Решение № 13538 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2018 г.

Решение № 13538 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" подала касационна жалба срещу решение № 995/19.02.2018 г. по адм. дело № 12315/2017 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в която е осъдена да заплати на К. И., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора-[населено място], обезщетение в размер на 50 лева за понесените от него в периода 29.08.2017 г. - 08.11.2017 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 08.11.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта на присъдените разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Като отменителни основания са посочени още допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, но без да се подкрепят с конкретни оплаквания. Поискана е отмяната на решението в осъдителната част с постановяването на друго, с което изцяло да се отхвърли предявеният иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от К. И. в частта, в която предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск е бил отхвърлен за разликата над уважения размер от 50 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева ведно със законната лихва, считано от 8.11.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в тази част с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер съобразно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, но неоснователни. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по адм. дело № 12315/2017 г. по описа на Административния съд – София град е образувано по исковата молба на К. И. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 29.08.2017 г. - 08.11.2017 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника и нечовешки условия на изтърпяване на наказанието в Затвора – [населено място]. Посочено е, че вредите се изразявали в психическо разстройство, безсъние и нарушен апетит, стрес, чувство за малоценност, гняв, безпокойство, физически дискомфорт, невъзможност на ищеца да се защити, и произтичали от условията в спално помещение № 7 на затвора, което било в окаян вид – мухъл по стените, хлебарки, дървеници, влага, наполовина изграден санитарен възел, като миризмите от него пречели да се живее нормално. Впоследствие спалното помещение било ремонтирано, но без изградения в помещението санитарен възел. Административният съд е установил, че К. И. е постъпил в Затвора – [населено място] на 29.08.2016 г. и бил настанен в седма група- спално помещение № 7, където е пребивавал до 16.11.2017 г. От доказателствата по делото е установено, че спалното помещение е с обща площ от 17, 22 кв м, като от тях 2, 1 кв м са мокро помещение, оборудвано с мивка, тоалетна и постоянно течаща топла и студена вода. Стените на санитарното помещение не били изградени до тавана, но същото било отделено посредством текстилни преградни паравани. Височината на изградените стени била 1, 67 м. В Затвора – [населено място] имало изградена и обща баня с тоалетна към нея, основно ремонтирана в края на 2016 г., а дейностите по дератизация и дезинфекция били извършвани редовно. Спалното помещение, в което бил настанен ищецът, разполагало с отваряем прозорец. Помещението можело да се проветрява, в него имало и достъп на дневна светлина. През исковия период в спално помещение № 7 били настанени три лица. Тези обстоятелства били потвърдени и от разпита на разпитания по делото свидетел Въз основа на доказателствата съдът приел, че твърденията на ищеца за лоши условия в спалното помещение и наличие на хлебарки и дървеници в помещението са оборени. Не било доказано и, че не е имал свободен достъп до санитарен възел с течаща топла и студена вода. Доказано било обаче неговото твърдение, че санитарният възел в спално помещение № 7 е бил наполовина изграден и не бил отделен, което създавало лоши битови условия за обителите му, още повече, че те нямали столова в затвора и се хранели в същото помещение. Поради това административният съд направил извод, че от страна на администрацията на затвора е допуснало нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, вследствие на което ищецът понесъл неимуществени вреди. Съдът по справедливост определил обезщетение за тези вреди в размер на 50 лева и присъдил обезщетението заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба. В останалата част до пълният предявен размер исковата претенция била отхвърлена. Решението на съда в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства е установено, че ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в нормални битови условия. От всички негови твърдения е доказано само това, че от тоалетната, изградена в спалното помещение, се излъчвали лоши миризми. Обстоятелството, че тоалетното помещение не е изградено със стени догоре, не подкрепя направения от съда извод, че жизнената среда е неблагоприятна и е способствала за проявата на неимуществени вреди за ищеца. Установеният битов проблем не може сам по себе си да предизвика негативните преживявания, посочени в исковата молба-психическо разстройство, безсъние и нарушен апетит, стрес, чувство за малоценност, гняв, безпокойство. Не може да не бъде отчетено, че помещението е проветряемо и в него, както и в санитарния възел, има течаща вода. Причиненият дискомфорт не би могъл да се определи като такъв със значително и интензивно въздействие върху психиката на ищеца, за да се приеме че за него са настъпили подлежащи на обезщетяване морални вреди, още повече, че дискомфортът е търпян в период от два месеца и десет дни. Поради това касационната инстанция намира, че решението в осъдителната част е неправилно и следва да се отмени ведно с осъждането за заплащането на разноски от 10 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. По същите съображения следва да се приеме, че решението на административния съд е правилно в частта за отхвърляне на предявения от К. И. иск за обезщетяване на морални вреди за разликата над 50 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева. С оглед изхода на делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за двете съдебни инстанции следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд