Решение № 14289 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2011 г.

Решение № 14289 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Стоянов, в качеството му на изп. директор на "Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис" АД, срещу решение № 22 от 3.01.2011 г. по адм. дело № 7729 по описа за 2010 г. на административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 21001000229 от 9.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен с решение № 1337 от 7.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Ирина Кирова. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу РА № 21001000229 от 9.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен с решение № 1337 от 7.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 26.06.2009 г. - 31.10.2009 г. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 14 000.00 лв. по три броя фактури, № 202, № 203 и № 204 от 10.06.2009 г., издадени "Палмифуд" ООД, на основание чл. 74, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че предмет на доставките, които материализират тези фактури е движимо имущество, машини, съгласно договор за покупко-продажба на заложено имущество по чл. 37 от ЗОЗ от 10.06.2009 г. и три броя договори от 10.06.2009 г., сключени между посочените търговци. Те са посочени в регистрационния опис на наличните активи от 6.08.2009 г., като същият е включен в СД по ЗДДС за м. 07.2009 г. В хода на ревизията е установено, че дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 100, ал. 1 от закона, на 22.07.2009 г. и му е издаден акт за регистрация от 5.08.2009 г. В този акт изрично е посочено, че е налице основание за регистрация по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и дружеството е било длъжно да подаде заявление в 14-дневен срок, считано от 26.06.2009 г., датата на вписване в търговския регистър на извършената апортна вноска в капитала на дружеството. В РА е прието, че дружеството не е представило регистрационен опис на наличните активи в 7-дневен срок, като горестоящият административен орган в решението си при административното обжалване е приел, че следва да се приложи нормата на чл. 132, ал. 4 от ЗДДС поради настъпило обстоятелство по чл. 10, ал. 1 от ЗДДС, респ. срокът, в който е следвало да се подаде опис на наличните активи е 14-дневен. Същият започва да тече от датата на вписване на обстоятелството по извършеното апортиране, респ. за дата на регистрацията, и изтича на 10.07.2009 г., към която дата ревизираното лице е било длъжно да подаде опис на наличните активи. Решаващият съд обосновава извод за законосъобразност на обжалвания РА, като е приел, че нормата на чл. 74 от ЗДДС, в която са уредени предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит по отношение на наличните активи, изисква те да са в условия на кумулативност. Според него след като е предвидено изключение от общото правило по чл. 70 от ЗДДС и като е дадена възможност за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък преди датата на регистрация на лицето за закупени, придобити по друг начин или внесени активи, които са налични към датата на регистрацията, то императивните изисквания на тези разпоредби на чл. 74 и чл. 75 от ЗДДС следва да бъдат изпълнени. Срокът за подаване на опис на наличните активи се явява императивно установен, същият е преклузивен и е в полза на данъчния субект, което означава, че описът може да бъде подаден преди датата на регистрацията, но не и след изтичането на този, визиран в чл. 74, ал. 2, т. 3 и чл. 132, ал. 4 от ЗДДС. След като безспорно е установено това обстоятелство за пропускане на срока, то според съда, ревизираното дружество не може да упражнява право в разрез с императивна законова регламентация за начина, по който законодателят е предвидил това да се осъществява. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като спорът е изяснен от фактическа страна и е направена преценка относно приложимите и приложените правни разпоредби. Както касаторът изрично заявява, основният спорен момент е дали неспазването на един кратък срок може да постави в обективна невъзможност данъчнозадълженото лице да упражни в пълен размер законовоопределени му права. Очевидно по този начин безспорно се установява, че не е налице предпоставката по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит и конкретно изискването описа на наличните активи да бъде подаден в определения от закона срок, този по чл. 132, ал. 4 от ЗДДС. Касационното възражение, което е направено и в първоинстанционното производство, е относно неправилно прилагане на данъчноправни разпоредби по начин, който противоречи на практиката на Съда на Европейските общности (сега СЕС) и конкретно до ограничаване на правото на данъчен кредит с преклузивни срокове, които правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването му. Съдът е отговорил на това възражение, което се споделя, а именно, че съгласно т. 59 от преамбюла на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, държавите - членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои фирми на неплащане или избягване на данъка, като за държавите членки е предвидена възможност в чл. 273 от Директивата да налагат други задължения, които считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Следва да бъде направено уточнение, че обсъжданият срок не се явява такъв непосредствено свързан с упражняването на правото на данъчен кредит, а е срок обуславящ реализирането на един от елементите на данъчния състав на чл. 74, ал. 2 от ЗДДС, този по т. 3, в която разпоредба са уредени материалноправните предпоставки за възникването на самото право на данъчен кредит. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна, на която са присъдени такива в първоинстанционното производство, което от своя страна е в изпълнение на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение