Решение № 9902 от 19.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, против решение 1426 от 06.03.2023г., постановено по адм. д. 5619/2021г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена по жалбата на Д. Величкова заповед РА 50 179 от 01.04.2021г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация /ПУП ПР/ на УПИ ХХ -236, кв. 5б, м. с. Бистрица и изменение на план за улична регулация в участъка от о.т. 332в до о.т. 333б с цел да не се отчуждава част от имота на жалбоподателката от първата инстанция. С решението административната преписка е върната за ново произнасяне на административния орган и Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че съдът не е отчел, че макар за жалбоподателката в първата инстанция да е възникнала възможност за изменение на действащия ПУП, поради изтекли срокове по чл. 208 ЗУТ, то представеното предложение за изменение не съответства на законовите разпоредби, тъй като предвижда отпадане на единия тротоар на предвидената по плана улица, което е в противоречие със закона и би създало опасност за пешеходците. Поради това посочва, че мотивираното предложение за изменение противоречи на чл. 75 ал. 3, чл. 80ал. 1 и ал. 5 т. 1 ЗУТ в противовес на приетото от съда. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Величкова, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилното приложение на материалния закон. Приел е, че са допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК и заповедта е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за спора. Приел е, че заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като планът, по който е предвидена улицата, чието изменение се иска, РП от 1998г. е бил нецелесъобразно изготвен, тъй като предвидил отнемане на площ за улица само от имота на жалбоподателката, но не и реципрочно от имота, находящ се от другата страна на улицата, като така са влошени показателите за застрояване на имота на жалбоподатлеката. Посочил е и че не е спорно между страните, че действия по отчуждаване и реализиране на така предвидената улица не са извършвани и съответно са изтекли сроковете по чл. 208 ЗУТ, в които може да се иска изменение на плана. Посочил е, че с отправеното предложение е поискано стесняване на улицата, при което тя пак да остане двупосочна, но с две платна от по 2,25м. и един тротоар от 1,5м., като вторият тротоар да отпадне, а не както по плана от 1998г. е предвидена с две платна от по 3м. и два тротоара от 1,5м. Посочил е, че искането е отправено на основание и за приложение на изключението по чл. 80 ал. 2 от Наредба РД 02-20-2 от 2017г. за планиране и проектиране на комуникационно транспортната система на урбанизираните територии и макар да не съответства на посочената разпоредба, поради отпадането на тротоара, то с една лека корекция може да се отстрани, като на мястото на отпадащия тротоар се предвиди пешеходна алея /т.е. такава, която да е на нивото на платното/. Приел е, че административният орган е можел да отстрани това несъответствие с разпоредбите като даде указания на жалбоподателката за преработване в очертаната насока и недаването на такива указания е съществено нарушение на административно производствените правила. Достигнал е до извод, че след като РП от 1998г. не е приложен и не е извършено отчуждаване и не е реализирана улицата и в тази връзка в собствения й имот незаконосъобразно е разположен и стълб на електроснабдяването, то тя търпи неправомерно ограничаване на собствеността в разрез с целта на ЗУТ. Посочил е, че след като ответника не е приложил плана от 1998г. и не е приел нов такъв, то то неоснователно ограничава собствеността на заявителката. Приел е и че улицата по плана от 1998г. не е отразена в ОУП на София от 2009г., както и че ОУП предвижда по голям процент застрояване за зоната, в която е имота й, което обаче тя не цели, тъй като не иска изцяло отпадане на улицата, а само намаляването й по размер. По тези съображеня е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е неправилно. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП или за одобряване на изменение на ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗУТ Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а съгласно ал. 2 на разпоредбата Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135 ал. 1 с представена скица предложение по ал. 2 на разпоредбата, като преценката в тази предварителна процедура е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен (в конкретния случай е). При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване не съответства на изискванията за устройство на територията в противоречие с приетото от първоинстанционния съд. В случая е поискано да се допусне изменение на ПУП изменение на план за регулация на УПИ ХХ 236 по плана на с. Бистрица с цел да се измени уличната регулация на улица, граничеща с имот от о.т. 332в до о.т. 333б /всъщност 332б - в заповедта е допусната очевидна фактическа грешка, за отстраняването на която има ред, като тя не се отразява на законосъобразността на оспорения акт/, кв. 5б. По действащия в момента план от 1998г. улицата от о.т. 332в до о.т. 332б е предвидена като двупосочна улица с ширина на пътното платно 5м. и два тротоара съответно по 1,5м. С исканото процедиране на изменението е котирано пътното платно с ширина от 4,5м. и с един тротоар, като в мотивираното предложение е предвидено да се премахне южния тротоар. Неправилен е извода на съда и че при издаване на оспорения отказ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно че административният орган след като е установил, че мотивираното предложение не съответства на законовите изисквания по устройство на територията е можел да даде указания да се преработи предложението. Административният орган се произнася в рамките на сезирането си, което в случая е и сторил, а указания може да дава за отстраняване на непълноти в документите, но не и да подменя волята на заявителя. Предвид очертаните по горе параметри на мотивирано предложение настоящият състав намира, че то не съответства на правилата и нормите по устройство на територията. В съответствие със закона в оспореният пред АССГ отказ е прието, че отправеното мотивирано предложение противоречи на чл. 80 ал. 2 ЗУТ. Този извод се потвърждава и от приетите по делото доказателство, включително СТЕ. За малки населени места в посочената разпоредба е предвидено допускане обслужващите улици да бъдат с ширина 6м., като пътното платно в тези случаи да бъде с ширина 4,5 м., но това се отнася само за улици без предвидени тротоари, а в случая мотивираното предложение не предвижда това, а предвижда отпадане само на единия тротоар и запазване на другия, което е пък в противоречие и с разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 ЗУТ. Т.е. мотивираното предложение така както е представено от заявителката не отговаря на нормите по устройство на територията, съответно не са били налице предпоставките за издаването на положителен акт, поради и което постановеният отказ е в съответствие със закона. На следващо място в случая преценката за съответствие с ОУП е неприложима, тъй като ОУП според чл. 77 ал. 2 ЗУТ се определя първостепенна улична мрежа, а безспорно и установено от доказателства спорната улица не е от първостепенната улична мрежа, а е от типа на обслужващите улици, второстепенната улична мрежа, VI клас, и съответно не е предмет на ОУП. Поради и това преценката досежно законосъобразността на отказа следва да бъде извършена по критерия за съответствие на предложението само с нормите и правилата по устройство на територията, доколкото ОУП е неприложим и не отразява улици от вида на оспорената. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че при издаването на оспореният отказ за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП в производството по чл. 135 ал. 3 ЗУТ пред първата инстанция, не са допуснати приетите от АССГ съществени нарушения на административно производствените правила. Намира и че оспореният отказ е издаден в съответствие със законовите разпоредби в противоречие с приетото от съда, като изложените в обжалваното съдебно решение мотиви относно незаконосъобразност на отказа не почиват на правни установявания, а на житейски разсъждения на съда. Поради и това е неправилен извода формиран в съдебното решение за незаконосъобразност на оспореният отказ. По изложените съображения оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърля жалбата на Д. Величкова срещу заповед РА 50 179 от 01.04.2021г. на главния архитект на СО. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде определено в общ размер за двете инстанции от 200 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В тази връзка е неоснователно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, поради което същото не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд