Решение № 8073 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2020 г.

Решение № 8073 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Л. Любенов и Комисията за защита от дискриминация (КЗД), подадени срещу решение № 79 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 327/2019 г. по описа на Административен съд - Русе (АС), с което е отменено Решение № 156 от 18.03.2019 г. по преписка № 72/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), петчленен разширен състав, в частта, с която е установено, че Русенски университет "Ангел Кънчев", в качеството си на работодател, е осъществил преследване по смисъла на § 1, т. 3, б "а" от ДР на ЗЗДискр. спрямо Л. Л. посредством решението си същият да не бъде командирован в Кралство Испания в периода след образуване на производството пред КЗД, както и в частта, с която е установено, че разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл. 47 от Правилника за дейността на РУ "Ангел Кънчев" представлява форма на непряка дискриминация по признак "лично положение" спрямо преподавателите, сключили или желаещи да сключат трудов договор с висши учебни заведения, извършващи обучение по сходни или идентични професионални направления и специалности, по които РУ "Ангел Кънчев" има акредитация, в населени места където университетът провежда учебен процес, в сравнение с преподавателите, които са сключили или желаят да сключат допълнителен трудов договор с друг вид работодател, и че чл. 47, т. 7 от същия правилник представлява форма на непряка дискриминация спрямо преподавателите от РУ "Ангел Кънчев", на които се ограничава възможността да осъществяват каквато и да било дейност извън тази, извършвана в рамките на основното трудово правоотношение, като във връзка с горните установявания е дадено предписание на основание чл. 65, т. 4 във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. в едномесечен срок от получаване на решението РУ "Ангел Кънчев" да предприеме действия за изменение на правилника за дейността си така, че да отпаднат изискванията за предоставяне на предварително съгласия в случаите, в които даден работник/служител пожелае да полага труд по допълнителен трудов договор с друг работодател. След отменителните два диспозитива, АС е постановил връщане на преписката във втората отменителна част на решението за ново произнасяне от страна на КЗД при съобразяване на дадените в решението указания. Касаторът Любенов поддържа доводи за недопустимост и за неправилност на първоинстанционното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. КЗД излага съображение за неправилност и необоснованост. Представителят на Върховната административна прокуратува дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационните жалби са процесуално допустими, но по същество са неоснователни поради следното: Съдебното решение е валидно и допустимо. АС се е произнесъл единствено по жалбата на РУ "Ангел Кънчев", който е участвал в административното производство пред КЗД и е активно легитимирана страна да оспорва постановеното от органа решение. Не отговаря на истината, че произнасяне на съда е налице и по отношение на Общото събрание на РУ в качеството му на жалбоподател, в която връзка са доводите за недопустимост, тъй като тази страна безспорно не е участвала в производството пред КЗД. Видно от съдебния протокол от заседанието на 22.10.2019 г. (л. 45) Общото събрание е конституирано като заинтересована страна по делото, а не като жалбоподател. Решението е правилно. Касационият състав счита, че административният съд е постановил решението си след изясняване на фактическите обстоятелства от значение за правния спор. В изпълнение на изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК съдът е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Аргументиран е изводът, че оспореното решение № 156 от 18.03.2019 г. по преписка № 72/2017 г. на КЗД е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в частта по т. 1, 2 и 4 от решението и при неправилно приложение на материалния закон в частта по т. 3 от същото. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя направения от КЗД извод по т. 3 за осъществено преследване на Любенов по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр във връзка с некомандироването му в Кралство Испания по време на производството пред КЗД. Изложените в тази насока аргументи от съда са подробни, последователни и непротиворечиви, поради което в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се възприемат изцяло от касационната инстанция, без да е необходимо преповтарянето им. Освен това правилен и обоснован е и изводът на съда, че при конституирането на страните КЗД е нарушила разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр. и това нарушение правилно е квалифицирано като съществено. Очевидно е, че единствено Общото събрание на висшето училище разполага с правомощия да приема и изменя Правилника за дейността на висшето училище и като автор на процесните разпоредби от този правилник (чл. 46, ал. 2, т. 5 и чл. 47, т. 7), в случай на преценка за дискриминационен характер на разпоредбите, е именно страната, спрямо която КЗД разполага с правомощията по чл. 65, т. т. 2 - 4 от ЗЗДискр. В случая Общото събрание не е било конституирано като страна и не е участвало в производството пред КЗД, което е довело до нарушаване на правото му на защита и затова обуславя отмяната на решението на комисията в тази му част и връщане на преписката за ново разглеждане. Предвид изложеното в първоинстанционното съдебно производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответниците по касация. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,