Решение № 655 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2015 г.

Решение № 655 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 2045 от 16.12.2014 г. постановено по адм. д. № 606/2014 г. с което по жалба на ЕТ "Любослав Коюнджийски-Вени", представляван от Любослав Коюнджийски с което по жалба на ЕТ "Любослав Коюнджийски-Вени", представляван от Любослав Коюнджийски е отменено уведомително писмо (УП) за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-1100/1518/30.07.2014 г. на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта, в която е определена редукция в размер на 13% за закъснение при подаване на заявлението и е намалено финансовото подпомагане с 13 по СЕПП с 5397,22 лв., по НДДП с 421,82 лв., по НР1 с 2034,03 лв. и по НР2 с 144,09 лв., и по НДЖ1 с 1275,64 лв. Със същото решение ДФЗ е осъдено да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 650 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - ЕТ "Любослав Коюнджийски-Вени", представляван от Любослав Коюнджийски чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Претендират се разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пред административния съд е обжалвано посоченото по-горе уведомително писмо в частта на извършената редукция с 13% от одобрената за получване субсидия по заявените мерки за подпомагане. Фактическите констатации в УП е, че заявлението за подпомагане е получило входяща регистрация на 2.06.2009 г., а крайният срок за подаване на заявленията е 15 май 2009 година. Правното основание за наложената редукция е чл. 12, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. Административният съд е приел, че УП е издадено от компетентен орган, както и че са безспорни констатациите относно размера на недопустимата за подпомагане площи, установени при проверката на място. След преценка на доказателствата по делото, административният съд е установил, че жалбоподателят е подал заявление за регистрация по образец на 15.05.2009 г., поради което е спазил срока и не му се следва редукция на оторизираните суми за подпомагане. Съдът се е позовал на чл. 2, ал. 2 от Наредбата в приложимата й редакция ДВ, бр. 22 от 2009 г., посочвайки, че общото заявление за подпомагане включва заявлението за регистрация и заявлението за подпомагане. Въз основа на данните по делото, съдът е приел, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане в срок, по което е получил УИН. Съдът е отбелязал, че въпреки неговите указания, ответникът не е представил заявлението на жалбоподателя от 2.06.09 г. По тези съображения, съдът е отменил УП в обжалваните му части. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е анализирал обективно събраните по делото доказателства, въз основа на който анализ е приложил правилно материалния закон. Измежду документите в изпратената по делото административна преписка не се съдържа заявление за подпомагане, подадено от жалбоподателя на 2.06.09 г. Напротив, налично е в преписката заявление за входяща регистрация 2009, № 01/030709/24724 от 15.05.2009 г. Видно от формуляра и по конкретно от текста под израза "Форма за юридически лица" в титулната му е, че заявлението за плащания на площ ще се счита за подадено само след като се удостовери с подпис/печат съгласието на заявителя с разпечатаните данни от ИСАК. Непосредствено след приложенията към заявлението следва и Общо заявление за плащания на площ 2009, което е със същия номер на входяща регистрация № 01/030709/24724, но в него не е посочена дата на подаване, но се състои от 10 страници подписани и подпечатани от заявителя. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В конкретния случай, в тежест на ДФЗ е било да докаже, че общото заявление за плащания на площ 2009 е подадено от жалбоподателя на 2.06.2009 г., което е останало недоказано. По делото се намира извлечение от ИСАК (лист 63), в който с големи букви е записано "УРН и входящ номер на общото заявление за подпомагане" с вх. № 16280210/2.06.2009. Също така обаче по делото се намира и друго извлечение от системата ИСАК (лист 62) със същия запис върху него с главни букви, но за вх. № 15930698/15.05.2008 г. При наличието на посочените два документа, изходящи от ответника, в негова тежест е било да докаже, че под входящия номер от 2.06.2009 г. стои именно заявлението за подпомагане за 2009 г., в който смисъл ответникът не е ангажирал доказателства по делото. При тези данни, съдът основателно е преценил тази констатация на административния орган за необоснована и невярна. След като не е установено закъснение в подаването на общото заявление за подпомагане, съдът правилно е приложил материалния закон приемайки, че не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата и отменяйки УП в частта относно направената редукция в размер на 13% на оторизираните суми за подпомагане по заявените схеми. Решението като правилно следва да се потвърди. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 500 лева, за които са налице доказателства за плащането им като адвокатски хонорар. Воден т горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд