Решение № 13852 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2011 г.

Решение № 13852 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Георги Вълев Вълев от с. Арбанаси, къща № 197, общ. В. Търново, чрез адв. Иван Иванов, против Решение № 588/27.12.2010 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 813 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 1000976 от 2.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 391/23.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчен период 02 - 30.04.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 42 524,43 лв. по фактура № 1345/7.04.2009 г., издадена от Община В. Търново и са начислени лихви в размер на 4 200,24 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в игнориране на издадения РА № 1000229/16.03.2010 г. относно същия данъчен период и същата сделка, но възлагащ задължения на ЮЛ; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 20 от Семейния кодекс и не е съобразено Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ВКС. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Иванов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: По делото не е имало спор по фактите. На ревизираното физическо лице, регистрирано по избор по ЗДДС, е отказан данъчен кредит в посочения размер при придобиването на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като лицето е упражнило такова право за цялата сума на ДДС при придобиването на имота, а не само за 1/2 част от нея. Първоинстанционният съд подробно, убедително и законосъобразно е мотивирал извода си, че не е опровергана законовата презумпция за придобиване на имота в резултат на съвместен принос и че не е доказано имотът да се ползва лично от лицето или да му служи за упражняване на професия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството на последващата продажба на имота от страна на двамата съпрузи - ревизираното лице и г-жа Анелия Вълева на "Поликомерс СГ" ЕООД, представлявано от г-н Георги Вълев. Не е основателно касационното оплакване във връзка с РА с адресат посоченото дружество, тъй като с него е отказан данъчен кредит на юридическото лице за половината от сумата на ДДС при покупката на същия имот отново поради причина, че недвижимият имот е в режим на СИО. Не е оправдано оплакването за издаване на два РА относно едно и също облагане, тъй като адресатите на актовете са различни. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради липса на процесуално представителство в касационното производство Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,