Решение № 5512 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11961/2013 г.

Решение № 5512 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11961/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иво Асенов Георгиев против решение № 4184 от 24.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1276/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на 01 сектор "КИД ОВ" при отдел "Пътна полиция" на Столична дирекция на вътрешните работи не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Иво Асенов Георгиев против заповед № 22/4.01.2013 г., с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят заема длъжността "старши полицай" в 02 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция", на която длъжност същият е преместен на основание чл. 192а от ЗМВР от длъжност "младши автоконтрольор" в 03 група "ТПТП" на 01 сектор "Контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" при СДВР. Оспорената заповед е издадена от началник 01 сектор "Контрол на пътното движение" при отдел "Пътна полиция" на СДВР, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ЗМВР вр. чл. 236, ал. 3 от ППЗМВР, като последната норма регламентира компетентността на органа при преместване на държавния служител по реда на чл. 192а от ЗМВР. Ето защо доводите на касатора, че заповедта е издадена от некомпетентен орган са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в предписаната от закона форма. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, като изложените фактически основания сочат на небрежност в служебната дейност, поради което правилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение като такова по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното нарушение е установено от наказващия орган на 26.11.2012 г., когато е депозирана докладна записка, ведно с материалите от извършената проверка за допуснато дисциплинарно нарушение от Иво Асенов Георгиев. Дисциплинарното наказание е наложено на 4.01.2013 г. и следователно е спазен чл. 225, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 223 от ППЗМВР. Служителят изрично е поканен да даде писмени обяснения, като в поканата подробно е описано в какво се състои извършеното от същия нарушение, къде и кога е извършено и кои задължения не са изпълнени. Поканата е връчена лично на Георгиев на 8.11.2012 г., но обяснения не са дадени. Твърденията на касатора за допуснати нарушения на чл. 225 и 229 от ЗМВР вр. чл. 237 от ППЗМВР са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно са счетени за неоснователни. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно служителят е нарушил т. 7.3. от Инструкция рег. № 393549/31.08.2012 г. по описа на СДВР за изпълнение на патрулно-постовата дейност за пеши патрул 201 - Метростанция "Ломско шосе" - при изпълнение на патрулно-постовата дейност, на служителите се забранява да влизат без необходимост в служебните помещения на метростанцията, включително и в полицейската стая. На 11.10.12 г. в 8.50 и в 13.10 ч. Иво Георгиев е бил намерен в служебното помещение вместо да обхожда маршрута. Посочените нарушения са установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като жалбоподателят не е ангажирал такива, които да ги опровергават. Доводите в касационната жалба, че не е налице нарушение, тъй като инструкцията, посочена в заповедта не е нормативен акт, са неоснователни. Тази инструкцията има характер на заповед, издадена е от началник сектор "Метрополитен" и е задължителна за полицейските служители. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Доказателствената тежест правилно е разпределена между страните, като на жалбоподателя изрично е указано, че следва да установи фактите, на които основава претенциите си и черпи права (чл. 144 АПК вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК). Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК. Обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил правилен извод за законосъобразност на обжалваната заповед С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,