Решение № 642 от 8.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1992/2012 г.

Решение № 642 от 8.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1992/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият С. С. чрез своя защитник е поискал от ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) да бъде проверена правилността на осъждането, постановено от съдилищата в Сливен, от районния съд-като първа инстанция, от окръжния - като втора. Първоинстанционната присъда - 823 от 27 септември 2011 г. по нохд № 1047/2011 г., е за управляването от С. на 26 март с. г. на мпс (лек автомобил) с концентрация на алкохол в кръвта 2,15 промила-престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с 3-годишен изпитателен срок, както и с лишаване от право за управление на мпс за 2 години и 2 месеца. Второинстанционното решение - 47 от 8 май 2011 г. по внохд № 113/2012 г., е за потвърждаване на присъдата след жалба също от сега обжалвалия. Според отправеното искане за възобновяване, и първоинстанционният, и второинстанционният съдилища са имали основанието да оправдаят С., но не са го направили в нарушение на процесуалните правила за тяхната дейност; иска се оправдаване на осъдения още във ВКС. В съдебното заседание на касационната инстанция участие е взел само прокурорът от Върховната касационна прокуратура, който е за отхвърляне на искането като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Ако то наистина беше резултат от процесуални нарушения при доказване на обвинението, както се твърди в искането за възобновяване на делото, решението на ВКС и без друго не би могло поначало да бъде за оправдаване на осъдения (орг. от чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК). Претенцията за нарушения на процесуалния закон се явява обаче голословна. Вярно е, че при обсъждане на доказателствата и мотивите на съдилищата звучат до голяма степен декларативно, но така или иначе ВКС няма как да не се съгласи с изводите, които са направени в смисъл, че опитът на С. да обори обвинението относно авторството на деянието е останал неубедителен. Ръководен от изложеното и като не намери друго, поради което по своя инициатива да отмени или измени въззивното решение, ВКС-I наказателно отделение съответно с приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК