Решение № 520 от 12.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1807/2012 г.

Решение № 520 от 12.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1807/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Софийската окръжна прокуратура и жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Р. С. Ч. срещу присъдата от 16.07.2012 г. по въззивно нохд. № 28/2012 г. на Софийския окръжен съд, наказателно отделение, първи въззивен състав. Прокурорът поддържа, че новата присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал и упражняване правата на страна в процеса, довели до нарушение на закона. Обосновава се искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата се мотивира искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, подкрепено с конкретни доводи за ограничаване процесуални права на страна в производството, превратна оценка на доказателствените източници и неправилно приложение на закона с оправдаването на двамата подсъдими. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Ботевградският районен съд с присъда № 70/4.11.2011 г. по нохд. № 995 от 2010 г. признал подсъдимите Ж. Х. Н. и Т. Г. Й. за виновни в това, че на 18.06.2008 г. в [населено място] в съучастие като съизвършители причинили на св. Ч. средна телесна повреда и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 НК ги осъдил на 9 месеца лишаване от свобода всеки един, изпълнението на които наказания отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил общо в размер на 4 500 лева, които подсъдимите следва да заплатят солидарно на гражданския ищец със законните последици и го отхвърлил за разликата до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Присъдата, която е втора след отмяната на постановената от същия съд по нохд № 462/2009 г. с решения по въззивно нохд № 472/2010 г. на Софийския окръжен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 28/2012 г. на Софийския окръжен съд е отменена. Признал е подсъдимите за невинни да са извършили престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и ги оправдал, а предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, отхвърлил изцяло като неоснователен. Приложил чл. 109 НПК за разноските по делото. Разгледани по същество протеста и жалбата са основателни. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на новата присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. Правомощията като инстанция по същество са регламентирани в чл. 334 НПК. Решение да се отмени присъдата и да се постанови нова присъда е възможно при наличието на предпоставките по чл. 336, ал. 1 НПК, но след изпълнение на процесуалните задължения по чл. 314 НПК и на тези по чл. 107 и чл. 14 НПК. Съдържанието на съдебния акт съгласно чл. 339, ал. 3 НПК задължително следва да отговаря на изискванията на чл. 305 НПК, които в конкретния случай не са спазени. Не е достатъчно само да се направи констатация, че събраните доказателства не установяват по несъмнен начин обвинителната теза, нито да се посочи съдържанието на фактическото обвинение в обвинителния акт. Съдът е бил длъжен да изложи приетите от него фактически положения, както и да направи подробен и задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал, съдържащ данни за относими към предмета на доказване обстоятелства, да изложи подробни фактически и правни съображения и да заяви по ясен и несъмнен начин решението си по въпросите, които е следвало да реши съгласно чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. От съдържанието на оспорената присъда следва, че няма ясно формулирана фактическа обстановка, не са отстранени противоречията за конкретни факти по начин, предписан в чл. 305, ал. 3 НПК, не са подложени на внимателна и задълбочена проверка, на анализ и съпоставка всички събрани доказателства. Вместо това съдът се е ограничил в обсъждането само на представено копие (което без никакви категорични данни е определил, че е от амбулаторен журнал) и фиш за рентгенологично изследване и да заяви декларативно, че телесната повреда на пострадалия е била налице преди извършване на инкриминираното в обвинителния акт деяние. Отразеното в мотивите, че показанията на свидетелите са обсъдени с данните в тези писмени доказателствени средства (с препращане към подробно коментирано по-горе) не води до различен от направения извод, че мотивите не отговарят на изискванията за съдебен акт на инстанция по същество и не дават възможност настоящата инстанция да извърши проверка на вътрешното убеждение относно неговата формална правилност. Неизпълнението на процесуалните задължения по чл. 107 вр. чл. 305, ал. 3 НПК е основанието да се предполага, че правният извод би могъл да бъде и различен от направения. Касационната инстанция не може да извършва проверка на вътрешното убеждение по фактите, а констатираните процесуални нарушения налагат отмяна на въззивната присъда изцяло и връщане на делото на въззивния съд. При новото разглеждане освен посочените нарушения във връзка с проверката и оценката на доказателствения материал, както и относно съдържанието на съдебния акт, съдът следва да вземе предвид доводите на страните и за други нарушения на процесуалните правила, вкл. и във връзка с доказателствени искания. Въз основа на цялостна и задълбочена проверка на целия доказателствен материал да реши законосъобразно въпросите по чл. 301 НПК. Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,