Решение № 14659 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5242/2010 г.

Решение № 14659 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5242/2010 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по глава десета, чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на БГ "Енержи" АД София срещу решение № КЗЗ-5/15.10.2009 г. на Комисията по земеделие при Министерство на земеделието и храните, с което на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗОЗЗ и във връзка с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, чл. 48б, ал. 1, т.. т."е" и "ж", подточка 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е отказано да се утвърди площадка за проектиране и да се промени предназначение на земеделска земя, собственост на дружеството от Х категория за изграждане на обект"Жилищни нужди и обществено обслужване" в землището на гр. Каварна имот № 35064.. 50.77. Твърди се, че оспореният акт е необоснован, немотивиран и издаден в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на закона. Издалият го административен орган се бил позовал на законни разпоредби, които не са в сила близо година и половина преди издаването му. Разпоредбата на чл. 48б от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. била отменена с ДВ, бр. 46/22.04.2008 г., а акт е издаден след това на 15.10.2009 г. Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима процесуално. По същество, по наведените в жалбата доводи за неправилност, свързани с нарушение на материалния закон, процесуални норми и необоснованост Върховният административен съд установи от фактическа и правна страна следното: Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за опазване на земеделската земя - Комисията за земеделски земи при МЗХ, в кръга на правомощията й и във връзка с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ и чл. 48б от Наредба № 7/2003 г., ал. 1, т. т. "е" и "ж" от същия. Видно обаче от ДВ, бр. 46, цитираните разпоредби от Наредбата са отменени на 22.04.2008 г. След като решението е от 15.10.2009 г., това означава, както твърди и жалбоподателят, че цитираната разпоредба е отменена година и половина преди това, поради което е и неприложима към момента на издаването му. Освен посочените отменени разпоредби от Наредбата за издаване на акта в него е посочен като основание и чл. 124, ал. 3 от ЗУТ. Според същия изработването на подробни устройствени планове може да се възлага и от заинтересовани лица след разрешение от кмета на общината, а в случаите на ал. 4 след разрешение от областния управител, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Така посочена, без допълнителна мотивация, не може да се установи какви основания е черпел административния орган от разпоредбата, за да мотивира постановения отказ. В писмената си защита, представена в съдебно заседание, той сочи, че към момента, когато жалбоподателят е поискал разрешение от кмета на общината за възлагане изработването на ПУБ не се е легитимирал като заинтересовано лице, тъй като към този момент - 2007 г. не е бил собственик на стар имот 000219,, част от сегашен № 35064.50.77,нито е разполагал с отстъпено право на строеж. Същият е бил собственик само на УПИ 307 и 308, за които е било дадено разрешение за изработване на ПУП-ПЗ. Собствеността върху процесния имот стар № 000219 била придобита с договора от 07.01.2008 г. Върховният административен съд не възприема твърдяното в писмената защита и намира дадения отказ, съдържащ се в оспореното решение немотивиран и необоснован. Действително разпоредбата на чл. 48б от Наредба № 7 е била отменена с ДВ, бр. 46/22.04.2008 г. към момента на постановяване на отказа, поради което и същата е неприложима. Неприложима е и разпоредбата на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ. дори и при дадените разяснения в писмената защита. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е бил собственик на имоти № 307 и 308 за които е получил разрешение от кмета на общината за изработване на ПУП. В последствие с договор от 07.01.2008 г., сключен с областния управител е станал собственик и на имот, стар № 219, придаден към първите два имота. С допълнение към предписанието за изработване на ПУП от 09.08.2007 г. на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 е допуснато изменение към дадените вече предписания за изменение на УПИ 307 и 308 да се включи и съседния на тях ПИ 219. Това е в съответствие с чл. 134, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От това следва, че независимо от факта, че към към момента на първоначално даденото разрешение за изменение - 2007 г. жалбоподателят да не е бил собственик на имот № 219, изменението на плана за същия е в съответствие с цитираната правна норма, като съседен на другите два имота, собственост на жалбоподателя. При тези безспорно установени данни Върховният административен счита, че оспореното решение, съдържащо отказ да се утвърди площадка за проектиране и промени предназначението на земеделска земя, с която се засягат 75,890 дка е незаконосъобразно. Постановено е в нарушение на отменени и неприложими разпоредби. Твърдението в писмената защита, че в нарушение на Закона за устройство на черноморски бряг е извършено изработването на ПУП е неотносимо и не следва да се обсъжда, тъй като не е посочено в издадения акт. При това даденото разрешение за изменение не е отменено. При издаването на решението за отказ не се установи да е приложима разпоредбата на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ както е посочено. В подкрепа на изложеното са и намиращите се в преписката на административния орган становища от заинтересованите ведомства за липсата на пречка да се промени статута на земята и утвърди площадка за проектиране. В този смисъл е и становището на областния управител относно законосъобразното придобиване на собствеността върху земята. По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени и делото върне като преписка на административния орган за издаване на ново, в съответствие с чл. чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, чл. 40, чл. 41 от ППЗОЗЗ и съобразяване с констатациите в мотивите на настоящето решение. Водим от горното и на основание чл. 173 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение