Решение № 2596 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2017 г.

Решение № 2596 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. П. Н. от гр. А., чрез адв. Велков като процесуален представител, против решение № 1004 от 14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2806/2016 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неспазване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на община Асеновград, чрез юрк. Марчева като процесуален представител, в писмен отговор (наречен "касационна жалба") и защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Г. П. Н. срещу заповед № А-1635/07.10.2016 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на жалбоподателя е разпоредено премахването на незаконен строеж, пета категория: "Слънчев водонагревател", находящ се върху покривната конструкция на жилищна сграда с идентификатор 00702.511.66.1 по кадастралната карта на гр. А.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 във вр. с т. 31 ДР ЗУТ, представляващ част от техническата инфраструктура - водопроводната система на сградата, с чийто монтаж се променя водопроводната инсталация на жилището, което тя обслужва. Посочил е, че строежът е изпълнен без строителни книжа и в нарушение на чл. 147, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 14 ЗУТ, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, посочена като правно основание в оспорения административен акт, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда за валидност на оспорената заповед. Прието е, че административният акт е издаден при условията на заместване съгласно заповед № А-1619 от 05.10.2016 г. на кмета на община Асеновград. Същата е представена в изпълнение на дадено от съда с разпореждане от 1.12.2016 г. указание до административния орган за представяне на доказателства за отсъствието на кмета на общината за периода 06.10.-14.10.2016 г. Приложени са покана за участие и предварителна програма за годишна среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в к. к. "А." за времето от 06.10. до 08.10.2016 г. Неправилно е заключението на съда, че посочените доказателства установяват отсъствието на кмета на община Асеновград от работа на датата на издаване на оспорения акт. Отправената покана и програмата към нея по никакъв начин не доказват действителното му участие в тази среща. Непредставянето на надлежни писмени доказателства, въпреки дадените от съда указания, за отсъствието на кмета на община Асеновград за времето, за което е оправомощил зам. кмета да го замества, налага извод за липса на такива. Възражението в касационната жалба в тази насока се явява основателно. В хипотезата на заместване правомощията на титуляра могат да се упражняват в пълен обем от заместващото го лице единствено при доказана обективна невъзможност за титуляра да изпълнява възложените му със закона функции, което в случая не е установено по делото. Това прави издадената при липса на материална компетентност от зам. кмета на община Асеновград заповед нищожна. Като е приел, че същата е валиден административен акт, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което заповедта на зам. кмета на община Асеновград за премахване на незаконен строеж следва да бъде обявена за нищожна. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател се дължат направените по делото разноски в общ размер на 815 лева, от които 15 лева - внесени държавни такси, 200 лева - депозит за вещо лице и 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.02.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение