Решение № 760 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2008 г.

Решение № 760 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, против Решение № 233 от 26.03.2008 г., постановено по адм. д. № 4976 по описа за 2007 г. на Административния съд - гр. София град, в частта с която е отменен РА № 2000738 от 28.06.2007 г. на ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1619 от 24.09.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер 20820 лв., по 4 броя фактури издадени от "Булгари Адверт" ЕООД, за данъчен период на м. 01 2005 г. и по един брой за м. 05 и 06. на 2005 г. и съдът е признал правото на данъчен кредит по тези фактури. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно приема, че са налице достатъчно доказателства които да обосноват реалност на доставката. Твърди още, че установеното от вещото лице движение на стоково-материалните ценности не доказва по безспорен начин наличието на реално извършена доставка. По съображения в този смисъл изложени в касационната жалба моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго по същество с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба - "Хип Ком" ООД - гр. София, чрез процесуалния си представител - адв. Чолаков, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в съдебно заседание. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. София, е отменил РА № 2000738 от 28.06.2007 г. на ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1619 от 24.09.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит на "Хип Ком" ООД гр. София, по 4 броя фактури издадени от "Булгари Адверт"ЕООД, за данъчен период на м. 01 2005 г. и по един брой за м. 05 и 06. на 2005 г. в общ размер 20820 лв. и в тази част съдът е признал правото на данъчен кредит по тези фактури. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата срещу РА и решението като необжалвано е влязло в сила. За да отмени ревизионния акт в обжалваната част ,относно отказано право на данъчен кредит по отношение на фактури издадени от "Булгари Адверт" ЕООД издадени за данъчни периоди: 1.01.2005 г. - 31.01.2005 г., 1.05.2005 - 31.05.2005 г. и 1.06.-30.06.2005 г. съдът е приел, че поначало не е доказано от данъчните органи основанието, послужило за отказ на правото на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като са допуснати нарушения, опорочаващи процедурата по връчване на искането по особения ред. Съдът е посочил, че в случая не може да бъде установено дали действително е извършено отразеното в протокол № 1759/13.03.2007 г. посещение на адреса на прекия доставчик, както и каква е била целта на това посещение, тъй като искането за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице е изготвено на 20.03.2007 г. т. е. едва седем дни след извършване на посещението. Освен това в протоколите за посещение на адреса за кореспонденция на "Булгари Адверт" ЕООД, не се съдържат данни относно имената, адреса и качеството на лицата които не са органи по приходите и които са участвали или присъствали при извършване на действията и изобщо не става ясно присъствали ли са такива лица или не, което означава че е нарушена процедурата за изготвяне на протоколи - чл. 50, ал. 1 ДОПК и след като тези протоколи не са съставени по установения ред и форма, то те не могат да бъдат приети за годно доказателство за отразените в тях действия и установените факти. Съдът е посочил и това, че не е била изпълнена и процедурата по чл. 32 ДОПК - не са приложени доказателства за публикуване на съобщението в Интернет и изпращане с обратна разписка, както и няма данни за изпратено електронно съобщение. Въпреки констатираните процесуални нарушения в ревизионното производство при връчване на искането за представяне на документи и писмени обяснения от доставчика предвид разпределението на доказателствената тежест съдът е изследвал въпроса за изпълнение изискванията на чл. 63 и сл. от ЗДДС, за признаване на правото на данъчен кредит във връзка с процесните доставки. Позовавайки се на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице прието неоспорено в производството съдът е приел за безспорно установено наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм) по издадените фактури, тяхното правилно осчетоводяване и начисление на ДДС по тях при прекия доставчик. В приетата съдебно-счетоводна експертиза е анализирано движението на процесните стоки по вид и количество, съответно от закупуването им от прекия доставчик, от предходните доставчици и съответно продажбата им на ревизираното лице. Извършена е била проверка и на счетоводното отразяване по всички синтетични сметки и аналитично движение на процесните стоки както в счетоводството на жалбоподателя, така и в счетоводството на доставчика. По делото са били представени и обсъдени от съда приемо-предавателните протоколи доказващи фактическото приемо-предаване на стоките и извършеното разплащане по фактурите. Представени са и обсъдени от съда и доказателствата свързани с техническата и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на облагаемите доставки. Вещото лице е констатирало, че доставките са осчетоводени по съответните сметки, начислен е по тях и ДДС съгласно изискванията на чл. 55 ЗДДС, разплащането по фактурите е било извършено в брой за данъчната основа, за което са били издадени фискални бонове, а ДДС е бил платен по ДДС сметка. Представени са били и фактури за наем на склад и персонал, фактури от предходни доставчици и декларация от управителя на дружеството. В тази връзка съдът е приел, че с оглед на представените в ревизионното производство доказателства и доказателствени средства, както и тези ангажирани в съдебната фаза по оспорване на РА е извършено успешно опровергаване на констатациите в РА и съдът е стигнал до извода, че се касае до реални доставки, за които са спазени изискванията за признаване на правото на данъчен кредит, поради което е отменил РА в тази част. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с релевантните по спора факти и обстоятелства и при правилно прилагане на приложимите материално- правни норми. В подробни и обосновани мотиви съдът е изложил своите съображения поради които е стигнал до извода за незаконосъобразност на РА в обжалваната част и тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че неспазването на процедурните правила по ДОПК - чл. 32 и чл. 50 и допуснатите нарушения във връзка с връчване и прилагане на съобщенията дават основание да се приеме, че тези действия не са извършени и лишават протоколите от тяхната доказателствена сила и като така органът по приходите неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, за да откаже правото на данъчен кредит. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице. Поначало констатациите в РА за липса на начисляване се основават единствено на това, че доставчикът не е намерен на адреса. Както съдът правилно е посочил, това обстоятелство не обосновава факта, че действително липсва начисляване на данъка от прекия доставчик, както и че липсва доставка. Поначало констатациите в РА за липса на доставка и начисляване на ДДСв счетоводството на доставчика се основават единствено на това, че той не е намерен на адреса и не са представени в срок изисканите документи и писмени обяснения. Това обаче не обосновава факта, че действително липсва начисление на данъка при прекия доставчик, както и че липсва доставка. Въпреки че фактическите констатации за липса на начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика "Булгари Адверт" ЕООД и за липса на доставка са изградени единствено на факта на ненамиране на доставчика на посочения адрес, данъчният субект е този, който следва да докаже, че данъкът е начислен от неговия доставчик по реално осъществена доставка. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и начисляването на данъка в счетоводството на доставчика според изискването по чл. 64, ал. 1, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС. В случая тези факти са изследвани от съда и са доказани както с представените доказателства, така и със заключението на вещото лице. Последното е извършило проверка в счетоводството на доставчика, проверило е хронологични и аналитични счетоводни регистри за данъчния период и дава заключение, че счетоводството на доставчика е водено редовно и при спазване на изискванията на ЗСч и утвърдения индивидуален сметкоплан, при правилно отразяване на стопанските операции в счетоводните регистри. Вещото лице е извършило и анализ за движението на стоково-материалните ценности по процесните доставки. Заключението е прието неоспорено в производството и правилно е кредитирано от съда, който го е преценил заедно с останалите доказателства по делото. Във връзка с извършения цялостен анализ на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до обоснования извод за реалност на доставките документирани с фактурите издадени от "Булгари Адверт"ЕООД и наличие на кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС, за признаване на правото на данъчен кредит във връзка с тези доставки. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски в полза на ответника "Хип Ком" ООД в размер на 1 50 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,