Решение № 3764 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2012 г.

Решение № 3764 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1599 от 20.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1397/11 г. Административен съд - Варна, първо отделение, 24-ти състав, е отменил решение вх. № 9300 - 118-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08BG 002002Н0072338/13.09.2008 г., с което на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от МК - регламент № 2913/92 и чл. 60, ал. 1 от ЗДДС на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня са определени дължими за вземане под отчет лихви в размер на 8 032,61 лв. С решението съдът е осъдил Митнически пункт "Варна Запад" да заплати на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, ЕИК ХХХХХХХХХ разноски по делото в размер на 621,30 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител Людмила Тодорова. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд-Варна е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня. Ответното по касационната жалба дружество "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Варна е отменил решение вх. № е отменил решение вх. № 9300 - 118-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08BG 002002Н0072338/13.09.2008 г., с което на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от МК - регламент № 2913/92 и чл. 60, ал. 1 от ЗДДС на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня са определени дължими за вземане под отчет лихви в размер на 8 032,61 лв. Изложени са мотиви, че в хода на делото е прието, че въпросът за дължимостта на лихвите за забава е в зависимост от изхода на спора за дължимост на главницата, поради което производството е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Посочено е, че впоследствие с решение № 1829 от 15.07.2012 г. по адм. д. № 851/2011 г. Варненският административен съд е отменил решение вх. № 9300 - 118/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG 002002Н0072338/13.09.2008 г., с което на чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от МК - регламент № 2913/92, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава втора от ППЗМ на "Девненски захарен завод" са определени като дължими вземания за отчет разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС в размер на 26 663,30 лв., което решение е потвърдено с решение № 4017 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2011 г. При така изложената фактическа обстановка административният съд е приел, че задължението за лихви е акцесорно на задължението за заплащане на главницата и след като решението за определяне на митническо задължение /ДДС/ е отменено с влязло в законна сила съдебно решение, то се явява незаконосъобразно и решението за определяне на лихви за забава върху митническото задължение, от което следва, че оспореното решение вх. № 9300 - 118-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08BG 002002Н0072338/13.09.2008 г. се явява неправилно поради противоречие с материалния закон и като такова следва да бъде отменено, а на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 621,30 лв., от които 50 лв. държавна такса и 571,30 лв. юрисконсулско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на връзка между главницата и задължението за лихви, тъй като процесното решение на митническия орган е издадено в резултат на извършена последваща проверка и открит софтуерен проблем в системата БИМИС/ТАРИК, като мотивите на акта се съдържат поотделно в два други документа. Правят се и възражения за прекомерност на присъдените разноски с оглед на характера на делото. Направените оплаквания са неоснователни. При безспорно установена фактическа обстановка административният съд правилно е приел, че след отмяна на решението на митническия орган за определяне на митни задължения по посоченото по-горе ЕАД следва да бъде отменено и решението за определяне на лихви за забавено плащане на същите митни задължение. Поначало лихви се дължат за забавено изпълнение на парично задължение/чл. 86 от ЗЗД/ и след като с влязло в законна сила съдебно решение е прието, че задължението не съществува или неправилно е определено, то няма как да се дължат лихви върху същото задължение предвид акцесорния характер на лихвата. Неоснователно е и оплакването за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. От данните по делото е видно, че "Девненски захарен завод"-ЕАД е представляван и защитаван в първоинстанционното производство от юрисконсулт, поради което правилно е присъдено и юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Тъй като по делото пред настоящата инстанция дружеството е защитавано от юрисконсулт, на посоченото по-горе основание касатора следва да бъде осъден да му заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 571,30 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,