Решение № 6641 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 592/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РНО) на Програма Интеррег V-А Гърция - България 2014-2020, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Д. Велинова, против Решение 3180/18.10.2024 год. по адм. дело 932/2024 год. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено Решение РД-02-14-703/29.06.2023 год. за определяне на бенефициера Сдружение Съюз на производителите на екологична енергия - БГ финансова корекция в размер на 2550,69 лв., представляващи 20% ДДС при договорена стойност 15 304,13 лв. с включен ДДС на услугата по договор Е.VE/Т-2/01.07.2021 год. с изпълнител ЕТ Г. И. Балканите . Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение, на първо място е посочено, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като не е направен подробен анализ, което е довело до погрешни правни изводи. Според касатора, мотивите на обжалваното решение относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт представляват препис от мотивите на друго съдебно решение на Върховния административен съд (ВАС), като първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви, които да обосноват направен анализ на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Сочи, че решението съдържа лаконични и бланкетни мотиви, без констатации относно конкретни спорни факти, а само и единствено преразказ на част от фактическата обстановка по делото. Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с указанията, дадени от ВАС с Решение 8386/05.07.2024 год. по адм. д. 2322/2024 год. на ВАС да укаже на страните да представят необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства относно обстоятелството дали договорената цена е крайна и дали същата е била с или без начислен ДДС, както и относно прогнозната стойност на процесната поръчка. Посочва, че съдът не е изложил мотиви по отношение на фактите, които приема за установени, липсва и анализ на фактите и обстоятелствата, отнесени към приложимото право, като съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е изградил мотивите си въз основа на неотносими факти и обстоятелства. Според касатора необосновано като мотив за отмяна на решението за финансова корекция първоинстанционният съд е посочил, че във фактурите е отбелязано, че стойностите не са с начислено ДДС, макар посочената в договора сума да е с включен ДДС. Посочва, че е налице задължение за страните по договора, всяко следващо действие от тяхна страна да бъде съобразено с договорените условия, така както е установено в договора за възлагане. Твърди, че съдът не е обсъдил, обстоятелството, че договорът е изменен с анекс, с който се изменя именно стойността на договора, но същият е сключен след като договорът е изтекъл и има издадена фактура за окончателно плащане, като изводите на първоинстанционния съд относно изследване на счетоводната отчетност по договора са неоснователни. Посочва, че изводите му за нарушение на принципа на добро управление са правилни и законосъобразни. Твърди, че със заплащането на завишен със стойността на недължимия данък върху добавената стойност размер на стойността на услугата, бенефициерът е допуснал нарушение на принципа на икономичност, като изводите на съда, че при констатирането на нередността не е взел предвид фактурите и конкретно отбелязаното в тях, че върху изплатената стойност не се определя данък на основания чл. 113, ал. 9 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са неправилни и необосновани. Според касатора неправилни са и доводите на съда, че стойността на договора дали с или без ДДС ще се определи от това, дали изпълнителя към момента на плащането ще се регистрира или не като данъчно задължено лице. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на Сдружение Съюз на производителите на екологична енергия - БГ или в условията на алтернативност да се отмени съдебното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира и присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Велинова, заявява, че решението е неправилно и недопустимо, като формулира искане за отмяна на обжалваното съдебно решение или делото да се върне за разглеждане от друг състав. Заявено е искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът Сдружение Съюз на производителите на екологична енергия - БГ , редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд Благоевград е отменил Решение РД-02-14-703/29.06.2023 год. на РНО на Програма Интеррег V-А Гърция - България 2014-2020., с което на Сдружение Съюз на производителите на екологична енергия - БГ е определена финансова корекция в размер на 2 550,69 лв., представляващи 20% ДДС при договорена стойност 15 304,13 лв. с включен ДДС на услугата по договор Е.VE/Т-2/01.07.2021 год. с изпълнител ЕТ Г. И. Балканите . При постановяване на този правен резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното: Сдружение Съюз на производителите на екологична енергия - БГ е водещ бенефициер по Договор за субсидия В6.3а.01/13.04.2021 год., с който на Сдружението се предоставя субсидия в размер на 166 937,10 евро, като приносът на ЕФРР е в размер на 141 896,53 евро и националният принос е в размер на 25 040,57 евро. Сключен е и Договор РД 02-29-156/05.08.2021 год. с Министерство на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне безвъзмездни финансови средства за изпълнението на проект E.VE.CR.I Трансгранична инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства в частта национално финансиране. В изпълнение на договора и за реализиране целите по проекта, бенефициерът е провел обществена поръчка чрез директно възлагане с предмет: Публичност и популяризиране на проект Трансгранична инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства в изпълнение на проект GRBG 6324 Трансгранична инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства , с акроним E.VE.CR.L, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020. В резултат на процедурата е сключен Договор E.VE./Т-2/01.07.2021 год. с ЕТ Г. И. - Балканите , на стойност 15 304,13 лв. с ДДС/ 7 825.00 евро с ДДС. По предоставената безвъзмездна финансова помощ е осъществен последващ контрол, като на 13.04.2023 год. в Министерство на регионалното развитие и благоустройството е регистрирано уведомление за съмнение за нередност с вх. УТС-910/13.04.2023 год. Във връзка с това, на 19.05.2023 год. бенефициерът е уведомен с писмо изх. 99-00-3-65 за констатациите, съдържащи се в сигнала, становището на РНО за наличието на нередност, за която се предвижда определяне на финансова корекция по сключения договор, както и конкретния размер на финансовата корекция. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. На 01.06.2023 год., бенефициерът е депозирал възражение, в което е оспорил основателността на предложената финансова корекция, доколкото е развил доводи за липса на допуснато нарушение, което да се квалифицира като нередност. В уверение на твърденията по възражението, към същото е приложен Анекс 3 към договор за услуги E.VE/T-2. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РНО е постановил Решение РД-02-14-703/29.06.2023 год. с което е определил финансова корекция в размер на 2 550,69 лв., представляващи 20% ДДС при договорена стойност 15 304,13 лв. с включен ДДС на услугата по договор Е.VE/Т-2/01.07.2021 год. с изпълнител ЕТ Г. И. Балканите - лице, което не е регистрирано по ЗДДС, на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. В мотивите на постановения административен акт е посочено, че със заплащането на завишено със стойността на недължимия данък върху добавената стойност възнаграждение на изпълнителя, бенефициерът е допуснал нарушение, като същото представлява нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципа на икономичност. Административният орган е анализирал сключения с изпълнителя договор, съгласно който цената изрично е посочена като такава с включен данък върху добавената стойност. Изпълнителят по договора ЕТ Г. И. - Балканите" е лице, което не е регистрирано по ЗДДС, с оглед на което и в цената на услугата (дължимото възнаграждение) такъв данък не следва да се включва. С определяне и заплащане на цена на услугата с включен данък добавена стойност, който няма да бъде внесен в полза на държавата, доколкото доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице, на практика бенефициерът е заплатил завишена цена за услугата. Посочено е, че е налице изначална недължимост на такъв данък, респективно разходът за такъв данък е неправомерен. Цената по договор с изпълнител, който не начислява ДДС, не може да се определя чрез включването на ДДС в същата, както е договорено между страните в конкретния случай, поради което бенефициерът е допуснал нередност. Административният орган е приел, че липсата на регистрация на изпълнителя по ЗДДС не може да служи за изкуствено завишаване на стойността на услугата. Според него по този начин е нарушен принципът на добро финансово управление, прокламиран в чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне па общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне па общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, в съответствие с изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Със заплащането на завишен със стойността на недължимия данък върху добавената стойност размер на стойността на услугата, бенефициерът е допуснал нарушение на принципа па икономичност, който изисква публичният финансов ресурс да се използва за осъществяване на одобрените дейности по проекта, като се предоставя своевременно, в подходящо количество и качество на най-добрата цена. Следователно, този принцип би бил нарушен, ако ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не е разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не на най-добрата цена. Според НО, в случая не може да се приеме, че предоставените ресурси са разходвани на най-добрата цена, тъй като същата е изкуствено завишена с 20 %, колкото е стойността на установения в страната данък добавена стойност за предоставянето на услугите по договора, по който данък в случая не се дължи. Формиран е извод за нарушение на чл. 33 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 год. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/20114 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Е.) 966/2012. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредба за посочване на нередности). Прилагайки диференциалния метод за определяне на финансовата корекция, органът приема, че нейния размер трябва да е равен на реално установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства допустими разходи, като определя финансова корекция в размер на 2 550,69 лв., представляващи 20% ДДС при договорена стойност 15 304,13 лв. с включен ДДС на услугата по договор Е.VE/Т-2/01.07.2021 год. с изпълнител ЕТ Г. И. Балканите . Решението е издадено на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3 във вр. § 5, т. 4, § 70 от ДР на ЗУСЕФСУ и § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, т. 5.3.b, буква j от Програма Интеррег V-А Гърция България, във вр. с чл. 8, ал. 4, т. ii и т. v от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество и въз основа на раздел I, т. 1, б. б от Заповед РД-02-14-684/28.06.2023 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Производството пред Административен съд - Благоевград е второ по ред, след като с Решение 8386/05.07.2024 год. по адм. дело 2322/2023 год. по описа на Върховния административен съд, е отменено първоначално постановеното Решение 2368/06.12.2023 год. по адм. дело 739/2023 год. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалбата на Сдружение Съюз на производителите на екологична енергия - БГ е отменено решение за определяне на финансова корекция РД-02-14-703/29.06.2023 год. на РНО на Програма Интеррег V-А Гърция - България 2014-2020 и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При така установените фактически обстоятелства, при повторното разглеждане на делото от правна страна, първоинстанционният административен съд е приел за незаконосъобразен оспорения пред него административен акт, поради което е постановил решение, с което го е отменил. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че производство е образувано в изпълнение на решение 8386/05.07.2024 г. по адм. дело 2322/2023 г. по описа на ВАС. При постановяване на касационното решение не са констатирани пропуски относно съдебната проверка за действителността по форма и компетентност на оспорваното решение РД-02-14-703/29.06.2023 год., извършена с отмененото решение 2368/06.12.2023 г. по адм. дело 739/2023 год. по описа на Административен съд - Благоевград. Касационната инстанция не е констатирала и неправилност относно преценката на първоинстанционния съд за спазването на административнопроизводствените правила при издаване на оспорвания акт, вкл. мотивираност. В този смисъл, в първоинстанционното производство съдът не можел да преразглежда наличието на основания по чл. 146, т. 1 3 от АПК. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че е налице основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на акта. Посочил е, че няма изменение в относимата нормативна уредба спрямо момента на постановяване на Решение 8889/17.07.2024 год. по адм. дело 2446/2024 год. на ВАС, с което материалният закон е тълкуван по същество, че допуска точната крайна цена на договор за обществена поръчка да се определя от (не)начисляването на ДДС в издадените данъчни документи във връзка с данъчното събитие по договора, а не пряко от уговорките между страните по договора за обществена поръчка, когато тези страни не са регистрирани по ЗДДС, а също така и сочи, че с посоченото решение на ВАС е оставено в сила Решение 2320/30.11.2023 год. на Административен съд - Благоевград, което има сила на пресъдно нещо спрямо страните по настоящия спор, който е аналогичен по предмета си и приложимия закон, то първоинстанционният съд е споделил решаващите мотиви към посочената съдебна практика на ВАС. Обосновал е, че страните по договор E.VE./Т-2/01.07.2021 год. не са регистрирани по ЗДДС, като посочената в този договор крайна цена включва изрично ДДС, но съгласно данъчните документи (фактури 1000000130/29.09.2021 год. и 0000000217/18.01.2023 год.) данъчната основа (цената на доставката) не включва ДДС. Съдът е приел, че макар и неточно в договор E.VE./Т-2/01.07.2021 год. да е посочено, че стойността му включва ДДС, такъв реално не е начислен, а договорената сума представлява крайната цена, заплатена от Сдружението по издадените фактури. Приел е за необоснован изводът на органа, че е налице изкуствено завишаване на стойността на услугата, респ. недължимо плащане по договора от Сдружението към изпълнителя в размера на 20% ДДС, доколкото ответникът не е изследвал коректно счетоводната отчетност (фактурите) по договора. В заключение е приел, че по делото не е доказано нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципа на икономичност по смисъла на чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година, съответно наличие на нередност, представляваща основание за определяне на финансова корекция. По изложените съображения, съдът е формирал краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, вследствие на което го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви по отношение компетентността на органа, издаването на акта в изискуемата форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и с оглед чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимостта от повторното им възпроизвеждане. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В сезиращата касационна жалба са развити доводи за съществени процесуални нарушения, свързани с непроизнасянето на съда по направените от касатора възражения, които са неоснователни. Доводите на касатора в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Видно от съдържанието на оспореното съдебно решение, съдът е установил всички правнорелевантни факти, обсъдил ги е и е постановил решението си в съответствие с формираните от него правни изводи, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Относно материалната законосъобразност, настоящият състав намира следното: Безспорно е установено, че съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от сключения договора, стойността на дължимото плащане от страна на сдружението към изпълнителя ЕТ Г. И. - Балканите е в размер 15 304,13 лв. с ДДС или 7 825.00 евро с ДДС, което плащане се дължи като междинно в размер 70% или 10 712,89 лева/5477,50 евро с включен ДДС и окончателно в размер 30% или 4 591,24 лева/2347,50 евро с включен ДДС. Установено е и, че двете страни по договора за обществена поръчка не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Според разпоредбите на ЗДДС, режимът на облагане се прилага по отношение на всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Данъчно задължените лица могат да се регистрират по ЗДДС задължително и по избор (чл. 94, ал. 3 от ЗДДС). Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на задължителна регистрация подлежат лицата с оборот над 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца. Останалите лица, осъществяващи независима икономическа дейност, с оборот по малък от посочения в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС не подлежат на задължителна регистрация. Те осъществяват сделки, които не се облагат с косвен данък и поради тази причина се ползват с режим на "освобождаване". По силата на това освобождаване лицата, които не са регистрирани по ЗДДС, макар да осъществяват облагаеми доставки по смисъла на този закон, не начисляват такъв данък и издават фактури без да вписват на отделен ред дължимия ДДС. Лицата, които не са регистрирани или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури (чл. 113, ал. 9 от ЗДДС). Съгласно съдържанието на издадените от ЕТ Г. И. - Балканите две фактури по Договора за услуги ( 1000000130/29.09.2021 год. с предмет междинно плащане от 10 712,89 лв. и 0000000217/18.01.2023 год. с предмет окончателно плащане от 4 591,24 лв.) с получател Сдружение Съюз на производителите на екологична енергия - БГ е видно, че ставката за ДДС е 0,00%. Видно от изложеното, макар и неточно в договора за услугата да е посочено, че стойността му включва ДДС, такъв реално не е начислен, а договорената сума представлява крайната цена, заплатена по същия. Изводът на органа, че е налице изкуствено завишаване на стойността на услугата, не е мотивиран, доколкото РНО не е изследвал счетоводната отчетност по договора. Следователно не е доказано нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципа на икономичност по смисъла на чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година, съответно наличие на нередност, представляваща основание за определяне на финансова корекция. Видно от изложеното, правилен и обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че не е налице твърдяното от РНО нарушение. Липсата на нарушения, а с оглед на това и на нередности, прави безпредметна проверката от съда на квалифицирането им по Приложение 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. С оглед така развитите мотиви се обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното решение на РНО на Програма Интеррег V-А Гърция - България 2014-2020. Като е достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В хода на касационното оспорване, процесуалният представител на касатора е развил и доводи за недопустимост на съдебното решение, доколкото се твърди, че първоинстанционният административен съд е провел производство и се е произнесъл по административен акт с номер, различен от номера на действително оспореното решение на РНО. След извършена проверка по така заявените твърдения, настоящият касационен състав намира същите за неоснователни. Видно от представената от административния орган и причислена към доказателствения материал административна преписка (л.9-23 от адм. дело 739/2023 год. на Административен съд Благоевград), предмет на оспорване е именно Решение РД-02-14-703/29.06.2023 год. на РНО с което е определена финансова корекция в размер на 2 550,69 лева, представляващи 20% ДДС при договорена стойност от 15 304,18 лв. с ДДС/или 7 825,00 евро с вкл. ДДС за услугата по Договор Е.VE/Т-2/01.07.2021 год. с изпълнител ЕТ Г. И. Балканите . Обстоятелството, че в деловодната система на административния орган, цитираният административен акт е регистриран и под друг номер РД-02-14-704/29.06.2023 год. не обосновава извод за недопустимост на съдебното решение. В случая, правилният административен акт е приложен по административната преписка от самия административен орган с вписан номер, поставен също от административния орган и именно този административен акт е бил предмет на осъществения от първоинстанционния административен съд съдебен контрол. Обективираните в съдебното решение мотиви и диспозитив касаят именно административния акт Решение на РНО за определяне на финансова корекция в цитирания размер за услугата по същия договор, поради което, твърдяната недопустимост на съдебното решение не е налице. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се следват разноски. От страна на ответника не са претендирани такива. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,