомивки, сервизни помещения и др. В отделни случаи след прекратяване или изтичане на срока на сключения от И. К. с даден дилър договор за дилърство, чрез продължаване на фактическите отношения с И. К. някои от дилърите, продължават да осъществяват в ограничен обем дейността по закупуване на оригинални резервни части от И. К. и предоставяне на извънгаранционни сервизни услуги, без да извършват дейности, свързани с продажбите на нови МПС от марката Хюндай и предоставянето на гаранционно обслужване (така например СД "Експрес-юг, Кралев и сие" в гр. К., "Омега експрес зп" ЕООД в гр. Р. и "Аси" ООД в гр. П.).

Сключените между И. К. и дилърите типови договори за дилърство, предвиждат възможност за дилърите да извършват продажба на нови автомобили както от свое име и за своя сметка, така и от името и за сметка на дистрибутора - И. К. С. договорите дилърът следва да разпространява на българския пазар единствено моторните превозни средства и/или други моторни съоръжения с марката "Hyundai" закупени и/или доставени от дистрибутора. В същото време, уреденият в договорите за дилърство общ механизъм, чрез който се сключват сделките за продажба на нови МПС от страна на дилърите, предвижда за дилърите задължение да сключват договор за поръчка с клиента от свое име и за своя сметка или за сметка на дистрибутора (И. К.), или от името и за сметка на дистрибутора, след което да прехвърлят правата и задълженията по договорите за поръчка на дистрибутора. В този смисъл съгласно договорите при продажбата на нови МПС от марката Хюндай не се изключва възможността дилърите да закупуват от И. К. нови МПС, след което да ги препродават от свое име и за своя сметка на крайните клиенти.

На следващо място КЗК е приела, че сключените между И. К. и дилърите договори за дилърство, предвиждат задължение за дилърите да закупуват от И. К. и реализират в рамките на извършваните от тях сервизни услуги оригинални резервни части, аксесоари и масла от тяхно име и за тяхна сметка. Следователно съгласно договорите за дилърство дейността на дилърите във връзка с продажбата на резервни части и аксесоари, както и във връзка с извънгаранционното сервизно обслужване се извършва от тяхно име и за тяхна сметка.

По отношение на условията за достъп на независими дружества до дилърската мрежа за дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай, резервни части и сервизни услуги за МПС от марката Хюндай, КЗК е приела, че уредената в сключените между индустриал комерс и дилърите договори за дилърство система за дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай, оригинални резервни части и сервизни услуги, отговаря на критериите за количествена селективна дистрибуция.

Относно разходите и търговски рискове, произтичащи за дилърите от осъществяваната от тях дейност като търговски представители на И. К. при дистрибуцията на нови МПС от марката Хюндай, КЗК е приела, че при извършването на дейността по дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай, дилърите поемат разходите за охрана на търговския обект и на предоставените им от И. К. за продажба автомобили, резервни части и аксесоари, длъжни са да поемат всички разходи за застрахователни премии по сключени от И. К. застраховки на предоставените им за продажба автомобили, резервни части и аксесоари, носят рискова от случайното погиване на доставените им от И. К. договорни стоки, длъжни са да поемат разходи за реклама и регионални маркетингови инициативи, организирани от И. К. С. така КЗК е установила, че разходите на дилърите, свързани с инвестиции в оборудване, сгради или обучение на персонал, които са специфични за съответния пазар на договорните стоки или услуги са невъзвръщаеми за тях в случай на прекратяване на договора за дилърство.

На следващо място КЗК е обследвала задължения на дилърите да прилагат определени от И. К. продажни цени на нови МПС от марката Хюндай за крайни клиенти, като е установила, че съгласно договорите за дилърство между И. К. и дилърите, само И. К. може да определя ценовите листи на продаваните автомобили от марката Хюндай, като същевременно, дилърите са задължени да продават автомобилите на определената от дистрибутора крайна продажна цена, като не могат самостоятелно да я намаляват за сметка на своята комисионна.

Комисията е установила също така, че в сключените договори за дилърство между И. К. и дилърите, които са част мрежата му за дистрибуция на нови МПС, е предвидена изрична забрана за дилърите да осъществяват продажби на конкурентни марки нови МПС.

На следващо място е прието, че договорите за дилърство сключени между И. К. и дилърите на нови МПС от марката Хюндай предвиждат изрична забрана за дилърите да доставят нови МПС от марката Хюндай от доставчици различни от И. К.

В Договорите за дилърство между И. К. и дилърите се съдържа изрична забрана за извършване на продажби на МПС от страна на дилърите извън географската зона определена в договора за дилърство.

Сключените между И. К. и дилърите на нови МПС от марката Х. Д. за дилърство предвиждат задължение за дилърите да прилагат определените от И. К. продажни цени на резервни части и аксесоари за крайни клиенти, като не дават възможност на дилърите да прилагат увеличения или намаления на тези цени освен в изрично определените от И. К. случаи. КЗК е установила също така, че съществуват договорни задължения за дилърите да прилагат определени от И. К. цени на сервизни услуги за крайни клиенти.

На следващо място КЗК е отчела, че съществува забрана за дилърите, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки резервни части, допълнително оборудване и аксесоари, включително резервни части с еквивалентно качество при извършването на извънгаранционно обслужване, както и забрана за дилърите да извършват кръстосани доставки на оригинални резервни части в рамките на селективната система за дистрибуция.

Въз основа на така установените факти, КЗК е направила икономически анализ, като е обособила следните вертикално свързани продуктови пазари - 1) Пазар на продажба на нови МПС на едро и на дребно, както и предоставяне на гаранционно сервизно обслужване; 2) Пазар на предоставяне на извънгаранционно сервизно обслужване на МПС и 3) Пазар на продажба на резервни части за МПС. К. обстойно е разгледала характеристиките на съответните пазари, участниците на тези пазари и тяхното пазарно положение, основните канали за дистрибуция, използвани от И. К., както и бариерите за навлизане на съответните пазари.

По отношение на пазара на продажба на нови МПС на едро и на дребно, КЗК е установила, че дистрибуцията на едро на нови МПС в страната изисква разгръщане на логистична мрежа с представителства във всички по-големи градове в страната на базата на договори за дилърство. На нивото на търговия на едро, дистрибутори или вносители разпространяват МПС до търговци (дилъри), които по-нататък ги продават на дребно на крайни клиенти. Дистрибуцията на едро често се извършва от самите производители, от дъщерни дружества на производителите на превозното средство, като някои марки автомобили се разпространяват чрез независими дистрибутори. Въпреки че са независими, тези дружества са длъжни да съгласуват маркетинговите си стратегии със стратегиите, разработени от производителите. Поради специфичния характер на дистрибуцията на едро на нови МПС за определена територия, всеки един от търговците на едро /вносителите/ на конкретна марка МПС има един основен доставчик /производител/, от когото доставя съответните стоки - автомобили и резервни части за тях. Голяма част от вносителите/дистрибуторите на едро на нови МПС ги складират в централизирани складове, откъдето те могат да бъдат бързо доставени до всеки дилър, за чиято поръчка са необходими. По този начин новите МПС остават собственост на вносителите/дистрибуторите на едро до момента на тяхната продажба на клиента. Обикновено дистрибуцията на нови МПС на едро се извършва в рамките на системата за селективна дистрибуция по смисъла на Регламент на Комисията № 1400/2002 (ЕС) за приложение на чл. 81, § 3 от ДФЕС по отношение на категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства. Всеки вносител - участник на пазара на дистрибуция на едро на нови МПС, има ограничен брой търговци на дребно /дилъри/ на нови МПС за съответната територия.

На нивото на дистрибуция на дребно, МПС се продават на крайните потребители от търговци на дребно (дилъри), като същите могат да бъдат предмет на ексклузивни или селективни споразумения за дистрибуция с производителите на МПС. В рамките на селективната система за дистрибуция доставчикът поема задължението да продава договорните стоки или услуги, било пряко или косвено, само на дистрибутори или сервизи, избрани въз основа на определени критерии, и при която тези дистрибутори или сервизи се задължават да не продават такива стоки или услуги на неоторизирани дистрибутори или независими сервизи, без това да накърнява възможността за продажба на резервни части на независими сервизи, или задължението да осигуряват на независимите оператори цялата техническа информация, диагностично оборудване, инструменти и обучение, необходими за извършването на ремонтните дейности и поддръжката на моторни превозни средства или за изпълнение на мерките за опазване на околната среда.

По отношение на пазара на извънгаранционно сервизно обслужване на МПС, КЗК е отчела, че следпродажбеното обслужване и поддръжка на МПС се налага поради необходимостта да се извършва периодичен преглед и обслужване на моторните превозни средства. Пазарът на извънгаранционно сервизно обслужване може да бъде допълнително сегментиран на пазар на предоставяне на извънгаранционни сервизни услуги както в гаранционен, така и в извънгаранционен период. Извънгаранционното обслужване на новите МПС от марката Хюндай може да се осъществява както от самия вносител/ търговец на едро, така и в рамките на оторизираната сервизна мрежа на дистрибутора и извън нея. Сервизните услуги и резервните части в този случай са за сметка на собственика на МПС и могат да се извършват както в оторизираните, така и в независимите сервизи.

По отношение на пазара на продажба на резервни части, КЗК е изследвала статута на оригиналните резервни части, както и този на резервните части с еквивалентно качество. Установила е, че повечето резервни части, предлагани от производителите на МПС, се закупуват от производителите на резервни части и се продават на членовете на оторизираните сервизи от мрежата на производителите на МПС. С. малък процент резервни части се произвеждат от самите производители. Закупените от производителя на МПС резервни части могат да бъдат предлагани на крайния клиент както от самите вносители/ търговци на едро, така и от техните оторизирани сервизи, а също и от независими такива. Функцията на независимите дистрибутори на резервни части е да консолидират потоците от резервни части на различните производители и вносители с цел подсигуряване на сервизите с възможно най-богата гама от резервни части. Традиционно производителите на автомобили имат силни позиции на пазара за производство и дистрибуция за марките специфични оригинални резервни части, произведени от производителя на леките автомобили или доставени от неговия доставчик.

Въз основа на установените факти и направения икономически анализ, Комисията е определила продължителността на участието на отделните ответни страни във вертикалните споразумения, уреждащи прилагането на проучваните в рамките на производството ограничения на конкуренцията.

По отношение на И. К. е установено, че сключва еднотипни договори за дилърство, уреждащи проучваните вертикални ограничения на конкуренцията, с дилърите на нови МПС от марката Хюндай, оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай, както и упълномощени сервизи за МПС от марката Хюндай, най-рано от 01.04.2008 г. С оглед на това обстоятелство периодът на участие на И. К. във всяко от проучваните нарушения е от 01.04.2008 г.

По отношение на Алексиев ЕООД е установено, че дружеството е подписало Договор за дилърство с И. К., уреждащ проучваните вертикални ограничения на конкуренцията, който е в сила от 01.04.2008 г. С оглед на това обстоятелство периодът на участие на Алексиев ЕООД е от 01.04.2008 г.

По отношение на Кармобил ЕООД е установено, че дружеството е подписало Договор за дилърство с И. К., уреждащ проучваните вертикални ограничения на конкуренцията, който е в сила от 11.10.2010 г. и със срок на действие 1 г. В същото време с оглед на установените факти (вкл. кореспонденция относно прекратяване на Договора за дилърство между И. К. и Картех ЕООД), в периода от 01.04.2008 г. до 10.10.2010 г. дилър на нови МПС от марката Хюндай в гр. В., който е подписал Договор за дилърство с И. К. е свързаното с Кармобил дружество Картех ЕООД. С оглед на това обстоятелство началният момент на участие на КАРМОБИЛ в нарушенията предмет на производството, следва да бъде определен от 01.04.2008 г.

По отношение на Каби кар ЕООД съгласно предоставената от дружеството информация по преписката, дружеството е подписало Договор за дилърство с И. К., уреждащ проучваните вертикални ограничения на конкуренцията, който е в сила от 01.01.2009 г. В същото време по отношение на Химтекс ойл АД е установено, че дружеството е сключило Договор за дилърство с И. К., уреждащ проучваните вертикални ограничения на конкуренцията, който е в сила от 01.04.2008 г. и със срок на действие 1 г. Предвид факта, че Химтекс ойл АД и Каби кар ЕООД са свързани лица, КЗК е приела, че периодът в рамките на който КАБИ КАР ЕООД участва в прилагането на проучваните вертикални ограничения на конкуренцията, също така е от 01.04.2008 г.

По отношение на Технокар ЕООД според предоставената от дружеството информация по преписката, дружеството се намира в неформални договорни отношения с И. К., в качеството на упълномощен дилър на нови МПС от марката Хюндай, както и на упълномощен сервиз за извършване на гаранционно и извънгаранционно сервизно обслужване на МПС от марката Хюндай, включително и продажба на оригинални резервни части. Предвид факта, че при извършването на дейностите, за които е упълномощен от И. К., Технокар доброволно приема и се подчинява на същия ред и правила на работа, които са формулирани в подписаните от останалите дилъри Договори за дилърство, КЗК е счела, че периодът в рамките на който Технокар участва в прилагането на проучваните вертикални ограничения на конкуренцията, също така е от 01.04.2008 г.

По отношение на ЕТ М. Х. е установено, че дружеството осъществява дейност като упълномощен дилър на нови МПС от марката Хюндай считано от 2006 г. С оглед на обстоятелството, че в периода от 01.04.2008 г. ЕТ М. Х. е упълномощен дилър на нови МПС от марката Хюндай, както и упълномощен сервиз за извършване на гаранционно и извънгаранционно сервизно обслужване на МПС от марката Хюндай, включително и продажба на оригинални резервни части, периодът в рамките на който ЕТ М. Х. участва в прилагането на проучваните вертикални ограничения на конкуренцията, също така е от 01.04.2008 г.

С оглед така установения период в който са възникнали установените в производството релевантни факти и отношения и евентуално настъпилите в резултат от тях последици върху съответния пазар и конкурентната среда в него, КЗК е определила и приложимото законодателство. На първо място Комисията е приела, че приложим в конкретния случай е действащият Закон за защита на конкуренцията, в сила от 02.12.2008 г., макар споразуменията на дружествата да са сключени преди влизането му в сила. В конкретния случай КЗК е приела, че е налице хипотезата на продължавано нарушение (по смисъла на § 8 от ПЗР на новия ЗЗК), което е продължило и по времето на действие на новия ЗЗК. На следващо място КЗК е приела, че следва да бъдат приложени предвидените в Решение № 55 от 2011 г. условия за групово освобождаване, както и съответните условия на Регламент (ЕС) № 1400/2002 г. и Регламент (ЕС) № 330/2010 г. Комисията също така е приела, че в конкретния случай е приложим и чл. 101 от ДФЕС, предвид факта, че процесните споразумения имат значителен ефект върху търговията между държавите членки на ЕС.

При направения правен анализ на поведението на дружествата по чл. 15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС, с оглед определения предмет на проучване по преписката, КЗК е приела, че са налице елементите от фактическия състав на нарушенията по чл. 15 от ЗЗК, съответно чл. 101 от ДФЕС.

На първо място КЗК е приела, че в конкретния случай И. К., Алексиев, Кармобил, К. К., Технокар и М. Х., извършват дейности по дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай, гаранционно и извънгаранционно обслужване и дистрибуция на оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай, които са свързани с предлагането на съответните стоки и услуги, предназначени за размяна на пазара. От това се налага изводът, че осъществяваните от И. К., Алексиев, Кармобил, К. К., Технокар и М. Х. дейности, свързани с дистрибуцията на нови МПС от марката Хюндай, гаранционно и извънгаранционно обслужване и дистрибуция на оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай, отговарят на дефиницията на "стопанска дейност" по смисъла на ЗЗК, а самите ответни страни следва да бъдат определени като предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК. Тези дружества са независими едно от друго предприятия, спрямо които общата забрана, установена в чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, § 1 от ДФЕС обективно би могла да намери приложение. Единствено по отношение на Х. Л., в качеството му на дъщерно дружество на И. К., чието поведение свързано с определяне на ценовите условия по Договорите за лизинг на нови МПС от марката Хюндай е изцяло определяно от И. К., общата забрана, установена в чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, § 1 от ДФЕС не би могла да намери приложение, като отговорността за това поведение на дружеството следва да бъде поета изцяло от И. К.

На следващо място Комисията е изследвала различните проявни форми на споразуменията за уреждане на съответните вертикални ограничения в отношенията между И. К. и дилърите на нови МПС от марката Хюндай, като е приела, че са налице както писмени договори за дилърство, така и неформални споразумения и действия на дилърите по прилагане на вертикалните ограничения на конкуренцията. Конкретно КЗК е констатирала следните споразумения между И. К. и дилърите: 1) Фиксиране на препродажни цени на нови МПС от марката Хюндай; 2) Забрана за дилърите на нови МПС от марката Хюндай, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки нови МПС; 3) Забрана за дилърите да извършват кръстосани доставки на нови МПС в рамките на селективната система за дистрибуция; 4) Забрана за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност; 5) Фиксиране на препродажни цени на оригинални резервни части за МПС от марката Хюндай; 6) Фиксиране на цените на извънгаранционното сервизно обслужване за МПС от марката Хюндай; 7) Забрана за дилърите, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки резервни части, допълнително оборудване и аксесоари, включително резервни части с еквивалентно качество при извършването на извънгаранционно обслужване и 8) Забрана за дилърите да извършват кръстосани доставки на оригинални резервни части в рамките на селективната система за дистрибуция.

На следващо място КЗК е приела, че всяко от посочените споразумения е от естество да предизвика определен антиконкурентен ефект, изразяващ се в предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.

По отношение на фиксирането на препродажни цени на нови МПС от марката Хюндай, Комисията е приела, че това поведение води до поддържане на еднакви цени за крайните клиенти, чрез елиминиране на конкурентния натиск и ограничава ценовата конкуренция между дилърите на една и съща марка. Дилърите са лишени от възможността да намалят цените като реакция от ценовия конкурентен натиск на другите дилъри на същата марка. Директният ефект от поддържане на цените за продажба за краен клиент е поддържане на високи цени за продуктите от определена марка. Изводът на Комисията е, че фиксирането на крайните цени на нови МПС от марката "Хюндай" има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, което представлява нарушение per se съгласно забраната по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК и чл. 101, § 1, т. 1 от ДФЕС.

По отношение на забраната за дилърите на нови МПС от марката Хюндай, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки нови МПС, КЗК е приела, че по своята същност това представлява споразумение за неконкуриране, което има за цел да ограничи конкуренцията между марките нови МПС на различни производители, а също така предотвратяване и ограничаване на конкуренцията между дилърите на пазара надолу по дистрибуционната верига, създаване на условия за координирани действия между по-силните икономически производители и ограничаване на избора на потребителите. Резултат от подобно поведение е ограничение на възможността за дилърите да развиват конкурентните си предимства и форми на дистрибуция. След като дилърът отговаря на условията на дистрибутора за да бъде част от системата му за селективна дистрибуция, която е установил, той би следвало да има определена свобода, с оглед характеристиките на пазара на дистрибуция на МПС, да развива дейността си съгласно предпочитанията и предимствата си, като намалява по този начин рисковете от променящите се пазарни условия, включително от намалено търсене на определена марка. Крайният извод на Комисията е, че задължението за неконкуриране е въведено в договорите за дилърство именно с цел (предмет) ограничаване на конкуренцията на съответния пазар и като ограничение по цел попада в обхвата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, § 1 от ДФЕС, без да е необходимо допълнително изследване на конкретните резултати от прилагането му.

По отношение на забраната за дилърите да извършват кръстосани доставки на нови МПС в рамките на селективната система за дистрибуция КЗК е приела, че тази забрана води до невъзможността за дилърите да се снабдяват с нови МПС от други доставчици. Това води до ограничаване на стопанската свобода на дилърите при избор на стоки и до невъзможността да се снабдяват от доставчици, които биха им предложили по-добра цена и по-добра услуга. Споразуменията между предприятия, които имат за цел ограничаване на търговията представляват едно от най-тежките нарушения на правото на конкуренцията и водят до най-сериозното увреждане на пазара. Поради тази причина, в европейската практика е прието, че споразумения или решения с такъв предмет са незаконни сами по себе си (per se), дори когато все още не са предизвикали реален ефект на пазара. Изводът на Комисията е, че задължението за дилърите да закупуват нови МПС само от И. К. има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, което представлява нарушение per se съгласно забраната по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и чл. 101, § 1, т. 3 от ДФЕС.

По отношение на забраната за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност, КЗК е приела, че такова пазарно разделение има директен ефект върху вътрешно марковата конкуренция и води до директно подменяне на модела на ефективната конкуренция и възможността, и стимула за дилърите да оказват реален конкурентен натиск помежду си. Поради тази причина, в европейската практика е прието, че споразумения или решения с такъв предмет са незаконни сами по себе си (per se), дори когато все още не са предизвикали реален ефект на пазара. Споразуменията между предприятия, които имат за цел разпределяне на пазари представляват едно от най-тежките нарушения на правото на конкуренцията и водят до едно от най-сериозните увреждания на пазара. Изводът на Комисията е, че ограничаването на активните продажби има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, което представлява нарушение per se съгласно забраната по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК и чл. 101, § 1, т. 2 от ДФЕС.

По отношение на фиксирането на препродажни цени на оригинални резервни части за МПС от марката Хюндай, КЗК е приела, че от това споразумение дилърите са лишени от свободата да определят сами пазарното си поведени и ценовата си политика, регулирайки се единствено от естествените пазарни сили. Прилаганата от И. К. и дилърите политика води до поддържане на еднакви цени за крайните клиенти, чрез елиминиране на конкурентния натиск и ограничаване на ценовата конкуренция между дилърите на една и съща марка. Дилърите са лишени от възможността да намалят цените като реакция от ценовия конкурентен натиск на другите дилъри на същата марка. Директният ефект от поддържане на цените за продажба за краен клиент е поддържане на високи цени за продуктите от определена марка. Изводът на Комисията е, че фиксирането на препродажни цени на оригинални резервни части за МПС от марката Хюндай има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, което представлява нарушение per se съгласно забраната по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК и чл. 101, § 1, т. 1 от ДФЕС.

По отношение на фиксирането на цените на извънгаранционното сервизно обслужване за МПС от марката Хюндай, КЗК е приела, че от това споразумение дилърите са лишени от свободата да определят сами пазарното си поведени и ценовата си политика, регулирайки се единствено от естествените пазарни сили. Прилаганата от И. К. и дилърите политика води до поддържане на еднакви цени за крайните клиенти, чрез елиминиране на конкурентния натиск и ограничаване на ценовата конкуренция между дилърите на една и съща марка. Изводът на Комисията е, че фиксирането на препродажни цени на оригинални резервни части за МПС от марката Хюндай има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, което представлява нарушение per se съгласно забраната по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК и чл. 101, § 1, т. 1 от ДФЕС.

По отношение на забраната за дилърите, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки резервни части, допълнително оборудване и аксесоари, включително резервни части с еквивалентно качество при извършването на извънгаранционно обслужване, КЗК е приела, че това споразумение ограничава възможността на дилъра да се снабдява с оригинални резервни части или резервни части с еквивалентно качество от трето предприятие по негов избор и да ги използва за ремонта или поддръжката на моторни превозни средства, представлява споразумение по цел и като такова попада в обхвата на чл. 15 от ЗЗК и чл. 101, § 1 от ДФЕС. Изводът на Комисията е, че по своята същност това е задължение за неконкуриране и е въведено с цел ограничаване на конкуренцията на съответния пазар и в този смисъл като ограничение по цел попада в обхвата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, § 1 от ДФЕС.

По отношение на забрана за дилърите да извършват кръстосани доставки на оригинални резервни части в рамките на селективната система за дистрибуция, КЗК е приела, че тази забрана води до невъзможността за дилърите да се снабдяват с оригинални резервни части от други доставчици. Това води до ограничаване на стопанската свобода на дилърите при избор на стоки и до невъзможността да се снабдяват от доставчици, които биха им предложили по-добра цена и по-добра услуга. Споразуменията между предприятия, които имат за цел ограничаване на търговията представляват едно от най-тежките нарушения на правото на конкуренцията и водят до едно от най-сериозните увреждания на пазара. Поради тази причина, в европейската практика е прието, че споразумения или решения с такъв предмет са незаконни сами по себе си (per se), дори когато все още не са предизвикали реален ефект на пазара. Изводът на комисията е че, задължението за дилърите да закупуват резервни части само от И. К. има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, което представлява нарушение per se съгласно забраната по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и чл. 101, § 1, т. 3 от ДФЕС.

На следващо място КЗК е изследвала приложимостта на правилото за незначителност на ефекта върху конкуренцията (de minimis), уредено в чл. 16 от ЗЗК и Известието на ЕК относно споразуменията с незначителен ефект, като е счела, че в конкретния случай правилото de minimis не следва да се приложи, предвид вида на процесните споразумения и изричната забрана за тях по смисъла на чл. 16, ал. 3 от ЗЗК.

Комисията е изследвала също и приложимостта на Решение № 55 от 20.01.2011 г. на КЗК за групово освобождаване от забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК на определени категории споразумения, решения или съгласувани практики, както и приложимостта на Регламентите, уреждащи условията за групово освобождаване на вертикални споразумения, включително в сектора на търговия на дребно с нови МПС, оригинални резервни части и сервизни услуги (Регламент (ЕС) № 1400/2002 г. за групово освобождаване на някои категории споразумения в сектора на моторните превозни средства; Регламент (ЕС) № 461/2010 за групово освобождаване на някои категории споразумения в сектора на моторните превозни средства и Регламент (ЕС) № 330/2010 относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики).

По отношение на фиксирането на препродажни цени на нови МПС от марката Хюндай, Комисията е приела, че споразумението попада в приложното поле на чл. 4, § 1, буква (а) от Регламент № 1400/2002 и § 5.

С нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, която буквално възпроизвежда разпоредбата на чл. 101 от ДФЕС, е установена обща забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Разпоредбата съдържа обща забрана за всякакъв вид антиконкурентни споразумения, като в т. 1 до т. 5 на чл. 15 от ЗЗК са изброени конкретни правни форми на забранено поведение. Систематичният анализ на цитираната разпоредба налага извода, че за да бъде приложена забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, респективно чл. 101, § 1 от ДФЕС е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи на фактическия състав на разпоредбата - 1) страните в производството да притежават качеството на "предприятие"; 2) наличието на споразумение и/или съгласувана практика между страните и 3) антиконкурентен ефект, изразяващ се в цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.

По отношение на първия елемент:

Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК "Предприятие" е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. Понятието "стопанска дейност" също има легална дефиниция в ЗЗК, като съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК "Стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара.

В конкретния случай по отношение на първия елемент от състава на нарушението по чл. 15 от ЗЗК, респективно чл. 101 от ДФЕС, настоящата съдебна инстанция споделя извода на КЗК, че в конкретния случай "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х.", извършват дейности по дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай, гаранционно и извънгаранционно обслужване и дистрибуция на оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай, които са свързани с предлагането на съответните стоки и услуги, предназначени за размяна на пазара. От това се налага изводът, че осъществяваните от "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." дейности, свързани с дистрибуцията на нови МПС от марката Хюндай, гаранционно и извънгаранционно обслужване и дистрибуция на оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай, отговарят на дефиницията на "стопанска дейност" по смисъла на ЗЗК, а самите дружества следва да бъдат определени като предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК. В този смисъл в настоящият случай е налице първият задължителен елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК.

По отношение на втория елемент:

За понятието "споразумение между предприятия" липсва легална дефиниция в ЗЗК, но съгласно европейската практика (Case T-7/89 SA H. C. NV v Commission [1991] ECR II- 1711, Case T-41/96 Bayer AG v. Commission [2000] ECR II- 3383, Case 28/77 T. B. v. Commission [1978] ECR 1391 и др.) за да е налице споразумение, трябва да е постигнато съвпадение на волеизявленията на най-малкото две предприятия, като това споразумението може да има всякаква форма или наименование, но от значение е единствено неговата същност. То може да бъде писмено или устно, подписано или неподписано, наименувано или ненаименувано, може да е обективирано в документ, който има друго наименование, дори може да се откроява и конклудентно в дейността на стопанските субекти като тяхна конкретна линия на поведение на пазара. В този смисъл "споразумение между предприятия" по смисъла на конкурентното право обхваща всякакви форми на постигане на съгласие или разбиране между страните по отношение на пазарното им поведение. Споразумението от своя страна би могло да бъде хоризонтално - между две или повече предприятия, действащи на едно и също ниво на производството или дистрибуцията на определени продукти също ниво на производството или дистрибуцията на определени продукти или вертикалното - между предприятия, които осъществяват стопанска дейност на различни нива на производството и дистрибуцията, като определение за вертикално споразумение съдържа чл. 1, § 1, буква а) от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 330/2010 НА КОМИСИЯТА от 20 април 2010 г. за прилагането на чл. 101, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики -"споразумение или съгласувана практика, сключени между две или повече предприятия, всяко от които функционира за целите на споразумението на различно ниво в производствената и дистрибуторската мрежа, и се отнася до условията, при които страните могат да закупуват, продават или препродават определени стоки и услуги". Освен чрез споразумение, този елемент от фактическия състав на забраната на чл. 15 от ЗЗК може да бъде налице и чрез съгласувана практика между предприятия по смисъла на § 1, т. 14 от ЗЗК - координирани действия или бездействия на две или повече предприятия.

По отношение на втория елемент от състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, респективни чл. 101 от ДФЕС съдът намира за обосновани изводите на Комисията, че между "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." съществува споразумение във връзка с осъществяваните от тези предприятия дейности по дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай, гаранционно и извънгаранционно обслужване и дистрибуция на оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай. Настоящият съдебен състав приема, че "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." са страни по договор за дилърство с дистрибутора "Индустриал комерс" ЕООД и в този смисъл са дилъри на МПС с марката Хюндай. Следва да бъде посочено, че независимо от факта, че по делото не са представени писмени договори за дилърство между "Технокар" ЕООД и ЕТ "М. Х." от една страна и "Индустриал комерс" ЕООД от друга, съдът счита, с оглед доказателствата по делото, че между тези страни съществува неформално споразумение за дилърство включително сключено устно или документирани чрез размяна на електронна кореспонденция. Аргументите за това следните:

С Определение № 17 от 03.01.2012 г., постановено от Административен съд С. - град по адм. дело № 35/2012 и Определение № 19 от 03.01.2012 г., постановено от Административен съд С. - град по адм. дело № 35/2012, оставени в сила с Определение № 1427 от 27.01.2012 г., постановено от ВАС по адм. дело № 1141/2012 е разрешено извършване на проверка на място от служители на Комисията за защита на конкуренцията във всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от "Индустриал комерс" ЕООД и Х. Л." ЕАД. На 05.01.2012 г. служители на Комисията, определени със заповеди на Председателя на КЗК, са извършили разрешените проверки на място в помещенията използвани от двете дружества, като са иззети копия от документи на хартиен носител и записи на компютърни информационни данни (форенсик имиджи) от компютри, използвани от служителите на "Индустриал комерс" ЕООД С. К., С. М., Ю. Ч. и М. Т., както и от члена на Съвета на директорите на Х. Л." ЕАД В. Е. За извършените процесуални действия по изземването са съставени нарочни протоколи, като при отваряне на иззетите форенсик имиджи, на 10.02.2012 г. за извършените процесуални действия по отваряне на оригинални форенсик доказателства (форенсик имиджи) във форенсик лабораторията на КЗК, също са съставени нарочни протоколи.

Релевантни за настоящия спор са следните иззети от Комисията документи и форенсик имиджи: 1) договор за дилърство между "Индустриал комерс" ЕООД и "Алексиев" ЕООД, сключен на 01.04.2008 г. със срок на действие 1 г. /лист 1-15 от папка 1.3 от административната преписка/; 2) Договор за дилърство между "Индустриал комерс" ЕООД и Х. О. АД /свързано лице с "К. К." ЕООД/, сключен на 01.04.2008 г. със срок на действие 1 г. /лист 31-44 от папка 1.3 от административната преписка/; 3) типов Договор за дилърство, прилаган в отношенията между "Индустриал комерс" ЕООД и дилърите на нови МПС от марката Хюндай, приложен към имейл от дата 27.01.2011 г., изпратен от Л. М. (М. Г. ремонти в "Индустриал комерс" ЕООД) до С. М. (М. Н. продажби) и С. К. за съгласуване на типов Договор за дилърство, преди изпращането на типовия договор на служител на Х. М. К. (S. Y.), в отговор на искане от негова страна за предоставяне на типов Договор за дилърство /л. 88 - 103 и л. 109-123 от папка 1.3 от административната преписка/; 4) Писма - инструкции от "Индустриал комерс"ЕООД до "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." за прилагане на определени крайни продажни цени, включително отстъпки, премии, подаръци и промоции /лист 636 - 661 от папка 2.3 от административната преписка, представляваща защитена тайна/. Така събраните от Комисията документи и форенсик имиджи безспорно доказват участието на "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." в съществуващо споразумение във връзка с осъществяваните от тези предприятия дейности по дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай, гаранционно и извънгаранционно обслужване и дистрибуция на оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай. Съдът приема за неоснователни релевираните възраженията в жалбите, че конкретните договори не са приложими, понеже не са подписани от страните и съответно КЗК е следвало да кредитира представените от страните подписани договори. В случая съдът приема, че между жалбоподателите е водена кореспонденция свързана с представяне на изисканите от КЗК в рамките на производството по преписка № 1352/2011 копия на договорите за дилърство, като дружествата са съгласували поведението си и съответно са приложени променени в договори за дилърство, предназначени да бъдат представени от дилърите в отговор на искането на КЗК. Видно от имейли съдържащи се във форенсик имиджи, иззети при проверката на място, служители на дилърите съгласуват със С. К. (управител на "Индустриал комерс" ЕООД) отговорите, които следва да предоставят по поставените им от страна на КЗК въпроси относно наличието на определени задължения, произтичащи от Договорите за дилърство /лист 125 от папка 1.4 от административната преписка/, както и получават конкретни инструкции от "Индустриал комерс" ЕООД за отговори на поставените им от КЗК въпроси /лист 163 от папка 1.4 от административната преписка/. В тази кореспонденция ясно личи как дилърите чакат напътствия, какво да правят относно проверката на КЗК, като в отговор е получен имейл със съдържание как трябва да изглеждат от законова гледна точка договорите на дилърите, които следва да се представят на КЗК. В този смисъл предвид съществените различия между предоставените от дилърите на КЗК конкретни копия на договори за дилърство и иззетите от КЗК при проверката на място копия на Договори за дилърство, в това число и типови договори за дилърство, настоящата инстанция приема, че като достоверни за прецесните договорни отношения между жалбоподателите, следва да се отчетат, тези които са иззети при проверката на място от КЗК.

По отношение на констатираните от КЗК конкретни вертикални споразумения между "Индустриал комерс" ЕООД и дилърите, съдът счита за установено следното:

На първо място, съдът счита, че съгласно т. 15.1 и т. 15.2 от цитираните вече договори за дилърство иззети от КЗК, е предвидено, че дистрибуторът уведомява дилърите за актуалните ценови листи на предлаганите автомобили и услуги, като единствено дистрибуторът е свободен да променя цените на автомобилите и услугите. Същевременно, според т. 18.4.1 от договорите, дилърите следва да предлагат автомобилите на определената от дистрибутора цена, като нямат право да правят отстъпки или да намаляват цената в размер по-голям от съгласувания с дистрибутора за всеки конкретен автомобил или за определена партида или по време на промоция. Изрично е предвидено за недопустимо дилърите, за сметка на своята комисионна, да продава на трети лица на цена по-ниска от определената от дистрибутора. Налага се изводът, че "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." са постигнали споразумение за фиксиране на крайните препродажни цени на нови МПС с марка Хюндай, които цени са определяни едностранно от "Индустриал комерс" ЕООД. В този смисъл се налага изводът, че жалбоподателите които функционират на различно ниво в дистрибуторската мрежа са постигнали споразумение, което се отнася до условията, при които дилърите препродават определените стоки /в случая нови МПС с марка Хюндай/, поради което това споразумение следва да бъде квалифицирано като вертикално споразумение.

На следващо място, настоящата инстанция приема, че по силата на т. 2.2 от цитираните договори за дилърство иззети от КЗК, се предвижда, че дилърите нямат право да продават и разпространяват нови и/или втора употреба превозни средства от друга марка. Налага се изводът, че "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." са постигнали споразумение дилърите да не продават конкурентни марки нови МПС. В този смисъл се налага изводът, че жалбоподателите, които функционират на различно ниво в дистрибуторската мрежа са постигнали споразумение, което се отнася до условията и възможността дилърите да продават нови автомобили, поради което това споразумение следва да бъде квалифицирано като вертикално споразумение.

На следващо място съдът счита, че съгласно т. 53.3 от цитираните договори за дилърство, се предвижда, че дилърите следва да разпространяват на българския пазар единствено моторните превозни средства с марката "Hyundai" закупени и/или доставени от дистрибутора. Изпълнението на това споразумение е скрепено с правомощията на дистрибутора едностранно да прекрати договорните отношения, като съгласно т. 62.3 от договорите за дилърство в случай на разпространение на автомобили и/или други превозни средства с марката "Hyundai", но не закупени от дистрибуторa, дилърът дължи неустойка в размер на стойността на полученото през последните дванадесет месеца възнаграждение, включително и стойността на получените бонуси. Налага се изводът, че "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." са постигнали споразумение дилърите не извършват кръстосани доставки на нови МПС с марка Хюндай. В този смисъл се налага изводът, че жалбоподателите, които функционират на различно ниво в дистрибуторската мрежа са постигнали споразумение, което се отнася до възможностите и условията, при които дилърите се снабдяват с определени стоки /в случая нови МПС с марка Хюндай/, поради което това споразумение следва да бъде квалифицирано като вертикално споразумение.

На следващо място настоящият състав приема, че по силата на т. 34 от цитираните договори за дилърство, е заложено, че дилърите няма да извършват продажби на МПС извън географската зона, конкретно определена в договора за дилърство. Налага се изводът, че "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." са постигнали споразумение дилърите да не разпространяват моторните превозни средства с марката "Hyundai" извън предварително определени им райони на страната. В този смисъл се налага изводът, че жалбоподателите, които функционират на различно ниво в дистрибуторската мрежа са постигнали споразумение, което се отнася до разпределение на регионите, в които дилърите могат да продават нови автомобили с марка Хюндай, поради което това споразумение следва да бъде квалифицирано като вертикално споразумение.

Съгласно т. 24.3 от цитираните договори за дилърство иззети от КЗК, е предвидено, че дилърите следва да спазват изискванията, определени от дистрибутора за цените на резервните части, като дистрибуторът е длъжен своевременно да уведомява дилърите при промяна на цените. Същевременно, според т. 47.1 от договорите, дилърите следва да спазват стриктно фиксираната от дистрибутора крайна продажна цена, като нямат право да я увеличават или намаляват. При неправомерно завишаване или намаляване на продажните цени от дилърите, дистрибуторът си запазва правото да развали този договор, с цитираните вече неустойки. В изпълнение на тези договорки, в чл. 45.1 и чл. 45.3 от договорите за дилърство са предвидени търговски отстъпки, които дилърите ползват при продажба на резервни части (съответно 20 % от продажната цена за резервни части и 10 % от продажната цена за аксесоари). Налага се изводът, че "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." са постигнали споразумение за фиксиране на цените за препродажба на оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай. В този смисъл се налага и изводът, че жалбоподателите, които функционират на различно ниво в дистрибуторската мрежа са постигнали споразумение, което се отнася до условията, при които дилърите препродават определените стоки /в случая оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай /, поради което това споразумение следва да бъде квалифицирано като вертикално споразумение.

Настоящият състав приема, че по силата на т. 24.3 от цитираните договори за дилърство иззети от КЗК, е заложено, че дилърите следва да спазват определени от дистрибутора цени за заплащането на час труд в сервизите. Крайните цени за сервизно обслужване фигурират в имейл, съдържащ общи условия за извършване на автосервизни и ремонтни услуги /лист 440 - 444 от папка 1.4 от административната преписка/. Налага се изводът, че "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." са постигнали споразумение за фиксиране на цените за извънгаранционното сервизно обслужване за МПС от марката Хюндай. В този смисъл се налага и изводът, че жалбоподателите, които функционират на различно ниво в дистрибуторската мрежа са постигнали споразумение, което се отнася до условията, при които дилърите извършват определени услуги /в случая извънгаранционно сервизно обслужване/, поради което това споразумение следва да бъде квалифицирано като вертикално споразумение.

На следващо място съдът приема, съгласно т. 24.1 от цитираните договори за дилърство иззети от КЗК, се предвижда, че дилърите са длъжни да закупуват резервните части единствено от дистрибутора, като реализацията на тези части се осъществява от името и за сметка на дилърите. В т. 29.1 от цитираните договори също така е предвидено, че дилърите следва да работят с определените от дистрибутора марки машинни масла "Mobil" и "Castrol", като продажната им цена към клиентите е фиксирана от съответната фирма и дилърите нямат право да я променят. Налага се изводът, че "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." са постигнали споразумение да не извършват продажба на конкурентни марки резервни части и допълнително оборудване, при извършването на извънгаранционно обслужване. В този смисъл се налага и изводът, че жалбоподателите, които функционират на различно ниво в дистрибуторската мрежа са постигнали споразумение, което се отнася до възможностите и условията, при които дилърите препродават определени стоки /в случая конкурентни марки резервни части/, поради което това споразумение следва да бъде квалифицирано като вертикално споразумение.

На последно място настоящият съдебен състав счита, че съгласно т. 24.1 от цитираните договори за дилърство иззети от КЗК дилърите са длъжни да закупуват резервните части единствено от дистрибутора. Налага се изводът, че "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." са постигнали споразумение да не извършват кръстосани доставки на оригинални резервни части. В този смисъл се налага и изводът, че жалбоподателите, които функционират на различно ниво в дистрибуторската мрежа са постигнали споразумение, което се отнася до възможностите и условията, при които дилърите се снабдяват с определени стоки /в случая оригинални резервни части/, поради което това споразумение следва да бъде квалифицирано като части/, поради което това споразумение следва да бъде квалифицирано като вертикално споразумение.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни релевираните от жалбоподателите възражения относно същността на споразуменията между "Индустриал комерс" ЕООД в качеството му на дистрибутор и "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." в качеството им на дилъри, във връзка с приложимостта на забраната по чл. 101 от ДФЕС, респективно чл. 15 от ЗЗК по отношение на тези споразумения. Аргументите за това са следните:

В Раздел II от Насоките на Европейската комисия относно вертикалните ограничения са определени вертикалните споразумения, които обикновено попадат извън приложното поле на чл. 101, § 1, като споразуменията за представителство изрично са посочени в тази категория. Съгласно § 13 от Насоки на Европейската комисия относно вертикалните ограничения определящият фактор, за да се прецени дали чл. 101, § 1 е приложим към споразумение за представителство, е финансовият или търговският риск, който представителят поема във връзка с дейностите, за които е бил определен за представител от принципала. В това отношение при оценката е без значение дали представителят действа от името на един или на няколко принципала. За оценката е без значение също така и определянето от страните или националното законодателство на споразумението между представителя и принципала. Съгласно § 16 от Насоките за целите на прилагането на чл. 101, § 1, дадено споразумение обикновено ще бъде считано за споразумение за представителство, когато собствеността върху договорните стоки, закупени или продадени, не се прехвърля на представителя, или когато представителят не доставя сам договорните услуги, и когато представителят 1) не допринася за разходите, свързани с доставката или покупката на договорните стоки или услуги, включително и разходите за транспортиране на стоките. (без това да пречи на представителя да извършва транспортните услуги, при условие че разходите се покриват от принципала) 2) не поддържа за своя сметка и на свой риск запаси от договорните стоки, включително и разходите по финансиране на запасите и разходите по погиването на запасите, и може да върне непродадените стоки на принципала, без разноските, освен когато представителят носи отговорност за вина (например при неспазване на разумните мерки за сигурност, целящи предотвратяване на погиването на запасите); 3) не поема отговорност по отношение на трети страни за вреди, нанесени от продадения продукт, освен ако като представител той носи отговорност в това отношение; 4) не носи отговорност за неизпълнение на договора от страна на клиентите, с изключение на загубата на комисионата си като представител, освен когато представителят носи отговорност за вина (например при неспазване на разумните мерки за сигурност или мерки за предотвратяване на кражби, или неспазване на разумните мерки за докладване на кражби пред принципала или полицията, или за предаване на принципала на цялата необходима информация за финансовата надеждност на клиента, до която той има достъп); 5) не е пряко или косвено задължен да инвестира в увеличаването на продажбите, каквото е например внасянето на средства в бюджета за реклама на принципала; 6) не прави специфични инвестиции на пазара за оборудване, помещения или обучение на персонала, като например инвестиции за цистерни за съхраняване на бензин, когато става въпрос за търговия на дребно с бензин или за специален софтуер за продажба на застрахователни полици, когато става въпрос за застрахователни агенти, освен ако разходите не са напълно възстановени от принципала; 7) не предприема други дейности, които принципалът изисква, на същия продуктов пазар, освен ако тези дейности не са напълно възстановени от принципала. Съгласно § 17 от Насоките, когато представителят поеме един или няколко от рисковете или разходите, посочени в § 16, споразумението между представителя и принципала няма да бъде определено като споразумение за представителство. В този смисъл въпросът за риска трябва да се оценява на базата на всеки отделен случай, като се отчита преди всичко реалната икономическа ситуация, а не правната форма. По практически причини анализирането на риска може да започне с оценка на рисковете, специфични за договора. Ако рисковете, специфични за договора, се поемат от представителя, това ще бъде достатъчно основание да се направи заключение, че представителят е независим дистрибутор. Тъкмо напротив, ако представителят не поема рискове, специфични за договора, тогава ще бъде необходимо да се продължи с извършване на анализа, като се оценяват рисковете, свързани с инвестициите, специфични за пазара. В тази връзка следва да бъде цитиран и § 21 от Насоките, съгласно който когато представителят поема един или повече релевантни рискове, така както са описани в § 16, споразумението между представителя и принципала не представлява споразумение за представителство за целите на прилагане на чл. 101, § 1 от ДФЕС. В този случай представителят ще бъде разглеждан като независимо предприятие, а споразумението между представителя и принципала ще бъде предмет на чл. 101, § 1 от ДФЕС като всяко друго вертикално споразумение.

С оглед така представената правна рамка в конкретния случай съдът счита, че няма основание да приеме, че споразуменията между "Индустриал комерс" ЕООД в качеството му на дистрибутор и "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." в качеството им на дилъри, представляват споразумения за представителство по смисъла на Насоките на Европейската комисия относно вертикалните ограничения. На първо място съдът счита, че съгласно т. 19 от договорите за дилърство иззети от КЗК, дилърите са длъжни да закупуват ежегодно за нуждите на своята дейност, включително и с цел осигуряване възможност на потенциалните клиенти на "test drive" по един автомобил от нисък клас (до 40 000 лв. без ДДС) с отстъпка 10% и от висок клас (над 40 000 лв. без ДДС) с отстъпка 15% върху обявената от дистрибутора цена. Видът на автомобилите следва да бъде от определените от дистрибутора за актуални модели за съответния период. Върху стойността на покупката на такива автомобили не се дължи комисионно възнаграждение по смисъла на т. 40 и следващите от договора. На следващо място съгласно т. 53.2.1 от договорите за дилърство иззети от КЗК, дилърите имат задължение да охраняват предоставените им от дистрибутора за продажба автомобили, резервни части и аксесоари, като съгласно т. 53.2.2, ако договорът за охрана на обекта е между дистрибутора и трето лице и няма изрично съгласие на охранителната фирма дилърът да замести дистрибутора, дилърът дължи към дистрибутора ежемесечно стойността на охранителната услуга, платима от последния по договора за охрана. В случай на несвоевременно заплащане, дистрибуторът е свободен да прихваща срещу своите задължения към дилъра. На следващо място съгласно т. 35.1. и 35.2. от договорите за дилърство иззети от КЗК, рисковете от погиване и повреждане на автомобилите и продуктите, доставени от дистрибутора преминават върху дилъра от момента на предаването им от страна на дистрибутора. На следващо място съгласно т. 10.2 и следващите от договорите за дилърите съществува задължение да поемат разходи за реклама и регионални маркетингови инициативи. На следващо място във връзка с т. 8.2 дилърите имат задължения, свързани със заплащане на "Индустриал комерс" ЕООД на месечни абонаментни такси за достъп и използване на програмните продукти "Майкрокат" (Microcat) и ИБИС (IBIS). Всичко изложено дотук налага извода, че за дилърите съществуват значителен брой рискове и разходи във връзка с осъществяваната дейност, поради което споразуменията не могат да бъдат квалифицирани като споразуменията за представителство съгласно Раздел II от Насоките на Европейската комисия относно вертикалните ограничения. Този извод не може да бъде разколебан и от приетата по делото експертиза. Независимо от направените от вещото лице съпоставки на приходи към отделни разходи, последните в своята цялост остават значителен общ процент в дейността на дружествата по процесните споразумения.

По отношение на третия елемент: Третият елемент от фактическия състав на нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е споразумението или съгласуваната практика да е от такова естество, което може да предизвика определен антиконкурентен ефект в две проявни форми - антиконкурентна цел или антиконкурентен резултат. Антиконкурентният ефект, като елемент на нормата на чл. 15, ал. 1, съответно чл. 101 от ДФЕС, се презюмира, когато самата цел на споразумението е предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Алтернативно, когато не може да бъде установена непосредствено такава цел, то антиконкурентният ефект ще бъде налице, когато резултатът от разглежданото споразумение/практика действително води или може да доведе до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. За да се прецени дали определен вид съгласуване между предприятия има достатъчна степен на вредност, за да се счита за ограничаване на конкуренцията "с оглед на целта", следва да се разгледат по-специално неговото съдържание, обективните цели, които преследва, както и икономическият и правен контекст, в който се сключва, като се вземе под внимание естеството на стоките или услугите предмет на споразумението, както и функционирането и структурата на съответния пазар. В този смисъл определянето на дадено споразумение между предприятията като ограничение на конкуренцията по цел изключва необходимостта от анализиране на неговия конкретен, рeален или потенциален резултат на пазара / C-199/1992 P, Huls AG v. Commission /1999; J. C. 56 and 58/64 Consten and Grundig v. Commission [1966] ECR 299/. Антиконкурентната цел е една от двете алтернативи противоправни последици, чието наличие е достатъчно за доказване на извършеното нарушение на общата забрана, без да е нужно доказване и на антиконкурентен резултат. В този смисъл ограничението на конкуренцията може да се изразява и само в цел, без да е налице реален антиконкурентен резултат на пазара. Следва да бъде подчертано, че не е необходимо тази антиконкурентна цел да бъде изрично изявена или формулирана от съответните предприятия, а може да бъде изведена при тълкуване на съдържанието на споразумението или от поведението на участниците, като се има предвид конкретната пазарна конюнктура. За да е налице антиконкурентна цел по смисъла на общата забрана, дори не е необходимо предприятията, участващи в забраненото споразумение да са осъзнавали, че извършват нарушение на общата забрана, като в практиката си СЕС посочва, че не е необходимо определено предприятие да е съзнавало, че нарушава правилата на конкуренцията, за да бъде счетено, че същото е било извършено умишлено, достатъчно е да се установи, че същото не може да не е знаело, че целта на неговото поведение е била ограничаване на конкуренцията - Case 246/86 BELASCO V Commission. В този смисъл дори да липсва субективно намерение у съответното предприятие или сдружение на предприятия да постигне антиконкурентен резултат, само наличието на обективна възможност на поведението му да доведе до постигането на този резултат е достатъчно, за да е налице антиконкурентната цел по смисъла на общата забрана. /в този смисъл и решение № 11522 от 16.09.2013 по адм. дело 3940/2013 по описа на ВАС, петчленен състав и решение № 11427 от 30.09.2014 по адм. дело 8662/2014 по описа на ВАС петчленен състав/. В този смисъл споразумения, решения или съгласувани практики, които съдържат твърди ограничения на конкуренцията, са незаконни сами по себе си (per se), дори когато все още не са предизвикали реален антиконкурентен ефект на пазара. При вертикалните споразумения такива са споразуменията за поддържане на препродажни цени, а също така и споразуменията, водещи до ограничаване на вътрешномарковата конкуренция, включително предвиждащи забрани за кръстосани доставки и забрани за активни продажби в рамките на селективна мрежа за дистрибуция, а в някои случаи и споразуменията, водещи до ограничаване на междумарковата конкуренция, като задълженията за неконкуриране.

В конкретния случай съдът счита, че всяко едно от осемте констатирани вертикални споразумения между "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "М. Х." има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответните пазар.

На първо място съдът приема, че три от посочените вертикални споразумения се изразяват в сключване на споразумения за фиксиране на препродажни цени на нови МПС с марка Хюндай, за оригинални резервни части и аксесоари, както и за извънгаранционно сервизно обслужване на МПС от марката Хюндай. Посредством тези вертикални споразумения жалбоподателите се лишават от възможността свободно и самостоятелно да определя цените на своите продукти и услуги за своите клиенти под действието на естествените пазарни сили и натиск от страна на конкурентите си, като по този начин страните доброволно се отказват от риска на ефективна конкуренция като заменят същия със сключеното между тях споразумение. Самият факт, че има отказ от конкуренция по отношение на основния елемент на една търговска политика, а именно ценообразуването означава, че дружествата изначално се отказват от конкуренция помежду си. Това само по себе си от гледна точка на конкурентното право представлява нарушение, което има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, без да е необходимо настъпването на някакъв конкретен резултат.

На следващо място настоящият съдебен състав счита, че други две вертикални споразумения се изразяват в сключване на споразумения предвиждащи забрана за дилърите на нови МПС от марката Хюндай, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки нови МПС, както и да извършват продажби на резервни части с еквивалентно качество при извършването на извънгаранционно обслужване на МПС от марката Хюндай. Посредством тези вертикални споразумения страните по тях поемата задължение за неконкуриране, което от своя страна сериозно вреди на производителите на конкурентни продукти, които са поставени в невъзможност да използват дилърите, участващи в споразумението, за да реализират посредством тях своят продукция. Антиконкурентният ефект се състои в затварянето на пазара и ограничаването на възможността за навлизане на нови конкуренти, от което в крайна сметка страдат потребителите, които нямат възможност да получат достъп до конкурентни на марката Хюндай продукти. В този смисъл се налага извода, че задължението за неконкуриране въведеното в договорите за дилърство има за цел ограничаване на конкуренцията на съответния пазар и като ограничение по цел попада в обхвата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, § 1 от ДФЕС, без да е необходимо допълнително изследване на конкретните резултати от прилагането му.

Отделно от това други две вертикални споразумения се изразяват в забрана за дилърите да извършват кръстосани доставки на нови МПС и оригинални резервни части в рамките на селективната система за дистрибуция. Посредством това поведение дилърите са се поставили в невъзможност да упражняват своята стопанска свобода при избор на стоки от доставчици, които принципно биха могли да им предложили и по-добра цена. В този смисъл споразуменията между предприятия, които имат за цел ограничаване на търговията представляват едно от най-тежките нарушения на правото на конкуренцията и водят до едно от най-сериозните увреждания на пазара. Поради тази причина, както вече бе посочено в европейската практика е прието, че споразумения с такъв предмет са незаконни сами по себе си, дори когато все още не са предизвикали реален ефект на пазара.

На последно място съдът приема, че последното вертикално споразумение се изразява в забраната за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност. Посредством това споразумения членовете на система за селективна дистрибуция, ограничават възможността си да извършват продажби или предложения за продажби на МПС от марката "Хюндай" на клиенти извън административните граници на определената географска област. Антиконкурентния ефект се състои в това, че се стига до разпределяне на пазара между дилърите, което пазарно разделение има директен ефект върху вътрешномарковата конкуренция и води до директно подменяне на модела на ефективната конкуренция и възможността и стимула за дилърите да оказват реален конкурентен натиск помежду си. Изводът, който се налага е, че това споразумение също има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответните пазар.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя възражения, че КЗК не е обследвала подробно съответните пазари, поради което е достигнала до неправилни изводи за предотвратяването, ограничаването и нарушаване на конкуренцията от сключените споразумения. Видно от подробно и задълбочено направения икономически анализ, КЗК е обследвала трите съответни продуктови пазара по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК - 1) Пазар на продажба на нови МПС на едро и на дребно, както и предоставяне на гаранционно сервизно обслужване; 2) Пазар на предоставяне на извънгаранционно сервизно обслужване на МПС и 3) Пазар на продажба на резервни части за МПС, като обстойно е разгледала характеристиките на съответните пазари, участниците на тези пазари и тяхното пазарно положение, основните канали за дистрибуция, както и бариерите за навлизане на съответните пазари. Вярно е, че КЗК не е обсъдила структурата на пазара на употребявани автомобили, но съдът счита, че това не е било необходимо с оглед предмета на проучването по преписката.

Правилно и законосъобразно Комисията е приела, че в конкретния случай не следва да се приложат Регламентите, уреждащи условията за групово освобождаване на вертикални споразумения, включително в сектора на търговия на дребно с нови МПС, оригинални резервни части и сервизни услуги (Регламент (ЕС) № 1400/2002 г. за групово освобождаване на някои категории споразумения в сектора на моторните превозни средства; Регламент (ЕС) № 461/2010 за групово освобождаване на някои категории споразумения в сектора на моторните превозни средства и Регламент (ЕС) № 330/2010 относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики), както и Решение № 55/20.01.2011 г. на КЗК за групово освобождаване от забраната по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията на определени категории споразумения, решения или съгласувани практики. Обосновани са изводите на Комисията, че за всяко едно от посочените вертикални споразумения са налице посочените съответно в чл. 3 във връзка с чл. 5, § 1 и чл. 4, от Регламент № 330/2010 и чл. 4 § 1, буква (а), буква (в), буква (г) и чл. 5 § 1, буква (а) от Регламент № 1400/2002 ограничения, които премахват ползите от груповото освобождаване, предвид факта, че в конкретния случай процесните ограничения са твърди ограничения и съответно в цитираните разпоредби на Регламентите, уреждащи условията за групово освобождаване на вертикални споразумения изрично е предвидено, че последните не подлежат на групово освобождаване.

Неоснователни са и релевираните в жалбите възражения че, пазарният дял на страните при продажба на оригинални резервни части, аксесоари и оборудване и сервизни услуги е под 30 %. В случая неотносими са възраженията, че на пазара на резервни части и сервизни услуги оперират множество предприятия, които са се специализирали в работата си с корейски автомобили. В случая както правилно е отчела и комисията става въпрос единствено за пазарите свързани с марката Хюндай, а не с всички корейски автомобили.

Неоснователни са и възраженията в жалбите за неправилно определяне от страна на КЗК на вида селективната дистрибуция като количествена, а не като качествена, което е довело и до неправилен извод за неприложимост на освобождаването на споразумението от забраната на чл. 101 от ДФЕС. Съдът счита, че възраженията са неотносими към настоящия спор, тъй като както вече бе посочено всички извършени от жалбоподателите нарушение са твърди ограничения на конкуренцията, което води до извода, че регламентите за групово освобождаване са неприложими.

настоящият състав на съда намира, че в случая са неприложими и разпоредбите на чл. 16 от ЗЗК. Съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗК освобождаване поради незначителен ефект не се прилага, когато споразуменията, решенията или съгласуваната практика имат за цел или резултат 1) пряко или косвено определяне на цени; 2) разпределяне на пазари и/или клиенти; 3.) ограничаване на производството и продажбите. Следователно правилото за незначителен ефект върху конкуренцията съгласно чл. 16 от ЗЗК относно споразуменията с незначителен ефект не се прилага по отношение на конкретно разглежданите форми на поведение, с оглед на обстоятелството, че същите имат за предмет посочените три вида ограничения.

На последно място съдът счита, че определеният от КЗК размер на наложените санкции е законосъобразно установен и съответно санкциите не следва да бъдат намалявани. Аргументите за това са следните:

При определяне на размера на имуществената санкция КЗК се ръководи от тежестта и продължителността на нарушението, както и от смекчаващите и утежняващите отговорността обстоятелства, постигането на обща и специална превенция, като не може да превиши максималния размер, определен в ЗЗК, който съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗЗК за нарушения по чл. 15, ал. 1, ЗЗК е 10 % от общия оборот за предходната финансова година на предприятие.

Правилно КЗК е определила тежестта на извършените нарушения, като ги е категоризирала като "не особено тежки нарушения" с оглед факта, че забранените споразумения са вертикални ограничения на конкуренцията, които не водят или не биха могли да доведат до затваряне на пазара или до изключване на конкуренти от пазара. В този смисъл съдът счита, че в конкретния случай не може нарушенията да бъдат квалифицирани като леки по смисъла на Методиката, тъй като съгласно т. 9.4 от Методиката, за леки нарушения по гл. III от ЗЗК се считат случаите на вертикални ограничения на конкуренцията, които обхващат малък географски район или засягат ограничен кръг предприятия или потребителя, както и експлоатативните злоупотреби с господстващо положение, които обхващат относително малък географски район или засягат интересите на ограничен кръг потребители. В настоящия случай нарушенията не засягат относително малък географски район, поради което не могат да бъдат приети за леки. На следващо място съдът счита, че правилно е определен и основният процент на основния размер на санкцията /съответно 5% и 7%/ съгласно т. 9.2 от Методиката, който процент напълно отговаря на тежестта на нарушението.

Правилно също така е определена и продължителност на нарушенията и участието на страните в тях. Продължителността на нарушението е периодът, в който са възникнали установените в производството факти относно извършеното нарушение от страна на предприятията. В конкретния случай нарушението е започнало на 01.04.2008 с подписването на договор за дилърство, в който се съдържат процените антиконкурентни клаузи. Съгласно т. 9.5 от Методиката продължителността на нарушението се оценява от КЗК, като основният размер на санкцията се умножава с коефициент за продължителност, като за нарушения с продължителност над една година - коефициентът за продължителност е равен на броя на годините на участие на предприятието в нарушението, като периоди на участие, по-кратки от шест месеца, ще се отчитат от КЗК за половин година, а периоди, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година, ще се отчитат за пълна година. В конкретния случай продължителността на нарушението е пет години и седем месеца, като коефициентът правилно е изчислен на 6.

На следващо място съдът счита, че правилно основният размер е увеличен с 25 % съгласно т. 11 от Методиката, съгласно който основният размер на санкцията за предприятие, извършило нарушение по чл. 81 или чл. 82 от ДЕО (чл. 101 или чл. 102 от ДФЕС), се определя от КЗК с увеличение за възпиращ ефект до 25 % от основния размер на санкцията. С оглед на факта, че по отношение на всички установени в рамките на производството нарушения е приложима и забраната по чл. 101 от ДФЕС, КЗК обосновано е счела за необходимо да увеличи основните размери на санкцията на всички ответни страни с 25% за всяко от извършените от тях нарушения.

Следва да бъде посочено, че КЗК е съобразила т. 10 от Методиката, като е отчела утежняващите отговорността обстоятелства свързани с действията на К. К. ЕООД и Технокар ЕООД, които са възпрепятствали КЗК при извършване на проучването в производството във връзка с установяване на нарушенията. В този смисъл правилен е крайният извод на КЗК, че съгласно т. 10 от Методиката основният размер на санкцията следва да бъде увеличен с 10 % за тези две дружества.

На последно място следва да се подчертае, че имуществените санкции и глобите по ЗЗК имат за цел да накажат нарушителя, да го възпрат от повторно извършване на нарушението и да предотвратят извършването на нарушения от други предприятия, сдружения на предприятия или физически лица, но в съответствие с принципа на пропорционалност конкретните размери на имуществените санкции не следва да надхвърлят необходимото за ефективното наказване на нарушителя и за постигане на достатъчен възпиращ ефект. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗЗК комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за нарушение по чл. 15 или 21 от този закон или по чл. 101 и 102 от ДФЕС. Аналогична е и разпоредбата на чл. 12 от Методиката, която предвижда, че ако размерът на санкцията превиши максималния законов размер от 10% от общия оборот на предприятието за предходната финансова година, санкцията се намалява до законовия максимум. В този смисъл правилно КЗК е намалила всички санкции до този законов максимум. В този смисъл съдът счита за неотносими релевираните от жалбоподателите възражения за неправилно определени основи върху които са изчислени основните размери на санкциите. Дори да бъдат споделени данните в експертизата относно по ниските размери на оборотите от дейностите попадащи в рамките на споразумението, то отново съгласно методиката размерът на санкциите многократно ще надвиши законоустановения максимум.

Всичко гореизложено води до извода, че с оглед характера и степента на нарушението, размерът на наложената санкция е законосъобразно определен, обоснован и справедлив.

Предвид на изложените съображения решаващият състав приема, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което жалбите срещу постановеното решение, като неоснователни следва да бъде отхвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 34 и § 1 от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения всеки от жалбоподателите "Индустриал комерс" ЕООД, "Алексиев" ЕООД, "Технокар" ЕООД, "К. К." ЕООД и ЕТ "Мототехника - Х. Х." следва да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.