Решение № 136 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6171/2007 г.

Решение № 136 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6171/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дарина Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. А. в качеството му на пълномощник на Т. В. П. срещу въззивното решение, постановено от К.окръжен съд на 19.07.2007 г. по в.гр.д. № 405/2007 г. С него е оставено в сила решението на К. районен съд, постановено на 22.03.2007 г. по гр.д. № 265/2003 г. в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба между Т. В. П., Ж. В. П., З. Н. И., С. Н. И. и А. М. П. на недвижим имот - апартамент № 20, находящ се в гр. К., ул. "." № 5, вх. А, ет. 5, заедно с принадлежащите му мазе № 19 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при права 30/36 ид. части за А. М. П., 3/36 ид. части за Т. В. П. и по 1/36 ид. части за Ж. П., З. И. и С. В. Недоволен от въззивното решение е останал съделителят Т. В. П., който обжалва същото досежно квотите на съделителите, като счита, че същите са определени в нарушение на Закона за наследството. Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като прецени изложените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, намира: Касаторът в настоящото производство Т. В. П. и Н. В. П., заместен в процеса на основание чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници Ж, З. И. и С. В., са предявили против А. М. П. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 20 в гр. К., ул. ". № 5, вх. А, ет. 5, заедно с принадлежащите му мазе № 19 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. По делото е установено, че този имот е придобит на името на наследодателя З по договор за продажба, оформен с нот. акт № 98, т.II, дело № 888/1995 г. по време на брака му с А. М. П., сключен на 10.10.1968 г. Захари В. П. е починал на 8.03.2002 г. и е оставил за наследници преживяла съпруга- А. П. и братя Т. В. П. и Н. В. П. При така установените факти по делото въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че процесният апартамент е съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга З по силата на чл. 27 СК съпругата А е придобила на собствено основание 1/2 ид. част от него. От останалата в наследство от З. П. 1/2 ид. част тя наследява 2/3 съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, тъй като бракът й с наследодателя е продължил повече от 10 години, а братята на наследодателя получават общо 1/3 или по 1/6 ид. част за всеки от тях. След своята смърт братът Н. П. е наследен от съпругата си Ж. П. и от З. И. и С. И. - негови деца, при равни права, т.е. техните права са по 1/36 ид. част. При това положение и след привеждане на квотите под общ знаменател правилно съдът е приел, че правата на съпругата А са в обем 30/36 ид. части, на касатора -3/36, а на останалите съделители - З. И., Ж. П. и С. И. - по 1/36 ид. част от делбения имот. Неоснователен е касационният довод, че останалата в наследство от З. П. 1/2 ид. част от имота е наследена при равни права- по 1/3 от неговите наследници, поради което правата на А. П. възлизат на 4/6 ид. части. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, когато преживелият съпруг наследява заедно с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава 2/3 от наследството, когато то е открито след навършването на 10 години от сключване на брака, какъвто е и настоящият случай. В обобщение, правата на съделителите са определени при правилно приложение на материалния закон, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът