Решение № 12566 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6349/2014 г.
ВАСII отделение22.10.2014 г.докладчик т Галя Костова
Диспозитив
ПО ИСКАНЕТО с правно основание чл. 246 АПК, подадено от Цветан Стоилов Стоилов от гр. Русе, ул. "Ниш" № 10, вх. 2, ет. 4, ап. 9 и "Евросървиз" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Поморие" № 20, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя Тодор Атанасов Янев, ОТМЕНЯ решение № 233/19.02.14 г., постановено по адм. д. № 1541/12 г. по описа на Административен съд-Бургас и ВРЪЩА делото от друг състав на същия съд от началото на съдебното производство. ОСЪЖДА Национална спортна академия "Васил Левски" ДА ЗАПЛАТИ на Цветан Стоилов Стоилов от гр. Русе, ул. "Ниш", № 10, вх. 2, ет. 4, ап. 9 разноски по делото в размер на 5 лв. ОСЪЖДА Национална спортна академия "Васил Левски" ДА ЗАПЛАТИ на "Евросървиз" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Поморие" № 20, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя Тодор Атанасов Янев, разноски по делото в размер на 25 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12566 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6349/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Цветан Стоилов Стоилов от гр. Русе и "Евросървиз" ЕООД, представлявано от управителя Тодор Атанасов Янев за отмяна на основание чл. 246 АПК на влязлото в решение № 233/19.02.14 г. постановено по адм. д. № 1541/12 г. по описа на Административен съд Бургас. Ответникът Национална спортна академия "Васил Левски", представляван от юрк. Карапанов, поддържа становище за неоснователност на искането с молба да бъде отхвърлено. Ответниците Началник РДНСК Югоизточен район, "Спектър" ООД и Главен архитект на община Несебър не вземат становище. Върховният административен съд намира искането процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 вр. с чл. 247 АПК и основателно по същество по следните съображения: С решение № 233/19.02.14 г. по адм. д. № 1541/12 г. състав на Административен съд Бургас по оспорване на Национална спортна академия "Васил Левски" е ОТМЕНИЛ като незаконосъобразна Заповед № ДК-10-ЮИР-28/2.05.12 г., с която на основание чл. 216, ал. 5 /ред. ДВ бр. 33/08 г./ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Югоизточен район е отхвърлил като неоснователни жалби изх. № 2276/29.12.03 г., изх. № РД-847/31.03.04 г., изх. № РД-2867/27.11.07 г. и изх. № РД-853/26.03.09 г. на Национална спортна академия "Васил Левски" и произнасяйки се по същество на спора е ОТМЕНИЛ и оставеното в сила с нея Разрешение за строеж № 29/19.02.04 г. за "жилищна сграда" в УПИ II-794, кв. 1, м. "Акротирия", гр. Несебър, издадено от Гл. архитект на община Несебър в полза на "Спектър" ООД. Съгласно чл. 215, ал. 7 ЗУТ решението е окончателно и е влязло в сила от датата на обявяването му, 19.02.14 г. В подаденото на основание чл. 246, ал. 1 АПК искане за отмяна се твърди, че разрешената с отмененото разрешение за строеж жилищна сграда е построена и въведена в експлоатация на 15.04.2005 г. и искателите, Цветан Стоилов Стоилов и "Евросървиз" ЕООД, са придобили по силата на н. акт № 112, том ХIV, рег. № 11242, д. № 2626/2008 г. и н. акт № 90, том III, рег. № 1634, д. № 451/2005 г. собственост върху самостоятелни обекти в нея, ап. 1-1 и ап. 1-2. Въз основа на тези легитимиращи ги като собственици писмени доказателства твърдят, че отменителното разрешението за строеж на сградата решение има сила спрямо тях, пораждайки неблагоприятни правни последици в имуществената им сфера. Първоинстанционното производство, образувано на 17.07.12 г., е проведено с участието на оспорващият, Национална спортна академия "Васил Левски", Началникът на РДНСК Югоизточен район, издал обжалваната заповед, Главният архитект на община Несебър, издал разрешението за строеж и адресата на последното- "Спектър" ООД. Данните по административната преписка сочат, че сезиран с жалби от 2003 г., 2004 г., 2007 г. и 2009 г. на Национална спортна академия "Васил Левски" срещу Разрешение за строеж 29/19.02.04 г. компетентният по чл. 216 ЗУТ административен орган се е произнесъл със Заповед № ДК-10-9/20.01.10 г., с която е отхвърлил тези жалби като недопустими. Посочената заповед е отменена като незаконосъобразна в производството по адм. д. № 543/10 г. по описа на Административен съд Бургас и преписката е върната за произнасяне по същество. В развилото се след връщане на преписката административно производство по чл. 216 ЗУТ е издадена обжалваната по адм. д. № 1541/12 г. отхвърлителна оспорването по цитираните жалби Заповед № ДК-10-ЮИР-28/2.05.12 г., която с решението, предмет на искането за отмяна, е отменена с отмяна и на разрешението за строеж. Безспорно установено е, че в периода на висящност на административната преписка, приключила в срокове извън разумните такива, строежът е реализиран, въведен в експлоатация и искателите са придобили собствеността върху самостоятелни обекти в жилищната сграда. Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Отменителното административния акт съдебно решение, съгласно чл. 177, ал. 1, предл. 2 АПК действа по отношение на всички. Това решение осъществява правото на заинтересувано лице да отстрани от правния мир порочен административен акт и има конститутивно действие, състоящо се в задължението на всички правни субекти да зачетат постановената с него отмяна на административния акт. Така, с отмяната на акта правна промяна настъпва не само в отношенията между страните по делото, а и спрямо неучаствали в делото лица, в чиято правна сфера отмененият акт е пораждал правни последици. За неучаствалите в делото лица, за които тези правни последици са били положителни, отменителното решение се явява неблагоприятно. В случая разрешението за строеж, чиято отмяна е постановена с влязлото в сила решение, е имало положителна правна последица за искателите - доколкото е предпоставка за законност на сградата, в която притежават собственост. Ето защо, макар да не са участвали в делото съдебното решение има сила и по отношение на тях, въздействайки неблагоприятно върху придобитите от тях права. Обстоятелството, че тези права са безспорно доказани с представените в настоящето производство писмени доказателства, обуславя извод за основателност на искането за отмяна. При този резултат претенциите на искателите за присъждане на разноски са основателни - надлежно заявени и доказани и следва да се уважат в размер на 5 лв за първия и 25 лв за втория. Воден от изложеното и на основание чл. 248 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение