Решение № 2018 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2009 г.

Решение № 2018 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Емилия и Златко Годумови срещу решение № 79 от 17.07.2009 г. по адм. д. № 152/2009 г. на Смолянски административен съд, като се иска отмяна на същото и да им се присъдят разноските по делото пред двете инстанции. РДНСК Смолян оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Смолянският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторите, Маргарита Годумова и Лидия Годумова срещу заповед № ДК - 02 - См - 18/10.04.2009 г. на началника на РДНСК Смолян. За да постанови решението си съдът е приел, че по делото по безспорен начин е установено, че строежа е извършен без строителни книжа, в неурегулиран имот, земеделска земя, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225. Решението е правилно. Основниятвъпрос в производството е дали строежа е търпим съобразно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ - строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В случая строежа е жилищна сграда построена преди 1987 г. в неурегилиран имот - земеделска земя и остава да се цени дали е бил допустим по правилата за застрояване при действието на ППЗТСУ или съгласно ЗУТ. Застрояването в земеделски земи без промяна на предназначението им е уредено в чл. 108, т. 1 ППЗТСУ, като изискването е обектите да са съвместими с основното предназначение на земите. Същото изискване е в чл. 12, ал. 3 ЗУТ, към която препраща чл. 59, ал. 2 ЗУТ, но в случая е налице "жилищна сграда", която е несъвместима с функцията на земеделската земя, което прави строежа недопустим. В такъв случай правилно административният орган и съдът са приели, че същията подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение