Решение № 1171 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2011 г.

Решение № 1171 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Вяров Димитров, съдебен адрес гр. София, бул. "Мадрид" № 3, ап. 4 срещу решение № 3362 от 29.10.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 5950/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Димитров срещу заповед № 1901/4928/07 от 10.03.2010 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата - изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство № 273915370. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че наказателно постановление № 57346 от 02.06.2004 г. и наказателно постановление № 4701 от 20.12.2006 г. са надлежно връчени, което не съответства на доказателствата по делото, тъй като административният орган не представил доказателства за връчването им по установения нормативен ред. С оглед на това счита за неправилен извода на съда, че е доказано по безспорен начин връчването както на тези, така и на другите наказателни постановления. Сочи, че в тежест на административния орган е да докаже надлежното уведомяване на санкционираното лице. Съдът неуважил искането на касатора за събиране на доказателства, в частност за представяне на справка за постоянния адрес към датата, когато административният орган твърди, че не го е намерил на адреса. С оглед на това счита, че фактическите и правни изводи на съда са неправилни. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед и въз основа на това направил обоснован извод за нейната законосъобразност. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на касатора, за различни нарушения на Закона за движение по пътищата били издадени осем наказателни постановления. С тях му били отнети контролни точки като общия им брой достигнал 50. Шест от наказателните постановления - № 2580 от 09.05.2005 г.; № 9282 от 31.01.2006 г.; № 17654 от 17.02.2006 г.; № 358 от 05.12.2006 г.; № 11833 от 24.02.2007 г.; № 4928 от 25.07.2007 г. и № 2580 от 09.05.2007 г. били връчени лично на касатора. Наказателно постановление № 57346 от 02.05.2004 г. било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) като по делото била приложена справка от служител в Министерството на вътрешните работи, че на 14.06.2004 г. адресът на касатора бил посетен и той не бил намерен. За наказателно постановление № 4701 от 20.12.2006 г. по делото не били представени доказателства за връчване на касатора. Въз основа на това съдът приел от правна страна, че само наказателно постановление № 4701 от 20.12.2006 г. не е надлежно връчено на касатора, поради което неправилно органът приел за отнети посочените в него две контролни точки. Приел, че останалите наказателни постановления са надлежно връчени и влезли в сила, поради което с тях са отнети четиридесет и осем контролни точки, което при максимално допустими тридесет и девет прави оспорваната заповед фактически правилно мотивирана. Приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел за неоснователно твърдението на касатора за изтекла давност по чл. 82 ЗАНН, тъй като отнемането на контролни точки не е наказание. Приел, че не е налице и хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като в случая е налице изгубване на правоспособността за управление на моторно превозно средство. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Касаторът не ги оспорва, а твърди, че съдът неправилно ценил доказателствата по делото, свързани с влизането в сила на наказателните постановления, и въз основа на това направил неправилни правни изводи. Т. е. спорът по делото е досежно правилността и обосноваността на извода на съда за наличие на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Както правилно и обосновано приел в мотивите си съдът, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимия им брой и с оглед на това изгубил ли е водачът правоспособността си, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 нарушения, съответно в аналогичните текстове на отменените наредби. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила, е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно факта подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Правото на обжалване, както е известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК. От доказателствата по делото е безспорно, че шест от общо осемте наказателни постановления са връчени лично на касатора, само едно от тях е обжалвано, но то е потвърдено с влязло в сила съдебно решение. Следователно тези шест наказателни постановления - № 2580 от 09.05.2005 г.; № 9282 от 31.01.2006 г.; № 17654 от 17.02.2006 г.; № 358 от 05.12.2006 г.; № 11833 от 24.02.2007 г.; № 4928 от 25.07.2007 г. и № 2580 от 09.05.2007 г. са влезли в сила актове, които по безспорен начин установяват отнемането на четиридесет и една контролни точки на касатора. С оглед на това твърдението на касатора, че по делото не е доказано влизането в сила на всички наказателни постановления не само не е обосновано, но е и неоснователно, в противоречие с доказателствата по делото. Съдът, с оглед на доказателствата по делото, направил правилен и обоснован извод за релевантния факт - отнети контролни точки по тези наказателни постановления. Освен общото твърдение за липса по делото на доказателства за влизане в сила на включените в оспорваната заповед наказателни постановления касаторът твърди липса на доказателства досежно този факт конкретно за две наказателни постановления - № 57346 и № 4701. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът, с оглед на липсата по делото на доказателства за надлежно връчване на касатора на наказателно постановление № 4701 приел, че органът незаконосъобразно го включил в оспорваната заповед. Въз основа на това съдът правилно изключил от общата численост на отнетите контролни точки двете контролни точки отнети по това наказателно постановление. С оглед на тези мотиви на съда твърдението на касатора е неоснователно. Що се отнася до наказателно постановление № 57346, видно от приложеното по делото фотокопие е, че то не е връчено лично на Димитров. По делото, както правилно приел и съдът, е приложена докладна записка на служител в Министерството на вътрешните работи, в която е посочено, че на 14.06.2004 г. адресът на касатора е посетен, но лицето не е намерено. Този факт дал основание на съда да приеме, че процедурата по връчване е изпълнена в съответствие със закона. За да бъде приет от съда за правно релевантен даден факт, е необходимо да бъде установено по надлежния ред, че той се е осъществил по начина, по който е предвиден в хипотезата на приложимата правна норма. Безспорно е, че законодателят - с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, е предвидил и друг способ за връчване на наказателното постановление освен личното връчване, визирано в ал. 1 на същия текст. Безспорно е също, разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. От доказателствата по делото е видно, че на 14.06.2004 г. касаторът не е намерен на посочения от него адрес. Няма обаче никакви доказателства, че адресът му е неизвестен. Напротив, видно от приложените по делото фотокопия на наказателните постановления № 9282 и № 17654, които са връчени лично на касатора, вписаният в тях адрес е идентичен с този, на който е търсен за връчване на наказателното постановление и на който не е намерен. Действително, фактически е възможно към 14.06.2004 г. касаторът да е напуснал адреса и към датата на връчване на другите две постановления - м. февруари и м. юли 2006 г., отново да е на същия адрес, но по делото няма доказателства, че към 14.06.2004 г. адресът му е бил неизвестен. Видно, от така установените по делото факти, не може да се направи извод, че наказателно постановление № 57346 от 02.05.2004 г. е връчено надлежно на касатора при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. С оглед на това изводът на съда, че същото е породило правни последици, е неправилен. Този неправилен извод на съда обаче не се е отразил на правилността на неговия краен извод, тъй като с наказателно постановление № 57346 са отнети седем контролни точки. При отнети на касатора по оспорваната заповед петдесет контролни точки, при незачетени от съда две контролни точки по наказателно постановление № 4701 остават четиридесет и осем контролни точки. При незачитане и на отнетите с наказателно постановление № 57346 седем контролни точки на касатора остават отнети четиридесет и една контролни точки, които са над максимално допустимия брой по закон - тридесет и девет. Това прави извода на съда за наличие на елементите на фактическия състав на чл. 157, ал. 4 ЗДвП - отнемане на всички контролни точки и изгубване на правоспособността, и на елементите на фактическия състав на чл. 171, т. 4 ЗДвП - невръщане доброволно на свидетелството за управление, за правилен и обоснован. Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания макар и частично основателни по отношение на наказателно постановление № 57346 не са довели до неправилност на обжалваното съдебно решение. При правилност на крайния извод на съда досежно фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд