Решение № 13971 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6103/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Галва Метал България ЕООД /в несъстоятелност/, чрез адв. Хаджиева, срещу решение 1781/18.03.2024 г., постановено по адм.дело 6868/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи, че съдът не е събрал доказателства за компетентността на органа. Сочи наличие на процесуални нарушения в хода на административното производство, свързани с липса на изслушване на жалбоподателя по смисъла на чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Счита, че решението противоречи на целта на закона. По изложените съображения иска съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се отмени обжалвания административен акт, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Допълнителни аргументи за основателност на касационната жалба развива в приложена по делото молба. Ответникът Директорът на ТД Митница София, чрез юрк. Алексиев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС София-град е законосъобразността на решение с рег. РЗМ-5800-982/32-204270/01.06.2023 г. към митническа декларация /МД/ MRN 21BG005808074151R0 от 18.11.2021 г. на Директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 48, чл.57, чл. 77, § 1, б. а и § 2 и § 3, чл. 85, § 1 и чл. 87, чл. 101, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС са променени кодът по ТАРИК от 7212300080 на 7212300020, ЕД 4/17 преференция от код 120 на код 100 и ЕД 8/1 номер на квотата от 098611 на текст празно , в резултат на което за декларираната стока галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 mm 44 492 кг. са определени публични държавни вземания - 25% мито в размер на 28 824,97 лв. и ДДС в размер на 5764,99 лв., ведно с лихви на основание чл. 114, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 1 ЗЛДТДПДВ. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при извършен последващ контрол, от страна на дружество е представен различен от първоначално приложения към МД сертификат, издаден от T. G. Y. E. S. VE TICARET A.S., Република Турция. За разлика от сертификата на Galva metal San. Ve Tic.A.S., Република Турция, от представения сертификат, издаден от T., се установява, че в химическия състав на стоката се съдържа алуминий с процентно съдържание в границите от 0,015% до 0,100%, обуславящо промяна на декларирания тарифен код. Несъответствието с декларирания код по ТАРИК е довело до определяне на нов код, за който не е имало направено искане пред митническите органи за ползване на непреференциална тарифна квота. Отделно от това, съответната квота към 18.11.2021 г. е била изчерпана, предвид което е наложена ставка на допълнително мито в размер на 25%, в резултат на което за дружеството са възникнали задължения за мито в размер на 28 824,97 лв. и ДДС в размер на 5764,99 лв. Съдът е обсъдил представените доказателства, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства е формирал извод за законосъобразност на процесния акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение и подробно е отговорил на всички възражения на страните. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно законосъобразно ли е извършено тарифното класиране на процесната стока, в резултат на което за дружеството са възникнали допълнителни задължения за мито и ДДС. Решението на митническия орган е обосновано с представения от самото проверявано лице сертификат, издаден от T. G. Y. E. S. VE T. A.S, от който безспорно се установява, че в химическия състав на стоката се съдържа алуминий с процентно съдържание в границите от 0,015% до 0,100%. Въз основа на данните от този сертификат законосъобразно е променено тарифното класиране на стоката. Той се ползва с по-голяма доказателствена тежест от първоначално представения сертификат от Galva Metal San Ve Tic., тъй като отговаря на стандарт EN 10204 и отразява съответните резултати от изпитване на стоката. По отношение на Galva Metal San Ve Tic. се установява, че не е производител, а само разрязва и разкроява съответните стоманени ленти в необходимите размери, предвид което представеният от него сертификат не отговаря на изискванията на заводски сертификат, издаден в резултат на проведени изпитвания върху продукта. Регламентацията на еднаквото управление на тарифните квоти и тарифното класиране на стоките от държавите членки се съдържа в нормите на чл. 49 и сл. от дял II, глава 1, раздел 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Съгласно чл. 50, §1 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, националните митнически органи не са компетентни да се произнесат по искането в МД за ползване на тарифна квота, а да извършат проверка на валидността му съгласно законодателството на Съюза за откриване на тарифната квота. Валидното искане се предава незабавно на Комисията с посочване на датата на приемане на митническата декларация и на точното количество, за което е направено искането - чл. 50, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Механизмът на разпределяне на количеството по тарифни квоти е уреден в чл. 51 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 са наложени окончателни защитни мерки, изразяващи се в откриване на тарифна квота във връзка с вноса в Съюза на определени категории продукти чрез позоваване на кодовете по КН, посочени за тях в приложение I, в т. ч. с код по КН 72123000. Тъй като тарифната квота за процесните стоки е изчерпана преди определянето на правилното тарифно класиране на същата стока, на основание чл. 1 § 6 от Регламента за изпълнение 2019/159 законосъобразно е наложено допълнително мито в размер на 25 %. Независимо че към 18.11.2021 г. съответната квота е била изчерпана, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че при липсата на надлежно подадена декларация за стоката с код по ТАРИК 7212 30 00 20, липсва и валидно подадено заявление за ползване на тарифна квота, относима към този код. Неоснователно е наведеното оплакване в жалбата, че съдът не е събрал доказателства за компетентността на органа, издал решението. Обосновано решаващият съд приема, че проверката в рамките на последващия контрол е осъществена въз основа на заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ, издадена от компетентен орган. Твърдението за недоказаност на условията за заместване при възлагането на контрола също е неоснователно. В случая административното производство е възложено със заповед ЗТД-1000-409/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. Последващите две заповеди за изменение на крайния срок (с ЗТД 1000-566/08.08.2022 г. и ЗТД 1000-627/07.09.2022 г.) са издадени от заместник-директор на ТД Митница Бургас, определен съгласно заповед 0-792/18.03.2022 г. на директора на Агенция Митници. Цитираните заповеди са изрично изискани от съда и представени от процесуалния представител на ответника. Същите са приети към доказателствата по делото и са обсъдени от първоинстанционния съд. Неоснователно е и изложеното от касатора твърдение, че оспореният акт е издаден при наличието на съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, свързани с липса на изслушване на жалбоподателя по смисъла на чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Видно от доказателствата към административната преписка дружеството е уведомено за резултатите от извършения последващ контрол и му е дадена възможност за изразяване на становище в 30 дневен срок, но такова не е постъпило. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е отхвърлил оспорването, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Агенция "Митници" следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. Предвид, че делото е с определен материален интерес и са налице своевременно направени претенции за присъждане на разноски, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанции в размер на 200 лева, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,