Решение № 5941 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14944/2012 г.

Решение № 5941 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14944/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Берон Консулт" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. "22-ри октомври" № 6, вх. В, представлявано от управителя Станимир Василев Длъгацев, против решение № 5442/16.10.2012 г., постановено по адм. дело № 11557/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 37-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-РД/2505/08.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и дружеството е осъдено да заплати 450 лв. разноски по делото. Наведени са доводи за неправилност на решението, по изложени подробни съображения, че срокът за произнасяне на административния орган по чл. 27 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. има задължителен характер, доколкото предпоставя допускането на проекта до класиране за субсидия, а оттам и неспазването му съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, счита същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С оглед данните по делото обосновано първоинстанционният съд е приел, че "Берон Консулт" ЕООД е подало на 15.09.2009 г. заявление за подпомагане по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с идентификационен номер на проекта 01/312/01167 и на стойност 172 660.58 лв. Съгласно заповед № 1289/31.08.2009 г. за изменение на заповед № 01-РД/714/27.04.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., е определен следващ /втори/ период на прием на заявления за подпомагане с начална и крайна дати съответно 01.07.2009 г. -15.09.2009 г. и бюджет в размер на 59 657 964.74 лв., образуван от 50% от бюджета за 2010 г., ведно с остатъка от предходния период от 35 753 400.93 лв. Според т. 2 от докладна записка вх. № 03-0416/9103/08.11.2011 г., за втория период на прием на заявления по горепосочената мярка са подадени общо 336 броя заявления за подпомагане, на обща стойност 106 936 709.10 лв., надхвърляща наличния бюджет за подпомагане. Това наложило обработването на заявленията съобразно процедурата, приложима в случаите на ограничен бюджет, по чл. 30 от Наредба № 29/11.08.2008 г., при която според извършеното класиране, на подпомагане са подлежали заявленията получили най-малко 30 точки. В тази връзка е съобразено, че заявлението на дружеството жалбоподател е оценено с 30 точки, но подредено в низходящ ред, включително с оглед момента на постъпването му, при конкуренция с останалите дружества, получили същия брой точки по критериите съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от наредбата, не е получило поисканото подпомагане, поради недостиг на предвидените за този прием средства. Поради това е прието, че законосъобразно със заповед № 03-РД/2505/08.11.2011 г. на изпълнителния директор на фонда е отказано финансиране по подаденото от "Берон Консулт" ЕООД заявление, на посоченото в нея правно основание по чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 4 и чл. 27, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. С цел установяване на релевантните за спора факти, съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установява размера на бюджета по процесната мярка за втория прием, респективно недостигът на средствата от него предвид сумите, заявени за подпомагане по заявленията, подадени в периода 01.07.-15.09.2009 г., предпоставящ извършването на класиране според броя точки, получени по критериите за оценка визирани от чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29/28.11.2008 г. и реда на постъпването им. В резултат на последното, заявлението на "Берон Консулт" ЕООД, оценено с 30 точки и подадено на 15.09.2009 г. в 18 часа, 18 минути и 28 секунди, е класирано под № 307, като поради усвояването без остатък на осигурения бюджет за втори прием е останало извън кръга на одобрените за подпомагане по мярката проекти в рамките на втория прием /последният, удовлетворен от които е № 304, оценен с 30 точки и внесен на 15.09.2009 г. в 13 часа, 38 минути и 04 секунди/. Предвид установеното от фактическа страна, съдът е направил правилни изводи, че заповедта е валидна, издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за форма според чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съобразно чл. 29, ал. 1, т. 4 от Наредба № 29/11.08.2008 г., заявлението за подпомагане може да получи пълен или частичен отказ за финансиране, включително и в случаите, като процесния, на установен, недостатъчен бюджет по мярката. Според чл. 30 от горепосочената наредба, в приложимата й редакция, когато сумата на исканата финансова помощ по предложените за разглеждане заявления за подпомагане, надхвърля наличния бюджет по мярката, заявленията за подпомагане, класирани съгласно критериите за оценка по чл. 27, ал. 2, т. 2, се одобряват в низходящ ред /ал. 1/, като за класираните по реда на ал. 1 заявления с еднакъв брой точки, за които е установен недостиг на средства, се извършва допълнително класиране по реда на приемане на заявленията за подпомагане. Между страните липсва спор и от приобщения по делото доказателствен материал се установява, че в случая е извършено класиране на заявленията, подадени в срока за втори прием по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., в което е участвало и това, внесено от дружеството жалбоподател. Същото е оценено с 30 точки, /колкото са определени и за заявителя под № 304, последно получил одобрение за подпомагане/, като с оглед на момента на постъпването му е класирано на 307 място, при което правилно административният орган е издал обжалвания пред първоинстанционния съд отказ с оглед правилото на чл. 29, ал. 1, т. 4 от Наредба № 29/11.08.2008 г. Доколкото заявлението на касатора е участвало в класирането на заявленията, подадени в срока за втори прием, определен със заповед № 1289/31.08.2009 г., за изменение на заповед № 01-РД/714/27.04.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., недоказан и неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че постановяването на заповедта след изтичане на срока по чл. 27, ал. 1 от посочената наредба, само по себе си съставлява съществено нарушение, налагащо отмяна на атакувания акт, тъй като заявлението е разгледано едва след изчерпване на бюджета по мярката за втория прием. При липсата на спор относно оценката дадена на дружеството по критериите, визирани в чл. 27, ал. 2, т. 2 от наредбата и момента на постъпване на подаденото от него заявление за подпомагане, липсва основание да се приеме, че е налице порок в класиране на заявлението му при условията на чл. 30 от Наредба № 29/11.08.2008 г., а оттам и че не са били налице предпоставките за постановяване на атакувания отказ, на посоченото в него правно основание от същата наредба. Заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ от финансиране е издадена в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което правилно административният съд е отхвърлил жалбата срещу нея. По изложените съображения, в случая не се установяват касационни основания за отмяната на атакувания съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение