Решение № 86 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 102/2015 г.

Решение № 86 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 102/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 871/2014 г. на Районен съд гр. Сливен и внохд. № 308/2014 г. на Окръжен съд гр. Сливен, образувано по искане на осъдения Ю. К. Х. В съдебно заседание, искането с доводи за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, се поддържа от осъдения лично и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 22.10.2014 г. постановено по внохд. № 308/2014 г. на Окръжен съд гр. Сливен е потвърдена присъда по нохд. № 871/2014 г. на Районен съд гр. Сливен, с която подсъдимия тогава Ю. К. Х. и още три лица са признати за виновни, в периода 8.04.2014 г. -14.04.2014 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, за някои от подсъдими при опасен рецидив, а за Х. при условията на повторност, след предварителен сговор, използване на МПС и технически средства извършили кражба на вещи -800 метра линеен кабел на стойност 30 643,20 лв. собственост на [фирма] С., като вещите не са били под постоянен надзор и кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 58 а ал. 1 НК е редуцирано до две години. На основание чл. 25, ал. 1 НК вр. с чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Х. е определено общо най-тежко наказанието по влезлите в сила присъди по нохд. № 1402/2013 г. и по нохд. № 1168/2013 г., и двете на Районен съд гр. Сливен, като общото наказание е в размер на осем месеца лишаване от свобода, което е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, и е зачетено предварително задържане считано от 14.05.2014 г. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Х.: В саморъчно подаденото искането (въззивна жалба), осъдения твърди, че квалификацията на извършеното от него е неправилна, тъй като той е извършил кражбата за първи път и следва да се квалифицира по чл. 195, ал. 1 НК. Твърди също, че двама от останалите съподсъдими са рецидивисти и наказанията им не се различават от неговото, което било "неправомерно". Защитата на Х. претендира съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, където неправилно била изписана квалификацията на извършеното деяние и поддържа оплакванията му посочени по горе. Доводите и на осъдения и на защитата му са неоснователни и това е така защото: Вярно е, че обвинителния акт е пестелив от към аргументи, за правната квалификацията на извършеното от всеки от подсъдимите тогава, но по отношение на Х. са посочени и двете му осъждания (за кражби), съобразени са разпоредбите на чл. 28 и чл. 30 НК, както бе посочено по горе съдът е съобразил, че престъпленията по нохд. № 1402/2013 г. и по нохд. № 1168/2013 г. са в съвкупност, т. е. налице е едно осъждане, поради което и правилната квалификация на извършеното е като повторност и във вр. с т. 7 на ал. 1 на чл. 195 НК. Доводите на осъдения нямат основание, защото отразеното в писмената въззивна жалба няма опора в данните по делото-Х. е осъждан общо три пъти за кражби, като последните две са съвкупност. Квалификацията на сега извършената кражба е по ал. 2 на чл. 195НК, във връзка с квалифициращото обстоятелства големи размери, а не във връзка със съдимостта му. Наказанието определено на Х. е колкото и на тези осъдени, с квалификация на деянието по чл. 196, ал. 1 НК, защото е отчетен личния му принос за извършеното престъпление, обстоятелството, че наказанието е определено в предвидения в закона (чл. 195, ал. 2НК ) минимум, с редукцията на чл. 58 а ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение (по отношение на осъдения Ю. К. Х.), при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение