Решение № 9890 от 28.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5709/2015 г.

Решение № 9890 от 28.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5709/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Любослав Николов Коюнджийски в качеството му на едноличен търговец с наименование " Любослав Коюнджийски - Вени" със седалище в град Благоевград против решение № 1641 от 16.03.2015 г. по адм. дело № 7416/2012 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо № 02-010-2600/3840 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Правят се възражения за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - изпълнителен директор на ДФЗ чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се със заключението на съдебно-техническата експертиза, потвърждаващо размера на недопустимите за подпомагане площи, приети от административния орган. Счита, че правилно е приложен материалният закон.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от едноличния търговец против уведомително писмо № 02-010-2600/3840 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него е отказано заплащане на субсидия по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 64395 лева; по Схемата за национални доплащания (СНДП) - 1073.40 лева; по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) - 15646.40 лева; по НР2 - 308.08 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 14470.96 лева. Претендираните субсидии са за кампания 2010 г. Направени са възражения за липса на мотиви - фактически основания за издаване на уведомителното писмо, както и за противоречие на акта с аналогичен акт през 2009 г., когато за същите БЗС са отпуснати поисканите субсидии.

За изясняване на спора, наред със събраната административна преписка, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Заключението е изцяло залегнало в мотивите на съдебното решение. Приети са за обосновани и доказани констатациите на административния орган за размера на недопустимите за подпомагане площи, като несъответстващи на изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г., понастоящем отменена, но действала към момента на издаване на уведомителното писмо. Взети са предвид и посочените застъпвания, които не са били надлежно отстранени. Въз основа на това са направени и правните изводи за законосъобразност на уведомителното писмо и жалбата срещу него е отхвърлена, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно.

От всички доказателства по делото, може да се приеме за установена следната фактическа обстановка:

1. Едноличният търговец е кандидатствал за финансово подпомагане по четирите мерки с описаните БЗС. Основна причини за отказ от субсидиране по СЕПП и НР1 е приемането на БЗС 04220-729-5-6 с площ от 87.78 ха за изцяло недопустим за подпомагане. Референтните за подпомагане парцели са определени при разчитането на снимков материал от самолетно заснемане на 24.08.2010 г. Сред тях не попада процесният парцел. Не се спори между страните, че той се намира в Национален парк "Рила", с. Бистрица, община Дупница. Разположен е на планински склон от север на хижа "Иван Вазов" и е с надморска височина между 2340 до 2700 метра. На картата, изчертана при подаване на заявлението е обозначен, като горска ливада, поляни и пасища.

1. На 26.04.2011 г., земеделският производител е направил възражение до министъра на земеделието и храните за получена малка субсидия, без да е уведомен за причините за това. Посочил е, че всички БЗС, с които е кандидатствал в кампанията 2010 г., са били признати, като достъпни за подпомагане предходната кампания - 2009 г. В приложение към възражението на л. 230 по делото е приложил описаните документи. Между тях са: Уведомително писмо на Технически инспекторат от 17.09.2009 г.; контролен лист за проверка на място и снимков материал от датата на проверката на място - 10.09.2009 г. Приложените документи не се намират в административната преписка. Министърът е разпоредил теренна проверка на два парцела, между които и БЗС 04220-729-5-6.

1. На 19.07.2011 г., специалисти от МЗХ са извършили визуален контрол и заснемане с GPS само на площите от парцела, при които е налична плътна тревна покривка. В съставения за проверката доклад е отразено, че обект на проверката са както компактните струпвания от скални блокове, така и терени в които има мозаечно разпръснати множество скални блокове и камъни. Приложен е снимков материал - дискета на л. 252 от делото и снимки, както и снимки към съдебно-техническата експертиза. В доклада е отразено, че съгласно действащата към момента правна уредба, целият парцел следва да се приеме за недопустим за подпомагане. Проверката е извършена в присъствие на едноличния търговец. Не са му връчени никакви данни за резултатите от нея, тъй като тя е приета за теренна проверка, а не за проверка на място.

1. На 2.10.2011 г. е издадено оспореното уведомително писмо. В него недопустимостта на парцела изцяло за подпомагане по никакъв начин не е мотивирана. Административният орган не се е позовал, нито на разчитането на самолетните снимки, нито на резултатите от теренната проверка. Налице е единствено отразяване в табличен вид на площта на парцела и цялостното й приемане за недопустима, без никакви конкретни фактически или правни основания за това.

1. Уведомителното писмо е обжалвано от адресата му пред МЗХ с жалба от 17.10.2011 г. Към жалбата са приложени описаните доказателства, в това число и видеозапис от извършената през месец юли на 2011 г. проверка на спорните площи. Тези доказателства също не са приложени по административната преписка. Министърът не се е произнесъл по жалбата и земеделският производител е предприел съдебното оспорване.

1. За изясняване на спора е допусната съдебно-техническа експертиза. За изготвянето й, вещото лице е извършило преглед на документите по делото, посетило е ДФЗ, както и Министерство на земеделието и храните. От обясненията му в съдебно заседание на 19.06.2014 г. е видно, че той лично е установил скалите и скалните участници чрез разчитане на самолетната снимка в министерството. Тя е приложена на л. 365 по делото. На нея са обозначени, като скалисти три контура с буквите "А" от 48.99.ха; "В" с площ от 1.55 хар и "С" с площ от 2.85 ха или общо 53.39 ха. Изчислени процентно те заемат 60.8% от общата площ на имота и съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 5 не подлежат на подпомагане.

1. Преди даване ход на съдебните прения, пред съда е установено, че за същия БЗС, но с променена номерация- 729-2, през 2013 г. е извършена проверка на място във връзка с подадено заявление от едноличния търговец за субсидиране за стопанската 2013 г. От изготвения протокол е установено, че процесният имот с цялата си площ от 87.78 ха е определен, като допустим за подпомагане.

От правна страна следва да се отбележи, че и през двете стопански години, имотът попада под регулацията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Наредбата е приета през 2010 г. и влиза в сила от датата на обнародването й. Тя е запазила действието си и през 2013 г., доколкото е отменена едва на 24.02.2015 г. Съгласно чл. 14, ал. 5 от нея, като слабопродуктивни пасища се квалифицират постоянни пасища, включително ливади и мери, върху почви от осма, девета или десета (каквато е процесният БЗС), които обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж, могат да се използват за екстензивна паша и не се косят или се косят по екстензивен начин. За екстензивна е определена пашата до 1 животинска единица на хектар. Определянето на БЗС 729-5-6, като слабопродуктивно пасище по смисъла на цитираната правна норма, показва, че в имота не се провеждат агроекологични дейности. Отделно от това отбелязванията, извършени в доклада от теренната проверка през лятото на 2011 г. говорят за компактни струпвания от скални блокове и терени с мозаечно разпръснати множество скални блокове и камъни - елементи от ландшафта, които не се поддават на такива дейности.

Така установените факти по делото сочат на пълно противоречие между констатаците на администрацията, в това число и на специалистите по дешифриране на самолетните снимки в МЗХ, относно фактическото състояние на високопланинското пасище. През 2011 г. то е определено изцяло за недопустима за подпомагане площ, а само две години по-късно - през месец ноември на 2013 г. при проверката на място е определено, като изцяло допустимо за подпомагане. При това през двете години са действали едни и същи правила относно допустимостта на пасищата за субсидиране, както и е претендирано такова по еднакви мерки. Съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ответната страна, че проверката на място касае изпълнение на изискванията на програмата "Натура 2000". Видно от страницата на л. 369 от делото контролният лист за проверка на място обхваща СЕПП, Националните доплащания, Необлагодетелствени райони, Агроекологични плащания и Натура 2000. На страницата на л. 373 при констатациите за състоянието на БЗС 729-2, идентичен с БЗС 729-5-6 (видно от писмото от ОСЗ Дупница от 4.07.2014 г.) за имота е отбелязано изрично, че не се отнася към Натура 2000. Вписана е забележка, че е пасище с мозаечно разположени камъни. Цялата заета площ от 87.87 ха е отразена, като допустима площ за подпомагане.

Съдът не е съобразил тези обстоятелства в решението си и въобще не е обсъдил изрично направените в тази насока доводи от пълномощника на жалбоподателя. Установеното от доказателствата по делото цялостно противоречие е останало напълно неизяснено. Изясняването му може да се извърши само от технически компетентни специалисти, които да съпоставят всички налични материали в ДФЗ и МЗХ относно процесния имот и да се произнесат има ли разлика в обективното състояние на процесния БЗС, заснет на снимките за двата периода и компетентно ли е извършеното дешифриране. Отделно от това да се изясни каква е разликата в констатациите и снимковия материал при проверките, извършени през юли на 2011 г. и ноември на 2013 г. При съществуваща разлика, дали е възможно тя да е резултат на извършени от земеделския производител дейности за подобряване на състоянието на нископродуктивното пасище. Без значение за конкретния случай са проверките и субсидирането на производителя през 2009 г., тъй като до 2010 г. изискванията за допустимост на пасищата за подпомагане са били различни.

По така изложените съобръжения, обжалваното решение се явява неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. То следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение