Решение № 12362 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2011 г.

Решение № 12362 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Александров Каменски против решение № 1957 от 22.07.2011 г. по адм. дело № 1781/2010 г. на Административен съд - Варна, с което жалбата му против заповед № РД-09-7706-427 от 29.12.2009 г. на областния управител на област Варна, за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най-ниска оценка при атестиране, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като не са взети предвид допуснатите от административния орган нарушения на процедурата по атестиране. Поддържа също, че решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена или делото да бъде върнато на Административен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област Варна оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (областният управител е орган по назначаването съгласно чл. 7, ал. 1, т. 27 от Устройствения правилник на областните администрации) и съдържа изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата обаче е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. При постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА отм.). Формално са изпълнени всички етапи от процедурата по чл. 11 от НУРАСДА (отм.) - съставен е план в началото на периода, проведени са междинна и заключителна среща и в този смисъл доводът на жалбоподателя за допуснати нарушения при провеждането на заключителната среща е неоснователен. Въпреки това, процедурата по атестиране на служителя е извършена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценява постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА (отм.). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА отм.). В разглежданата хипотеза тези изисквания не са изпълнени. Служителят е оценяван за периода 1.12.2008 г. - 30.11.2009 г., през който заема длъжността "главен секретар" на областна администрация Варна. В нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и професионалната компетентност на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА (отм.) в работния план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика, а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА (отм.), първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Освен това анализът на компетентностите на служителя не е съобразен с изискванията на чл. 20 от НУРАСДА (отм.), а е заменен от декларативни, общи и неясни изводи за това, че "реализацията на целите в работния план е достигната в недостатъчна степен", служителят не показва достатъчни умения за "разделяне на съставни части и разглеждане на проблемите в дълбочина", за правилно ползване на нормативните актове, които познава сравнително добре, за отчитане на различни гледни точки и за "изграждане на цялостна картина на ситуация", както и достатъчно добри умения за изграждане на добри отношения в администрацията и извън нея, за изграждане на екип, недобри умения за ясна и целенасочена комуникация по служебни въпроси с "адекватна степен на детайлизация", да убеждава и да води преговори, липса на безпристрастност и обективност в отношенията с подчинените и недобри стратегическа, лидерска и управленска компетентност. Описаните нарушения на изискванията на чл. 16 и чл. 20 от НУРАСДА (отм.) не са отчетени от първоинстанционния съд, но са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални качества и способности за оценявания период, а съдържа общи и неясни фрази, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА (отм.), свързани с установяване равнището на професионална квалификация, подобряване дейността на съответното административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя, подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че крайната оценка е формирана, без да е отчетена много добрата атестация за изпълнението, получена от служителя на междинната среща. Така съставена общата оценка не отразява обективно преценката на изпълнението на длъжността през целия разглеждан период. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено съобразно нормативните изисквания, Административен съд - Варна постановява решение в противоречие със закона. Констатираната незаконосъобразност е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се обсъждат останалите касационни основания, посочени от жалбоподателя. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Варна следва да бъде отменено. С оглед констатациите за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което заповед № РД-09-7706-427/29.12.2009 г. на областния управител на област Варна да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски областна администрация - Варна следва да заплати на жалбоподателя сумата 1100.00 лв. разноски по делото пред двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,