Решение № 10441 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14378/2018 г.

Решение № 10441 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14378/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото от Р. Динолова искане за отмяна на влязлото в сила решение № 269 от 9.06.2015 г. по адм. дело № 291/2015 г. на Административен съд - Плевен, потвърдено с решение № 4353 от 13.04.2016 г. по адм. дело № 8188/2015 г. на Върховния административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането и с допълнителни молби заявителката поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което иска да се отмени влязлото в сила решение на Административен съд – Плевен и делото се върне за ново разглеждане по същество. Ответникът по искането за отмяна – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Плевен, представя писмено становище, в което поддържа, че искането е неоснователно, т. к. не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, приема следното: С решение № 269 от 9.06.2015 г. по адм. дело № 291/2015 г., Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на Р. Динолова против решение № 12/6.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № МП-54054/3.11.2014 г. на ръководител Пенсионно осигуряване, с което на Р. Динолова е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът е установил, че с разпореждане № МП-54054/03.11.2014 г., пенсионният орган е отказал да отпусне на Р. Динолова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, по съображения, че лицето към датата на заявлението - 30.09.2014 г., не отговаря на изискването да има минимум 15 години стаж от втора категория труд. Решението е мотивирано с незачитането от органа на положения от лицето Р. Динолова труд на длъжност "санитар" в катедра "Психиатрия" в УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД гр. Плевен през периода 1.01.1986 г. - 30.09.2014 г. като такъв от втора категория. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ – Плевен не е намерил основания да ревизира разпореждането, поради което с оспореното пред Административен съд – Плевен решение от 6.03.2015 г. по същество го е потвърдил. Административният съд е констатирал, че съгласно удостоверение изх. № Д-800/16.10.2014 г., за периода 1.01.1986 г. -1.10.2000 г. жалбоподателката е работила на длъжност "санитар", като изрично е отбелязано, че това е при условията на трета категория труд. Според удостоверение изх. № 8397/17.10.2014 г., Р. Динолова е работила за периода 1.10.2000-16.03.2013 г., като санитар, уволнена е на 16.03.2013 г., и е възстановена с решение на Окръжен съд - Плевен № 26/16.01.2014 г., като е започнала отново работа на 18.07.2014 г. Административният съд е приел от правна страна, че в Правилника за категоризиране на труда при пенсионирате, релевантен до 1.01.2000 г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 1.01.2000 г., не се съдържат текстове, които предвиждат, че длъжността "санитар" попада в съответния раздел ІІ на визираните нормативни актове, за да може да бъде отнесен към втора категория труд, поради което осигурителният стаж на жалбоподателката правилно е зачетен от пенсионния орган за труд - трета категория. Посочил е, че санитарите са здравни работници, без специално образование, които се грижат за чистотата в болнично заведение, тяхната работа не се извършва при специфични и/или вредни условия за труд, поради което в нормативната уредба не се съдържат разпоредби, които регламентират труда във втора категория. Съдът е обсъдил също доводите на жалбоподателката във връзка с посочването в т. 6 от представената работна карта - "условия на труд – категория – ІІ" и е приел, че от същата не се налага различен извод относно категорията труд, както и, че самата работна карта не е надлежен документ по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, който удостоверява с материална доказателствена сила категоризирането на положения труд. Съдът е обсъдил и разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, с който се уреждат условията за пенсиониране за лицата до 31.12.2015 г. при съответната категория труд в зависимост от възрастта и осигурителния стаж, и е приел, че поради отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, а именно – минимум 15 години стаж от втора категория (няма положен труд при условията на 2-ра категория) хипотезата на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, не намира приложение. При тези съображения е отхвърлил оспорването, предмет на делото. С решение № 4353 от 13.04.2016 г. по адм. дело № 8188/2015 г., Върховният административен съд, състав на шесто отделение е оставил в сила решение № 269 от 9.06.2015 г. по адм. дело № 291/2015 г. на Административен съд – Плевен. Касационният съд е приел за правилни и обосновани изводите на административния съд във връзка с представената от жалбоподателката работна карта. Кредитирал е изцяло мотивите на съда относно категорията на полагания от Р. Динолова труд като "санитар" за процесния период. Като правилни и съответни на доказателствения материал е приел и изводите на първоинстанционният съд относно неприложимостта на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за пенсионирането на касаторката при условията на втора категория труд. Така мотивиран е потвърдил обжалваното решение. Решението на Административен съд – Плевен е влязло в сила на 9.06.2015 година. Искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение на административния съд е подадено от Р. Динолова на 10.11.2017 година. В подаденото от Р. Динолова искане за отмяна се релевират на първо място доводи и възражения по съществото на приключилия спор за законосъобразност на решение № 12/6.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № МП-54054/3.11.2014 г. на ръководител Пенсионно осигуряване, иска се да се отмени решението на Административен съд – Плевен и се представят писмени доказателства по опис. Върховният административен съд, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от страна, за която решението, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно и в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая, представените с искането за отмяна писмени доказателства не отговарят на критериите по чл. 239, т. 1 АПК. Писмените доказателства, на които се позовава молителката, не представляват нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Една част от тях са били приобщени в редовното съдебното производство по оспорване на административния акт – допълнително споразумение от 20.05.2000 г., график за дежурствата, карта за профилактични медицински прегледи, и съответно не представят нови доказателства в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. По отношение на писмените доказателства, които са с дати след постановяване и влизане в сила на съдебното решение – удостоверение № 1056-14-1127/8.12.2017 г. на ТП на НОИ – Плевен, че молителката получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, писмо изх. № 1056-14-1127/11.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен за същото обстоятелство, покана за доброволно изпълнение изх. № 15846/22.12.2016 г. от държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Плевен до Р. Динолова, изпълнителен лист № 33/9.05.2016 г. за дължимите разноски от Р. Динолова по адм. дело № 291/2015 г. на АС – Плевен, жалба от Р. Динолова с дата 22.04.2016 г. до изпълнителния директор на УМБАЛ – Плевен, извлечения от индивидуалната партида на молителката в универсален пенсионен фонд, справки от НАП за осигуряването на лицето и за трудовите договори, са неотносими към спора. В тях не се съдържат нови обстоятелства, които са релевантни към спорния предмет по влязлото в сила съдебно решение. В хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК ново обстоятелство означава нов факт, който не е бил включен в доказателствения материал, но е съществувал към този момент и има доказателствено значение за спорното правоотношение. В искането за отмяна не е посочено какви нови факти се съдържат в приложените писмени документи, както и от съдържанието им не може да извлекат нови релевантни обстоятелства в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Цитираните документи не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които биха довели до различни правни изводи относно законосъобразността на решение № 12/6.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № МП-54054/3.11.2014 г. на ръководител Пенсионно осигуряване. Предвид изложеното, подаденото от Р. Динолова искане за отмяна на влязлото в сила решение № 269 от 9.06.2015 г. по адм. дело № 291/2015 г. на Административен съд - Плевен, потвърдено с решение № 4353 от 13.04.2016 г. по адм. дело № 8188/2015 г. на Върховния административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Ответната страна не е претендирала разноски в представения писмен отговор по искането за отмяна, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,