Решение № 11352 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6278/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 1650 от 14.03.2023 г. по адм. д. 11712/2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ е отхвърлена жалбата на "МИЛЕНИУМ ТРЕЙД КОНСУЛТ" ЕООД, [ЕИК], с адрес гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя М. Георгиева, срещу Ревизионен акт /РА/ Р22002220004997-091-001/21.06.2021 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП - София, изменен с Решение 1499/27.09.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. София и търговското дружество е осъдено да заплати на НАП разноски по делото общо в размер на 7 630 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "МИЛЕНИУМ ТРЕЙД КОНСУЛТ" ЕООД, чрез адв. В.Венелинова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ненчовска, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА Р22002220004997-091-001/21.06.2021 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП - София, изменен с Решение 1499/27.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - гр. София, с което за данъчния период м. 04. 2019 г. е определен на" МИЛЕНИУМ ТРЕЙД КОНСУЛТ" ЕООД ДДС за внасяне в размер на 18 176, 46 лв., ведно със съответните лихви; за данъчен период м. 05. 2019 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 47 941, 41 лв., ведно със съответните лихви. Определеният ДДС за внасяне произтича от непризнато право на данъчен кредит по доставки по 25 фактури, издадени от "ИТБУЛ" ЕООД (с предмет на доставки - почистване на складово помещение, разпространение на рекламни материал, освежителен ремонт и основно почистване на складови помещения, разнос на фирмени стоки, транспортни услуги и др.) и по една фактура с предмет превоз на товар от Румъния за България, с доставчик "Мистрал България" ЕООД. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. По материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е очертал материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите от "ИТБУЛ" ЕООД и "Мистрал България" ЕООД поради липса на реално осъществени доставки. Решаващият съд е приел, че основната дейност на ревизираното лице е търговия с хранителни стоки, която се упражнява в наети обекти в гр. Варна /складова база "Чайка Пак"/ и в гр. София /складова база "Илиянци" - склад 20/. Установено е, че на "ИТБУЛ" ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ декларираните от дружеството електронни адреси за кореспонденция, но не е получено потвърждение за получаването му. От органите по приходите са извършени две посещения на обявения адрес за кореспонденция, на който не е открит представляващ дружеството или упълномощено лице, поради това ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, но в указания срок изисканите документи не са представени. Ревизиращите органи са констатирали, че спорните фактури са отразени в дневниците за продажби на "ИТБУЛ" ЕООД за периодите от м. 04. 2019 г. до м. 06. 2019 г., а дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 13.11.2019 г. Няма назначени лица по трудово и извънтрудово правоотношение. Органите по приходите са извели извод за липсва наличие на реално фактурирани доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, в т. ч. приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, данни за притежавани товарни МПС, с които са превозени фирмените стоки, мостри от разпространените рекламни материали и други. Приели са, че е налице абсолютна симулация, при която са фактурираните доставки. По отношение на доставчика "Мистрал България" ЕООД при извършена насрещна проверка на същият не е открит на декларирания адрес за кореспонденция, като изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок изисканите документи не са представени. При проверка в информационната система на НАП е установено, че тази фактура е отразена в дневника за продажби на "МИСТРАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за м. 04. 2019 г. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 23.04.2020 г. и има задължения към бюджета в големи размери. За предмета на доставката по процесната фактура от ревизираното дружество и от доставчика не са представени приемо-предавателен протокол, ЧМР, данни за използваното МПС за осъществяването на транспорта, счетоводни документи и документи за плащане. Поради това органите по приходите са приели липса на реална доставка на транспортна услуга, поради което на "МИЛЕНИУМ ТРЕЙД КОНСУЛТ" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактура 126/01.04.2019 г. с издател процесния доставчик. Административен съд София-град е обсъдил заключението на приетата по делото ССчЕ, в което вещото лице е описало подробно процесните фактури и е дало заключение, че липсват последващи доставки на услуги, аналогични на процесните, като представените първични документи - фактури за продажби на "МИЛЕНИУМ ТРЕЙД КОНСУЛТ" ЕООД, дневници за продажби и хронология на счетоводните записвания, касаят доставки на хранителни стоки към клиенти (в т. ч. бисквити, кроасани, шоколади, соленки и др.), като наред с това не са установени и последващи доставки на услуги - рекламни, ремонтни или транспортни. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба на "МИЛЕНИУМ ТРЕЙД КОНСУЛТ" ЕООД се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като основните доводи на касатора по съществото на спора се свеждат до това, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими към спора факти и доказателства. Поддържат се доводи, свързани с практиката на СЕС по дела С-80/11, С-142/11 и С-324/11. Релевираните твърдения са неоснователни. Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на АССГ е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относно посочената в касационната жалба практика на СЕС, настоящият съдебен състав приема, че нормите от ЗДДС, регламентиращи предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане са тази на чл. 71, както и тези на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, точно транспониращи разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕС. Според тях данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32 е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки /във връзка с дейността му/. Упражняването на правото на приспадане обаче не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "Genius Holdig"/, т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Правилно АССГ е приел, че липсват данни за водена търговска кореспонденция с доставчика, съгласуване на изискванията от страна на възложителя и одобрение на извършеното. В писмените обяснения на управителя на "МИЛЕНИУМ ТРЕЙД КОНСУЛТ" ЕООД се посочва, че са водени преговори с доставчиците и сключването на сделките е осъществявано от управителя на дружеството, но за удостоверяване на тези преговори не са представени каквито и да било доказателства. Липсват и доказателства за плащания по всяка от фактурите, като съобразно заключението на вещото лице, което съдът кредитира, плащанията, осъществени въз основа на договора за факторинг от фактора, представляват частични разплащания по процесиите фактури от "ИТБУЛ" ЕООД, като размера на плащанията от 33050, 00 лв. не съответства на сумите, дължими по процесните фактури. По доставката от "Мистрал България" ЕООД пък не е представен платежен документ, следователно не е установено плащане. Обосновано АССГ е стигнал до заключението, че за липса на доказателства за осъществяването на фактурираните като доставени услуги транспорти услуги, товаро-разтоварни работи, освежителни ремонти и почистване на складови помещения. В случая не са представени доказателства за закупуване и доставка на строителни материали, документи, удостоверяващи вида и количеството на рекламните материали, пътни листа за транспортните услуги, шофьори и МПС, изминати километри. Относно фактурираното основно почистване на складово помещение не е представен договор или друг документ, удостоверяващ конкретното складово помещение, неговото местонахождение и квадратура на почистената площ. С оглед представените по делото доказателства и приетата ССчЕ, неоспорена от страните в процеса, решаващият съд обосновано е приел, че в случая не може да се достигне до извод за реално извършване на доставките по процесните фактури. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение