Решение № 5501 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2015 г.

Решение № 5501 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община К. - Г. И. Д. срещу решение № 302 от 17.02.2015 г., постановено по административно дело № 2429/2014 г. от Административен съд град - Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 352 от 26.09.2014 г. по преписка № 176/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено по отношение на кмета на община К. - Г. И. Д., в качеството му на работодател, чрез отношението си към Я. Т. Б. е осъществил състава на "тормоз" по смисъла на по чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Я. Т. Б. в съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител оспорват касационната жалбата, която считат за неоснователна и искат съдът да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано пред КЗД по жалба от Я. Т. Б. срещу кмета на община К. - Г. Д. за извършена от същия дискриминация по признаци "възраст" и "лично положение" при упражняване правото на труд. С постановеното решение № 352/26.09.2014 г. по преписка № 176/2012 г. КЗД установява, че кметът на община К. - Г. Д., в качеството му на работодател чрез отношението си към Я. Т. Б. е осъществил състава на "тормоз" по чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр на основата на признак "лично положение" спрямо жалбоподателката, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 ЗЗДискр и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. За да постанови този резултат първоинстанционния съд приема, че в случая е налице фактическият състав на "тормоз", тъй като по делото са налице доказателства действия и/или бездействия реализирани от Д., в качеството му на кмет на община К. пряко засягащи Б. във връзка с настъпването на благоприятните правни последици от нейното пенсиониране, което показва системно провеждано тенденциозно и неприемливо отношение на работодател спрямо засегнатия служител, което отговаря на понятието "тормоз" и се съдържа в нормата на чл. 5 във вр § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Прието е, че Комисията е направила правилен извод, че с действията си кметът на община К. - Г. Д. е създал обидна, враждебна и застрашителна среда за Б., поради което е направено заключение за осъществена дискриминация под формата на тормоз по признак "лично положение", което намира опора в събраните по преписката доказателства. Решението е правилно. Легалното определение на понятието "тормоз" се съдържа в нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, съгласно която "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В конкретния случай в административния акт КЗД приема за установено, че Д. е извършил тормоз спрямо Б., като в мотивите са налице установени факти за извършен "тормоз" от страна Д. Правилни са изводите на съда, че Д., като работодател на Б., със своето бездействие да издаде необходимите документи във връзка с пенсионирането й я е поставил допълнително в застрашителна среда, тъй като същата е лишена не само от право на труд, което би и осигурило трудови доходи, но я лишава и от възможността да получава доходи като пенсионер. Прекратяването на трудовото правоотношение с жалбоподателката и последващите действия от страна на Д. в качеството му на кмет на общината и съответно работодател на Б., довели до подаване на молба за напускане по взаимно съгласие, няколко години преди пенсионирането на Б. е в пряк резултат от неговите действия. Тъй като законодателят не дава легално определение на посочения признак "лично положение", правилно и след преценка на всички събрани по административната преписка и пред първоинстанционния съд доказателства с оглед оплакванията на Б., че средата, в която същата е поставена и неприемливото отношение и предприетите поредица от действия срещу нея, имащи за цел отстраняването й от длъжност от страна на Д., КЗД и АСБ приемат за доказани твърденията й, че е дискриминирана по този признак. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на администрацията на Комисия за защита от дискриминация деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, а на Я. Т. Б. направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Пето отделение