Решение № 9152 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2012 г.

Решение № 9152 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София и касационен протест на Окръжна прокуратура - гр. Варна, против решение № 1760 от 6.07.2012 г. постановено по адм. дело № 4055/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. В жалбата и протеста са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Вичо Панайотов Димитров, от гр. Варна, не е изразил становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и протест. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба и протеста на Окръжна прокуратура са подадена в срок, от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото по-горе решение, административният съд, е уважил частични предявения иск от Вичо Панайотов Димитров срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - София, като е присъдил обезщетение в размер на 1000 лв., представляващо неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора - гр. Варна, за периода от 23.11.2010 г. до датата на предявяване на иска. Съображенията за това са били, че поради унизителните и нехуманни условия в Затвора - Варна, ищецът е претърпял неимуществени вреди които се дължат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София. Бездействието е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до тоалетна, къпане и осигуряване на необходимото количество вода, достъп на достатъчно естествена светлина в килиите и неосигуряване на качествена храна. Констатирано е също така, че условията в Затвора - Варна, са обсъдени и в доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание при посещението в РБ от 17-29 октомври 2010 г. и представляват нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията"). Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба и касационен протест касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, част от вътрешното право на страната. Установено е че битовите условия в Затвора - Врана са лоши. Килиите в отделението, в което Вичо Димитров излежава присъда от 1 г. и 11 месеца, са без санитарен възел и затворниците използват кофи за санитарните си нужди. Вичо Димитров не е имал достъп до течаща вода, освен за кратки интервали три пъти дневно. Килията в която е бил настанен е с недостиг на пряка дневна светлина, влажна, студена през зимата и е била пренаселена. При липса на достатъчно санитарни помещения къпането е било разрешено два пъти седмично, не е било предоставяне редовно бельо, както и че в килиите не е имало течаща вода. Установено е по делото, че въпреки извършваното дератизиране и дезинфекциране, употребяваните препарати не са били ефективни. На ищецът не е била осигурявана възможност да поддържа контакти по телефон с близките си, поради високите цени на тази услуга. При така установената фактическа обстановка, явно Вичо Димитров е бил принуден да живее при тези условия, като е бил поставен в унизително положение да търпи същите. Правилен с оглед на така установеното е изводът на първоинстанционния съд, че страданията и трудностите които е принуден да търпи Димитров надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането. Те излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията и поради това правилно е прието, че същият следва да бъде възмезден. Настоящият състав намира, че размера на присъденото обезщетение е съобразено с изискванията за справедливост визирани в нормата на чл. 52 от ЗЗД като се има в предвид и виновното поведение на Димитров, с което сам се е поставил в условия на ограничено право на свобода. В този смисъл касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неправилност на решението и завишен размер на определеното обезщетение се явява неоснователна. Искът по чл. 1 от ЗОДОВ има изцяло компенсаторен характер и е единственото ефикасно средство за защита от нарушенията на правата на затворника Вичо Димитров. Ето защо и въпреки обективните трудности на Държавата, респ. ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. София да осигури условия, отговарящи на стандартите на Конвенцията, компенсацията на търпените неимуществени вреди е дължима. Определения размер на обезщетението е справедлив и достатъчен да компенсира преживяното неудобство, по-голямо от допустимото съгласно Конвенцията за защита на правата и на законните свободи на гражданите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,