Решение № 3770 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2013 г.

Решение № 3770 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Националната здравноосигурителна каса - гр. София, против решение № 138 от 21.06.2013 г. по адм. дело № 28 от 2013 г. по описа на Административния съд - Кюстендил. Релевира доводи, че решението е недопустимо, и прави алтернативно възражение за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт, от който се твърди, че са настъпили вредите, се счита отменен от влизане в сила на съдебното решение за отмяната му. Това е станало със съдебно решение № 6828 от 06.06.2008 г. по адм. дело № 2762 от 2008 г. на Върховния административен съд, публикувано в ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г. Всички възникнали при действието на нормативния акт правоотношения се считат за законосъобразни, доколкото при възникването им той е бил валидно действащ. На това основание се твърди, че съдебното решение е недопустимо. Решението е неправилно поради липса на предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗЛПХМ (в ред. на ДВ, бр. 10 от 2009 г., в сила от 29.01.2009 г.) позитивният лекарствен списък е изработен по реда, предвиден в него, и влиза в сила на 31.03.2009 г. В рамките на този срок Комисията по позитивен лекарствен списък към Министерския съвет е приела Позитивния лекарствен списък, на който е придадено предварително действие по чл. 60 от АПК. С оглед на това за периода 11.04-31.05.2009 г. ищецът не е търпял вреди от прилагането на отменените колони 7 и 9 от приложение № 2 към цитираните указания, утвърдени от директора на НЗОК. Прилагането на отменените от съда колони 7 и 9 от указанията и неприлагането на новия позитивен списък от 2009 г. от страна на ищеца не могат да имат за резултат отговорността на НЗОК (решение № 14108 от 12.11.2012 г. по адм. дело № 2180 от 2012 г. на Върховния административен съд). Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти цената на продукт, включен в позитивния списък, се образува от следните елементи: цена на производител, която не може да бъде по-висока от цената, заплащана от здравноосигурителните фондове на страните; цена на търговец на едро и цена на търговец на дребно, съответно в определените им размери. Според тези разпоредби надценката, която търговецът на дребно начислява, не е точно фиксирана. След като тя не е нормативно задължителна, не може да се приеме, че търговецът е претърпял вреди, като е продавал на по-ниски от пределните цени по колони 7 и 9 от указанието и от по-високите пределни цени, определени в наредбата. Съдът не е съобразил, че между търговеца и НЗОК е налице договор, съгласно който той се е задължил да продава лекарства по лекарствения списък на НЗОК по цени съгласно приложение № 2 към договора. На посочените основания иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - ЕТ "Йорданка Минчева-96", редовно призован, не се представлява. В писмено становище на процесуалния представител адв. Росица Иванчева се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано съдът е приел, че са налице материалните предпоставки на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НЗОК. По делото е установено, че за периода на действие на указанието ищецът е продавал лекарствени средства съобразно определените в него цени и че вследствие от това е получавал приходи, по-ниски от определените в наредбата. Съгласно ТР № 5 от 2007 г. на Върховния административен съд при сключване на договори с аптеките НЗОК действа като административен орган, а не като равнопоставен субект. Неоснователен е доводът за неправилност на решението по чл. 195, ал. 1 от АПК. Отмяната на подзаконов нормативен акт е относима към момента, от който може да се предяви искът за обезщетение, а не към момента, от който могат да се претендират вреди от съответния акт. Това е така, защото с действието си до отмяната той е породил неблагоприятни правни последици. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Административният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от ЕТ "Йорданка Минчева-96" със седалище и адрес на управление гр. Дупница, с която претендира, че ответникът НЗОК - София, му е нанесъл имуществени вреди в размер на 8113,40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 3823,70 лв., причинени му от незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила на 30.03.2009 г. решение на Върховния административен съд, за периода от началото на действието на незаконосъобразния административен акт - 01.02.2008 г., до 31.05.2009 г. - датата на влизане в сила на новия позитивен лекарствен списък. Обосновава иска си с неправомерно намалена с отменения акт "пределна цена на НЗОК" и съответно "максимална стойност", заплащана от задължително здравно осигурените лица в лева, които са по-малки от действително дължимия размер на реализираните продажби и които следва да бъдат определени в съответствие с чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (ДВ, бр. 104 от 2007 г.). Административният съд е приел иска за допустим и основателен и е уважил претенцията за периода 01.02.2008-31.05.2009 г. в размер на 8113,40 лв. по основания иск и в размер на 3823,70 лв. дължимата мораторна лихва до датата на подаването на исковата молба. В мотивите си съдът е приел, че с решение № 6826 от 06.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2762 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд, са отменени колона 7 "Пределна цена за НЗОК" и колона 9 "Максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от приложение № 2 "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3 от 10.01.2008 г. С решение № 4148 от 30.03.2009 г., постановено по адм. дело № 10621 от 2008 г., петчленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решението на тричленния състав. Следователно в случая е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, като от прилагането на този акт за ищеца са причинени имуществени вреди. В периода от влизането в сила на указанието - 01.02.2008 г., до 31.05.2009 г., когато в изпълнение на решение № 4148 от 30.03.2009 г. по адм. дело № 10621 от 2008 г. влиза в сила новият Позитивен лекарствен списък, ищцата е продавала лекарствени средства на пациенти по цените, посочени в него. Минчева е претърпяла вреди, изразяващи се в пропуснати ползи вследствие на продажби по цени, различни от предвидените в действащата НУПРРРЦЛП (отм.). Съдът е обосновал основателността на иска за целия период на претенцията, като е посочил, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. До момента на отмяната му унищожаемият административен акт поражда предвидените в правната норма последици и действа като редовен акт и подлежи на изпълнение. При отмяната на унищожаем акт породените от него правни последици се заличават с обратна сила. Имуществената отговорност за вреди от незаконосъобразна дейност възниква както когато вредата е причинена с издаването или изпълнението на нищожен административен акт, така и когато тя е причинена с издаването или изпълнението на унищожаем административен акт. В този смисъл обезщетението за вреди се дължи от момента на издаването на незаконосъобразния акт, а не от момента на влизането в сила на съдебното решение или на решението на административния орган, с което този административен акт е отменен. Решението е правилно в частта на предявения иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но в частта за присъдената мораторна лихва е постановено в нарушение на материалния закон. В съответствие с материалния закон са изводите на съда за допустимост на предявения иск. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК предпоставя защитата на правото на обезщетение от момента на установяване на незаконосъобразността на административния акт, но не поставя условие, че вредите могат да се претендират само за период, следващ действието на съответния акт. Връзката между претендираното проявление във времето на засягането и действието на акта, сочен от ищеца като причина за засягането, е въпрос, касаещ основателността на иска с оглед установяването на пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между тях. При спазване на чл. 204, ал. 1 от АПК съдът следва да приеме за допустим всеки иск, квалифициран като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, щом е основан на отменен по съответния ред административен акт, като неговият вид е без значение. Изключването на подзаконовите нормативни административни актове от приложното поле на чл. 1 от ЗОДОВ с аргумента, че с оглед съвкупното действие на чл. 195, ал. 1 и чл. 194 от АПК тези актове от момента на обнародването и влизането им в сила до отмяната им пораждат законосъобразни правни последици, е неправилно. Обосновани са изводите на съда относно основателността на предявения иск. Приетите с Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК в частта му относно колони 7 и 9 от приложение 2 "Лекарствен списък на НЗОК - работна версия за аптеки", в сила от 01.02.2008 г., цени на лекарствените продукти са с по-ниска стойност от тази, определена в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. В този смисъл е заключението на счетоводната експертиза, която дава подробен анализ на разликите в цените. Заключението е категорично, че прилагането на отменените части от указанието е довело до по-ниска продажна стойност на лекарствените продукти в аптеките и до по-ниска стойност, заплащана на аптеките от пациентите. След отмяната на този подзаконов нормативен акт с решение № 6828 от 06.06.2008 г. по адм. дело № 2762 от 2008 г. на Върховния административен съд - пето отделение, потвърдено с решение № 4148 от 30.03.2009 г. по адм. дело № 10621 от 2008 г. на Върховния административен съд - петчленен състав - II колегия, публикувано в ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г., претенцията за причинени имуществени вреди в резултат от прилагането му е основателна. Настоящата инстанция не споделя възражението на касационния жалбоподател, че между страните по делото е налице сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да продава лекарствени средства на определени цени. Договорът не е сключен между равнопоставени страни и в този смисъл правилно е позоваването на ТР № 5 от 2007 г. по тълк. дело № 3 от 2007 г. на Върховния административен съд. Спорен по делото е периодът, през който обезщетението за вреди е доказано. Началният момент, от който ищецът претендира заплащането на вреди, е 01.02.2008 г., когато е влязъл в сила и е започнал да действа отмененият подзаконов нормативен акт. Правилно съдът е приел, че вредите са изискуеми от 01.02.2008 г., от която дата действа административният акт, отменен като незаконосъобразен. Като крайна дата на претенцията ищецът е посочил 31.05.2009 г., когато е влязъл в сила новият позитивен лекарствен списък и когато е подписан новият договор между страните по делото. По отношение на крайната дата на приложимост на този незаконосъобразен нормативен акт касационният жалбоподател е изложил възражение, че новият позитивен лекарствен списък е приет с решение № 1 от 30.03.2009 г. и по силата на чл. 60 АПК му е придадено предварително действие. То е прието в изпълнение на § 18 от ПЗР на ЗЛПХМ (ДВ, бр. 10 от 2009 г.). С оглед на това твърди, че старите цени на лекарствените продукти са били неприложими към 11.04.2009 г., когато е влязло в сила отменителното решение на Върховния административен съд по отношение на оспорения подзаконов нормативен акт. Възражението е неоснователно. След като новият договор между ищеца и НЗОК е бил подписан на 31.05.2009 г., това е датата, до която аптеката е била обвързана от задължението си да продава лекарствени средства по цени, определени в отмененото указание към лекарствения списък. Съдебното решение е неправилно в частта, с която съдът е присъдил мораторна лихва за забава в размер на 3823,70 лева. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай няма определен ден за изпълнение на задължението на НЗОК към едноличния търговец. По аргумент на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД НЗОК е в забава от поканата за изпълнение на задължението, а именно от предявяването на исковата молба. Едва от този момент задължението е станало изискуемо. Поради това лихви върху главницата се дължат от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател - НЗОК - София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени разноски пред тази инстанция, поради което такива не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,