Решение № 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г.

Решение № 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. за с. п., [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт Р. Р. и на К. В. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. И., срещу въззивно решение от 01.03.2010 г. на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 779/2009 г., с което е потвърдено решение № 705 от 24.11.2009 г. на Шуменския районен съд по гр. д. № 2874/2009 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. В. К. срещу А. за с. п. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като за двадесет от констатираните нарушения наказанието е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ. За последното нарушение този срок е спазен, но то само по себе си не може да се квалифицира като системни нарушения на трудовата дисциплина и да обоснове налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". В първоинстанционното производство е указано на ищеца, че следва да докаже оставането си без работа след уволнението, поради което събраните в тази насока доказателства във въззивното производство трябва бъдат изключени от доказателствата по делото. По тази причина е неоснователен искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ. Жалбоподателят А. за с. п., [населено място], е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като за двадесет от констатираните нарушения наказанието е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ. Това е така, защото за начало на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ следва да се приеме моментът, от който субектът на дисциплинарната власт - изпълнителният директор на А. за с. п. е открил извършените нарушения на трудовата дисциплина. Този момент в случая е 24.06.2009 г. когато е изпратен докладът от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Шумен за извършените нарушения от ищеца на изпълнителния директор. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на 28.07.2009 г. Жалбоподателят К. В. К. е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че не е доказано оставането му без работа за исковия период, част от който е изтекъл след подаването на въззивната жалба. С определение № 1296 от 15.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 01.03.2010 г. на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 779/2009 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, както и по процесуалноправния въпрос за допустимостта във въззивното производство на доказателства за нововъзникнали обстоятелства - относно оставането на ищеца без работа за последващ период, който е решен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 1014 от 23.12.2009 г. по гр. дело № 221/2009 г. на ВКС, III г. о. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. Според разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. Сроковете за налагане на наказанията са два - двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2 - месечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат. По въпроса, повдигнат от касатора - ищец, е постановено решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 1014 от 23.12.2009 г. по гр. дело № 221/2009 г. на ВКС, III г. о. Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС това решение имат задължителен характер. Според него в случаите, при които периодът на претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ като материално основание на този иск се формира в хода на делото обстоятелствата по основанието на иска, които са настъпили след провеждане на заседанието по чл. 143 ГПК, не могат да бъдат преклудирани от него, нито за тях е необходимо ищецът да поддържа отделно, последващо твърдение и обосновка като нововъзникнало обстоятелство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата на А. за с. п. за основателна поради следните съображения: В разглеждания случай е безспорно установено, че нарушенията на трудовата дисциплина на ищеца са били установени за периода 27.02.2009 г. - 30.04.2009 г. от комисия, назначена от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Шумен. Изпълнителният директор на А. за с. п. е узнал за тях от доклад на директора на ДСП - Шумен с вх. № 242 - 1474/24.06.2009 г. От този момент е започнал да тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ и към момента на връчване на заповедта за уволнение - 28.07.2009 г. не е бил изтекъл. Обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ са изискани от ищеца със заповед, получена от него на 30.06.2009 г. Заповедта за уволнение е издадена за нарушения на трудовата дисциплина, описани в двадесет и една точки. Това са нарушения на отчетността за маршрутите и разписанията за движение на автомобила и при изготвянето на пътните листове за извършените курсове. Установено е по делото от показанията на свидетелите Г. М. и М. М., че процесните нарушения са извършени. Ето защо следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - работникът е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. Ето защо дисциплинарното уволнение на ищеца е законно. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение в частта относно исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила, в частта относно иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ. Според изхода на спора на касатора А. за с. п. трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 320 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.