Решение № 15883 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10619/2013 г.

Решение № 15883 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10619/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Николай Христов Тонев от гр. Гоце Делчев, подадена чрез адв. Павел Занев, срещу решение № 8045 от 11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2342/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, оспорва касационната жалбата като прави искане оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, втора колегия като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд (ВАС) е отхвърлил като неоснователна жалбата на Николай Христов Тонев от гр. Гоце Делчев срещу заповед № К-14013 от 20.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, за извършени две нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебните задължения, вменените му с типова длъжностна характеристика рег. № К-13003 от 26.11.2010 г., като не е създал правилна организация за изпълнение и прилагане на чл. 205 от Инструкция рег. № Iз-223 от 13.02.2010 г., изменена и допълнена с Инструкция рег. № Iз-1979 от 29.07.2011 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР, в резултат на което в РУ "Полиция" - Гоце Делчев постъпващите явни материали не са били регистрирани в електронните регистри или на хартиен носител по реда на постъпването им и не се е водила тетрадка Приложение № 4 за полицейските инспектори от "Пътен контрол", група "Охранителна полиция", както и за времето от 18.10.2011 г. - 28.03.2012 г. не е упражнил контрол върху подчинения му служител инспектор Калин Калинов - да му докладва в срок резултата от извършена проверка по възражение с вх. № 0067 от 21.10.2011 г., възложена с резолюция от 18.10.2011 г. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед, правното основание за налагане на наказанието е чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР. Съдът, въз основа на подробен анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства е приел оспореният пред него административен акт за правилен, тъй като при издаването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. Ето защо, съдът е отхвърлил жалбата на Николай Христов Тонев срещу процесната заповед и го е осъдил да заплати направените, от другата страна, разноски. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за липса на отменително основание спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. С оглед нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, както правилно е установил първоинстанционният съд, дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. По този начин законът дава възможност на лицето да се защити пред административния орган, като даде обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят Николай Христов Тонев е депозирал в хода на дисциплинарното производство писмени обяснения на 14 септември 2012 г. (л. 125 от първоинстанционното дело), както и допълнителни такива на 22 ноември 2012 г. (л. 124 от същото дело). След като на касатора е предоставена възможност да се защити пред административния орган като даде обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения, респ. за които дисциплинарно-наказващият орган му е наложил процесното наказание, то изложените от него в този смисъл оплаквания, пред настоящата инстанция, са неоснователни. Недоказано е и следващото твърдение на касатора относно липсата на задължения да изисква от подчинения му служител - инспектор Калин Калинов да докладва в срок резултатите от извършената проверка с вх. № 0067 от 21 октомври 2011 г., възложена му с резолюция на 18 октомври 2011 г. Правилни са изводите на инстанцията по същество, че в продължение на повече от пет месеца главен инспектор Николай Тонев, в качеството му на началник на РУ "Полиция" - Гоце Делчев не е осъществил контрол върху лицето, на което е възложил да извърши проверка и да представи справка с мнение. По делото е приложена и приета типова длъжностна характеристика с рег. № К-13003 от 26 ноември 2010 г. С нея, както и с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР са създадени задължения на държавния служител да осъществява контрол върху работата на подчинените му, като следи стриктно за служебната дисциплина и изпълнение на поставените професионални задачи. За това първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи за наличие на задължение за осъществяване на контролно-ръководни функции, както и че неизпълнението на правата и задълженията му по длъжностна характеристика и определени в ЗМВР и Правилника за приложението му, правилно са определени от решаващата съдебна инстанция като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР. С оглед горното и при липсата на визираните касационни оплаквания, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - отхвърлена. При този изход на правния спор, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. Касационният жалбоподател Николай Христов Тонев следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Ръководен от изложеното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав