Решение № 14856 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2013 г.

Решение № 14856 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" Пловдив срещу решение № 1154 от 20.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3030/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответната страна Велина Любомирова Попсавова, чрез адв. Русев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 229 от 01.08.2012 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Велина Любомирова Попсавова срещу разпореждане № К-34494 от 29.06.2012 г. на упълномощеното длъжностно лице в ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено Велина Попсавова да възстанови недобросъвестно полученото за периода парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 11.01.2011 г. до 24.01.2011 г. в размер на 533, 33 лв. - главница и 149, 93 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането - 29.06.2012 г. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО. Така постановеното решение е правилно. Видно от данните по делото се установява, че Велина Попсавова е работила по трудов договор в "Автомотор Пловдив" АД, от който е подадена информация, че същата е ползвала разрешен от медицинските органи отпуск при временна неработоспособност за спорния период, като е представен болничен лист, издаден от здравните органи с дата 11.01.2011 г. Установява се, че Велина Попсавова се явява осигурено лице и по договор за управление и контрол, като чл. на Съвета на директорите, при осигурителя "Соф Ко" АД, гр. София. От този осигурител е подадена информация в регистъра на осигурените лица, че служителят има отработени пълни работни дни за месец януари 2011 г. От констативен протокол № 2/19.04.2012 г., издаден от контролните органи при СУ "СО" гр. София се установява, че за месец януари 2011 г. в изплащателната ведомост фигурира името на Велина Попсавова с възнаграждение за пълен месец, а в съответния дневник липсва заведен представен от същата болничен лист. От писмо вх. № 22375 от 26.11.2012 г. от "Соф Ко" АД, както и от приложените към него копия на платежни ведомости се установява, че Велина Попсавова не е получавала никакви възнаграждения през 2011 г. /до прекратяване на договора през м. май 2011 г./. В писмото е посочено още, че същата не фигурира в присъствените форми за м. януари 2011 г.; не е посещавала дружеството през м. януари 2011 г., както и че Съветът на директорите на "Соф Ко" АД не е заседавал през 11.01.2011 г. - 24.01.2011 г. От събраните по делото доказателства се установява, че в периода 11.01.2011 г. - 24.01.2011 г. Велина Попсавова не е упражнявала трудова дейност по правоотношението си като чл. на управителния съвет на "Соф Ко" АД. За този период няма установен трудов резултат, както и доказателства за присъствието на лицето при осигурителя. Последният формално е начислил възнаграждение за пълен месец и е подал данни по чл. 5, ал. 4 КСО. От данните по делото се установява, че лицето реално не е получило начисленото му възнаграждение не само за спорния период, но и за цялата 2011 г. до прекратяване на правоотношенията. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудовото възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Административният орган е застъпил тезата, че е недопустимо едно лице едновременно да получава обезщетение за временна нетрудоспособност и трудово възнаграждение при друг работодател, именно поради заместващия характер на възнаграждението. Това действително е така, но за да се приложи хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО трябва да се докаже, че лицето реално е упражнявало трудова дейност. Доказателства в тази връзка не са представени от административния орган за спорния период. Непредставянето на болничния лист пред втория работодател не е достатъчно основание да се счита, че лицето е упражнявало трудова дейност при този осигурител. При тези данни правилно административният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Налице са безспорни доказателства, че не е налице недобросъвестно получено обезщетение за временна нетрудоспособност, поради което съдът правилно е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,