Решение № 10745 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12051/2010 г.

Решение № 10745 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12051/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Полина Павлова Боянова от гр. София против решение от 21.06.2010 г., постановено по адм. дело № 3618/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № СП-23/22.04.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" -София. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Полина Павлова Боянова срещу заповед № СП-23/22.04.2010 г. на Главния директор на ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" /ГВА/, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Първоинстанционният съд е установил, че Боянова е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Авиационна сигурност и класифицирана информация" в ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", с придобит ранг III младши, назначена със заповед № СП-24/11.05.2004 г.. Обсъдени са представените по делото длъжностни разписания на ГД "ГВА", в сила от 1.03.2010 г. и от 22.04.2010 г., като са изложени мотиви, че длъжността на жалбоподателката е реално съкратена, поради което заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е законосъобразна. В касационната жалба се прави оплакване, че при постановяване на оспореното решение съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е дал ход на делото по същество при наличие на обективни причини жалбоподателката и нейния адвокат да не могат да се явят в съдебно заседание на 17.06.2010 г., което е лишило жалбоподателката от право на защита в процеса. Касационната инстанция намира оплакването за основателно. Видно от приложените по делото молба от 16.06.2010 г. и два болнични листа към молбата, адв. Виодорова е уведомила съда, че както тя, така и доверителката й са в невъзможност да се явят лично в съдебно заседание, като е поискала пренасрочване на делото за друга дата. С придружително писмо от 27.08.2010 г. на АССГ, с което молбата и болничните листове са изпратени във ВАС е посочено, че тези документи са били приложени към друго дело и са открити в деловодството на 26.08.2010 г.. В протоколът от съдебно заседание на 17.06.2010 г. цитираната молба за отлагане на делото не е докладвана, и липсва произнасяне по нея, което потвърждава факта, че те не е била приложена към делото до деня на заседанието. На същата дата съдът е дал ход по същество на делото и се е произнесъл с решение на 21.06.2010 г.. При така обсъдените доказателства, следва да се приеме, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд не се е произнесъл по наличието на предпоставките на чл. 139, ал. 1 от АПК - възникнало препятствие, което страната не може да отстрани, и това нарушение е лишило жалбоподателката от правото й на защита. Нарушението е съществено, поради което е приложима разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и решението следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото, касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника й пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение