Решение № 5566 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2017 г.

Решение № 5566 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. К. Б. от гр. З., обл. П., подадена чрез пълномощника адв. С. И. Жалбата е срещу решение № 3252 от 12.05.2017 г., постановено по адм. дело № 6391/2016 г. от Административен съд С.-град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-223-6500/83 от 4.02.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" С.-град (ОД на ДФЗ), изпратена чрез нотариус, за отказано второ плащане и дължимо връщане на сума по получено първо плащане по договор № 14/112/08282 от 1.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата срещу атакувания акт. Претендират се и разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" С.-град, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е било образувано по жалба на В. К. Б. срещу нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-223-6500/83 от 4.02.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - С. град, изпратена чрез нотариус, за отказано второ плащане и дължимо връщане на сума по получено първо плащане по договор № 14/112/08282 от 1.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. С оспореното решение № 3252 от 12.05.2017 г. по адм. дело № 6391/2016 г. Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесната нотариална покана е издадена в рамките на предоставената на директора на ОД на ДФЗ - С. град със заповед № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП, материална компетентност. При издаването й не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяната й. Оспореният акт бил издаден и в съответствие с приложимите специални материалноправни норми. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, на 1.11.2012 г. В. К. Б. е сключил договор № 14/112/08282 с Д. фонд "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на този договор фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 44 004,00 лв. Помощта се изплаща при условие, че бъдат извършени всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в него, анексите към него и действащите нормативни актове. Според чл. 2.2 от договора помощта следва да бъде изплатена на два етапа: първо плащане в размер на 24 446,00 лв. и второ плащане в размер на 19 558,00 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството със 7,08 икономически единици. По делото няма спор, че сумата по първия транш е изплатена. Съгласно чл. 4.4, б. е от договора, фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 9 или Наредбата), придружена с всички документи, изискуеми съгласно същата наредба. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9, при кандидатстване за второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, в съответното териториално структурно звено на ДФЗ и прилага документи съгласно приложение № 4. В приложение № 4 съответно са изброени общите, както и специфичните документи, които следва да се приложат към заявката за второ плащане. По силата на чл. 4.18 от договор № 14/112/08282 от 1.11.2012 г. второто плащане е обвързано със спазване от страна на ползвателя на условията и изискванията, уредени в договора и Наредба № 9, а именно: да изпълни всички поети съгласно приложение № 1 от договора задължения в срока по чл. 3.1 от договора и да подаде заявка за плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно Наредба № 9 документи в срока по чл. 5.1. По делото е установено, че В. Б. е подал заявката си за второ плащане на 4.01.2016 г., който е последният ден от срока, уговорен с договора. В нея са отбелязани само документите, които са приложени, а срещу тези, които не са представени - не е отбелязано нищо. След направената задължителна проверка за наличие на изискуемите документи, както и за тяхната редовност, административният орган е констатирал липсата на някои от тях. По делото е приложен контролен лист КЛРА 1 от 4.01.2016 г., видно от който в резултат на извършената по реда на чл. 25 от Наредбата проверка е установена липса и нередовност на редица общи и специфични документи, дадени в Приложение № 4. Контролният лист е подписан освен от двамата експерти, направили проверката, и от В. Б., като последният не е направил възражение относно констатираните липси и нередовности. В бизнес-плана, който е неразделна част от договора за предоставяне на финансова помощ, като специфична цел е записано преминаването към биологично производство към периода на проверка изпълнението на бизнес-плана. Тази цел изисква към момента на второто плащане и съответно със заявяването му да се представи и копие от договор за контрол по смисъла на чл. 18, ал. 3 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) с контролиращо лице, получило разрешение от министъра на земеделието и храните за осъществяване на контрол за спазване правилата на биологичното производство по реда на чл. 19 и 20 ЗПООПЗПЕС, заедно с копие от сертификационно писмо от контролиращото лице, удостоверяващо, че е проведена най-малко първа инспекция, или копие от сертификат от контролиращо лице, удостоверяващ, че ползвателят на помощта е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологични. Такъв документ е установено, че не е представен. При тези данни правилно първоинстанционния съд е приел, че липсата и/или нередовността на който и да е от изискуемите документи предпоставя отказ на административния орган да приеме заявката и да извърши второ плащане. Неоснователни се явяват доводите в касационната жалба за процесуално нарушение на съда, изразяващо се в недопускането до разпит на свидетели - служителите, проверявали документите на жалбоподателя. По делото се установява, че свидетелите са били допуснати по искане на ответника. Същите са били доведени, но са присъствали на разпита на свидетеля на жалбоподателя. Поради това съдът правилно не е допуснал същите да бъдат изслушани, като е дал възможност на ответника да доведе нови свидетели за установяване на твърдените от него обстоятелства. Ответникът се е отказал от дадената му възможност, на което същият има право. На жалбоподателя е бил допуснат исканият от него свидетел - Г. К., и същата е била разпитана, като съдът правилно не е кредитирал показанията й доколкото същите в частта им, че на 4.01.2016 г. тя и касаторът са предали пълния комплект документи в РА противоречат на събраните по делото писмени доказателства, и предвид факта, че свидетелката живее на семейни начала с жалбоподателя. По делото е приложено копие от договор за сертификация № BIO-452, сключен между "Е. И." ООД - клон България в качеството му на сертифициращ орган, осъществяващ контрол и сертификация на продукти от биологично производство и В. К. Б. на 4.01.2016 г. По делото е представено писмо № 11-450/2.11.2016 г. от Министерство на земеделието и храните, видно от което договорът е вписан в Регистъра на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин с рег. № 12164 на 6.01.2016 г., като същият е бил прекратен на 8.04.2016 г. Също така освен договор с контролиращото лице към заявката е следвало да се представи и копие от сертификационно писмо от контролиращото лице, удостоверяващо, че е проведена най-малко първа инспекция, или копие от сертификат от контролиращо лице, удостоверяващ, че ползвателят на помощта е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологични. След като договорът е сключен на 4.01.2016 г., т.е. на датата на която е подадена заявката за второ плащане, не е имало как преди тази дата да е извършена поне една инспекция, удостоверяваща, че ползвателят на помощта е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологични. Не е представено и копие от сертификат от контролиращото лице, удостоверяващо същите обстоятелства. От това може да се направен единственият изход, че изискуемият специфичен документ не е бил приложен, за което свидетелстват и другите факти по делото. Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд не е обсъдил и другите липсващи документи. След като нормативно са уредени документите, които следва да бъдат приложени към заявката за второ плащане и след като това задължение е закрепено и със сключения между страните договор, липсата и на само един от тях е достатъчно основание да се откаже второ плащане и да настъпят всички предвидени от това последици. В договора не се предвижда и възможност административният орган да даде указания при констатирани в заявката непълноти или грешки. Такава възможност е дадена в Наредба № 9, но тя се отнася до първото заявление за подпомагане, когато договор още не е сключен. При сключен договор неговите клаузи имат сила на закон за страните по него. Предвидените в чл. 26, ал. 1 от Наредба № 9 проверки, които предвиждат конкретни хипотези на удължаване на срока, както правилно е приел административният съд, съставляват проверки по същество, при която органът осъществява контрол за изпълнение на поетите от ползвателя на помощта задължения и за спазване на условията и изискванията за предоставяне на финансовата помощ. Т.е. този текст касае процедурата след извършената документална проверка по чл. 25 от Наредбата, при която не са били констатирани пропуски, и съответно не съставлява възможност за удължаване на срока и за саниране липсата на изискуеми документи. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че непредставянето на който и да било от изчерпателно изброените в приложение № 4 документи, съставлява пряко неизпълнение на поет от жалбоподателя, съгласно приложение № 1 на договор № 14/112/08282 от 1.11.2012 г. ангажимент за преминаване към биологично земеделие в срока по чл. 3.1 от договора. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Ответникът не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,